Бяла Слатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
 Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: уикипедизация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Бяла Слатина е град в Северозападна България. Той се намира в Област Враца и е трети по големина в областта след Враца и Козлодуй. Градът е административен център на община Бяла Слатина.

Бяла Слатина
Бяла Слатина (България)
Бяла Слатина
Бяла Слатина
43.467 N, 23.933 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 13 494 [1]
Надм. височина: 99 m
Пощ. код: 3200
Тел. код: 0915
МПС код: ВР (Вр)
Администрация
Държава: България
Област: Враца
Община:
   - кмет		 Бяла Слатина
Венцислав Василев
(БСП)
Адрес на общината
ул. „Климент Охридски“ 68
тел.: 0915/8-20-11
е-поща
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Към 1893 година в града са живели 797 помаци.[1]

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

  • Балканкар - Мизия АД
  • Вега стар ЕООД
  • Гарант АД
  • Пионер АД
  • Белпред ЕООД
  • Фортуна-ФЗ АД
  • Милве АД
  • Рила Стил АД - клон
  • Юнион Левъл АД - клон
  • Капаска ООД - клон
  • Нешо Миранов ЕТ
  • Искра ООД
  • Кардинал ЕТ
  • ПапасМел ЕАД - мелница Бяла Слатина

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Символ на града беше природната забележителност "Китката", на територията на гора Агино бранище в непосредствена близост до града. Китката бяха вековни дъбове, израсли като китки, десетки един край друг в кръг. Китката присъства и до днес в герба на града. Неотдавна вандали унищожиха вековните дървета, докато вървеше сечта на самата гора.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Читалище: „Развитие“
  • Дом-музей „Николай Хрелков“ (вече се е срутил)

[редактиране] Образование

[редактиране] Редовни събития

  • Традиционен белослатински панаир: Провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.

[редактиране] Личности

  • Родени в Бяла Слатина
  • Блага Димитрова (1922-2003), - сценарист, поетеса. Завършила е класическа гимназия в София (1941), след това славянска филология в СУ „Климент Охридски" (1945). Специализира в Ленинградския университет и в института за млади писатели „Максим Горки" в Москва (1951). Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991).
  • Васил Габровски род. 1930 г. - художник живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ Враца (1972 - 1988), един от основателите на художествената галерия в Бяла Слатина.
  • проф. д-р Васил Николов - род. 1951 - археолог, от 2003 г. ръководител на археологическия институт с музей към БАН.
  • Георги Божинов (р. 1949), политик
  • Георги Цанев (1943 - 2008), писател, журналист и общественик
  • Емил Трифонов (1964-2007) музикант, телевизионен водещ и шоумен. Известен повече като Кембъла.
  • Лъчезар Лазаров поет и общественик.
  • Маргарита Дакова (1926 -1984) - основоположник на музея в Добрич, етнограф, изследовател, публицист.
  • Милен Гетов род. 1925 г. - кинорежисьор.Завършил Журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Кинорежисура. Режисьор на филмите "Юмруци в пръстта", "Приключенията на Авакум Захов", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Синята безпределност", "Реквием за една мръсница", "Един наивник на средна възраст", "Бразилска мелодия".
  • Николай Хрелков (1894 - 1950) - поет, публицист и преводач, известен с поезията си за септемврийските събития 1923.
  • Петко Карлуковски (1921 - 1974) - актьор, участник в трупата на Народен театър - София, награден с орден "Кирил и Методий" 1 степен.
  • Събка Тодорова Николова-Цанкова (р.1948) - заслужил учител, дългогодишен директор на гимназия "Васил Левски" и общински съветник от листата на БСП
  • Весела Драганова (р. 1964 г.), политик. Председател на Партията на българските жени.
  • Цанко Бозайников (1928 - 2003) - музикант, музикален педагог и композитор, през 1954 г. е един от основателите на Детската музикална школа в Б. Слатина и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове.
  • проф. Цанко Яблански род. 1944 г. - професор по генетика и селекция на животните, зам. ректор на Тракийски университет, посланик на България в Израел.
  • Цено Йолов (1929-1998) учител, автор на 3 учебника.
  • проф. д-р Йордан Стаменов (р. 1940 г.) - Завършил е Техническия университет в Дрезден, специалност ядрена физика. Директор на Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН.
  • Цола Драгойчева (1898-1993), политик
  • Личности записали имената си в историята на града:
  • Иванчо Съйнов - народен будител и революционер, председател на тайния революционен комитет, народен представител във Великото народно събрание (Велико Търново 1880 г.). От 1883 до 1887 година е кмет на Бяла Слатина. През 2002 година е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Бяла Слатина".
  • Кольо Радев - Черкеза (1850 - 1927 г.) - революционер. Роден в Бяла Черква - Великотърновско, участник в четата на Христо Ботев. След нейното разпадане е заловен, и изпратен в София заедно с още двама четници, освободени са, но на път за Търновско отново са арестувани и закарани в Ловеч. Там са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити, но с хитрост успели да се спасят. Вероятно Кольо Радев отново е емигрирал в Румъния, защото през 1877 г. той преминава Дунава заедно с руските войски и влиза в Търново. Заселва се в Бяла Слатина през 1900 г. Занимава се с мелничарство, земеделие и градинарство. Умира през 1927 година в Александровската болница. Погребан е в двора на енорийския храм в Бяла Слатина.
  • Цани Гинчев (1832 - 1894 г.) Роден в Лясковец - народен будител, писател, публицист и учител. Негови са книгата "Български басни" и повестите "Ганчо Косерката" и "Женитба", същите повести публикува в сп. "Труд", докато е негов редактор. По времето, което изпълнява длъжността окръжен училищен инспектор в Оряхово след Освобождението, съдейства за утвърждаването на Бяла Слатина като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града.

