Българско опълчение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За селото в Южна България вижте Опълченец (село).

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България

Самарското знаме

Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци и взела участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. Участниците в опълчението се наричат „опълченец поборник“.

[редактиране] Сформиране на Българското опълчение

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 - 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение. То е формирано по модела на Руско-българската бригада взела участие в Сръбско-турската война (1876), а идеята се приписва на генерал Ростислав Фадеев. Снабдяването на новото формирование се поема от Московския славянски комитет.

На 20 октомври 1876 г. граф Дмитрий Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. Министерството на войната разработва правилник за опълчението в Кишинев. Опълчението се състои от 3 бригади по 2 дружини от по 5 роти - общо 136 офицери и лекари, и 6008 доброволци. За негов командир е назначен генерал Николай Столетов. Ядрото на това опълчение стават членовете на Руско-българската бригада.

При подборът извършен от „Комисията за приемане на доброволци“ не се гледа възрастта на кандидатите, а само тяхната годност за военна служба. По тази причина в редиците на опълчението попадат хора от 14 до 65 годишна възраст.

В началото на 1877 г. са сформирани 3 доброволчески отряда от множество родолюбци под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души.

Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 10 000 души.

[редактиране] Действия на Опълчението по време на Руско-турската война

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз Владимир Черкаски. По-късно обаче дружините са причислени към отряда на генерал Гурко, с който участват в боевете при Търново, Стара Загора и Шипка. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново. На тях Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.

[редактиране] Опълчението след Освобождението

След Освобождението дванадесетте дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска.^[1]

[редактиране] Личности

Сред известните личности служили в опълчението са (подредени по азбучен ред на фамилните им имена):

[редактиране] Български генерали

• Георги Абаджиев - 7^-ма опълченска дружина
• Андрей Блъсков - 2^-ра опълченска дружина
• Никола Генев - 3^-та опълченска дружина
• Янко Драганов
• Георги Иванов - 7^-ма опълченска дружина
• Стефан Любомски - 10^-та опълченска дружина
• Кръстю Маринов - 10^-та опълченска дружина
• Данаил Николаев - 5^-та опълченска дружина
• Иван Сарафов - 10^-та опълченска дружина
• Георги Тодоров - 7^-ма опълченска дружина
• Стефан Тошев
• Ваклин Церковски
• Иван Цончев

[редактиране] Други

• Димитър Петков

[редактиране] Литература

• С. Кисьов. Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878 г., София, 1902

• Р. Димитриев. Боевете и операциите около Шипка през 1877-78 година, София, 1902

• Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 гг. (Издание Военно-Исторической комиссии Главного штаба), Санкт Петербург, 1904[1]

• Полковник де-Прерадович. Из воспоминаний о рус.-тур. войне 1877-1878 гг., Санкт Петербург 1881

• Е. Рынкевич. "Записки о Болгарском ополчении" // Воен. Сборн. 1902 г., № 4. - Сборн. стат. И. С. Иванова. Кишинев, 1896

• Д. Анучин. Князь В. А Черкаский и гражданское управление в Болгарии в 1877-78 гг. (Р. Стар. 1895-96 гг.)

• Leon Lamouche. La Bulgarie dans le passe et le present, Paris, 1892

[редактиране] Вижте още

• Македоно-одринско опълчение
• Народно опълчение

[редактиране] Външни препратки

• Самарско знаме; назовани опълченци
• Иван Вазов, Опълченците на Шипка
• Генерал-майор Н.Р. Овсяный, Болгарское ополчение и земское войско

[редактиране] Бележки

1. ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60

[редактиране] Източници

• Колектив при Министерството на войната - „Българското опълчение въ Освободителната война 1877–1878 години“, София, 1935, Държавна печатница