[редактиране] Паметни дати

[редактиране] Легенда за Бяла Слатина

Било много много отдавна и никой не помни, кога се е появило селото. Малко, сгушено на левия бряг на реката Скът, с бедни разкривени къщурки, сякаш изпаднало от една от непрекъснато трополещите каруци. Оттатък реката едно поле простирало безкрайната си еднообразност и чезнело в далечината. Заоблените му зелени хълмове обгръщали тъничката сиромашка река, мъчейки се да я задържат единствено за себе си. Напролет, в ниското, близо до водата израствали хиляди бели цветчета. Толкова много и толкова мънички. Златинки им викали. Бели златинки. И вярвали, че щом като те са тук зимата вече си е отишла. Издълбан и прашен път водел към селото. По него търговците стигали до хана. Разпрягали уморени каруците и бързали да се отпуснат на грубо скованите столове. Там сред гъстия тютюнев дим и шумната глъчка, отново се намирал някой, който да подхване позабравената легенда за бяла Злата... Кога е живяла - никой не помнел. Но всички се надпреварвали да разказват за хубостта и. Стройна, усмихната, весела била. И всички я обичали в селото. Харесвал я и бейският син и все по-настойчиво я задирял. Заплашвал я, че ще затрие селото ако не му пристане. Кой знае как щяло да завърши всичко, ако една нощ Злата не изчезнала. Търсили я всички, но никой повече не я видял. Едни разказвали, че чули смеха и, когато пресичали гората, други уж я били мяркали покрай реката. И това било всичко. Дали безбройните бели цветчета или красотата на Злата са дали име на селището е трудно да се каже. Но Бяла Слатина живее и днес, пренесла през годините звънкото си име и спомена за една непокорена хубост...

[редактиране] Спорт

Футболен клуб "Чавдар Бяла Слатина" (Западна „Б“ група)

[редактиране] Външни Препратки

[редактиране] Източници

  1. ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани, второ издание, София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 83. ISBN 954-9308-51-0.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0“.
Лични инструменти
На други езици