Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

---

Варна
Варна 43.217 N, 27.917 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	352 579 [1]
Надм. височина:	79 m
Пощ. код:	9000-9030
Тел. код:	052
МПС код:	В (В)
Администрация
Държава:	България
Област:	Варна
Община:    - кмет	Варна Кирил Йорданов (независим)
Адрес на общината бул. "Княгиня Мария Луиза" 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Уебсайт: [2]
промяна на тази таблица

Ва̀рна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е третият по големина град в България и център на едноименните община и област.

Варна е пристанищен град с население 361 418 жители.^[1] Населението на агломерацията Варна-Аксаково-Девня-Провадия е около 416 603 жители. Често Варна е определяна като „морската столица на България“. На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция „Морска администрация” и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. Близо до града се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството.

Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

Съдържание 1 География и климат 2 История 2.1 Районът на Варна през Древността 2.2 Средновековие и османско управление 2.3 Варна след Освобождението 2.4 Военноморски флот 3 Население и административно деление 3.1 Население 3.2 Райони и квартали 4 Политика 5 Икономика и инфраструктура 6 Образование 7 Здравеопазване 8 Религии 9 Спорт 10 Култура и природа 10.1 Театри 10.2 Музеи 10.3 Редовни събития 11 Международно сътрудничество 12 Галерия 13 Вижте още 14 Източници 15 Външни препратки

[редактиране] География и климат

Градът е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градският плаж.

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Св. Св. Константин и Елена“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване.

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климата е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава паневропейски транспортен коридор 8.^[2]

[редактиране] История

Основна статия: История на Варна

[редактиране] Районът на Варна през Древността

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име - Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на македонския завоевател със споразумение. ^[3]

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край. ^[4]

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. ^[5]

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

[редактиране] Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Днес е учреден комитет за издигане на негов паметник в града [3].

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер [4]. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

[редактиране] Варна след Освобождението

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби, подходящи за плаване в океана. Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков^[6]. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. ^[7] От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. ^[8]

[редактиране] Военноморски флот

До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага с шест кораба за отбрана, след които и Дръзки, изгражда се брегова артилерия.

Днес на въоръжение към Военноморския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране.

[редактиране] Население и административно деление

[редактиране] Население

Постоянните жители на Варна към февруари 2009 г. са 352 579 души, като градът се нарежда на трето място след София и Пловдив.^[1] По данни на общинската администрация, МВР и много медии, реално живеещите в града са много повече от официално обявените, като по последни изчисления дневно на територията на Варна пребивават около 900 000 души.

Година	1852	1878	1887	1896	1910	1920	1926	1946
Население	16 000	24 555	24 830	33 687	41 419	50 810	60 536	76 954

Година	1956	1965	1975	1982	1990	2001	2007	2009
Население	120 345	180 110	251 654	295 038	300 913	309 910	311 451	352 579

[редактиране] Райони и квартали

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове^[9], територията на град Варна е разделена на 5 района:

Район	Квартали
„Аспарухово“ (24483 жители)	квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“ (56854 жители)	квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“ официално Районът има само един квартал под название Владислав Варненчик пощенски код 9023 но I-ви(блокове с номера от 1 до 36), III-ти(блокове с номера от 301 до 309) и IV-ти(блокове с номера от 401 до 408) микрорайони са придобили гражданственост като Владиславово а II-ри(блокове с номера от 201 до 230) микрорайон като Кайсиева Градина (блоковете са построени върху изсечено поле с кайсиеви дръвчета)
„Младост“ (93949 жители)	квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“ (79344 жители)	квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“ (113478 жители)	квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“; курорти „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“

Район Приморски е третият по население район в България след Люлин и Младост в Столична община.^[10]

[редактиране] Политика

От демократичните промени през 1990 г. Варна е имала трима кметове. Двама са избрани редовно, а един управлява временно.

• Войно Войнов (СДС), 1990 - 1991 г. - временно управление
• Христо Кирчев (СДС), 1991 - 1999 г. - с два мандата
• Кирил Йорданов (независим), 1999 - досега - с три мандата

Известен е масовият протест на варненци срещу издигането на областен управител от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев /2005 г./[5]. Най-големите партии в града са БСП и СДС, следвани от НДСВ. В Общинския съвет присъстват Демократическата партия и ВМРО. ОбС, съставен на местните избори през 2003 г., изглежда по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден - Демократическа партия“. ^[11]

Общински съвет Варна

Партия или сдружение		2007
	ГЕРБ	9
	БСП	9
	ПП „Движение Нашият град“	6
	Ред, законност, справедливост	5
	ДПС	4
	СДС и ДСБ	3
	други	15
	ОБЩО	51

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

[редактиране] Икономика и инфраструктура

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%.^[12] По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1"
• Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс.
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 г. са строежът на „Мол Варна“ (отворил врати на 12 Юни 2008), „Пфое Мол“ (завършен през 2007) ^[13], Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион „Варна“ и жилищен комплекс „Орхид хилс“ (до 2008).

Градът е свързан с четири вида транспорт - наземен, въздушен, воден и железопътен.

Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват с цел бизнес^[14]. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. ^[15]

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили пристанище "Варна" през изминалия туристически сезон ^[16].

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с минибуси до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Според анкета сред читатели на вестник „24 часа“ и сайта dariknews.bg и слушатели на Дарик радио, Варна е най-добрият град за живеене в България. Класацията се извършва въз основа гласуване на граждани от цялата страна, както и според 40 критерия, въведени от организаторите. Проучването е извършено в продължение на три месеца през 2007 г. и 2008 г. Кметът на града Кирил Йорданов получава наградата на 6 декември 2007 г. - Никулден, а патрон на инициативата е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов^[17]. През 2008 г. градът за втори път защити първата си позиция в класацията.

[редактиране] Образование

Основна статия: Образование във Варна

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет
• Медицински университет „Проф. П. Стоянов“
• Технически университет
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Колеж по туризъм
• Медицински колеж
• Технически колеж

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

[редактиране] Здравеопазване

Основна статия: Здравеопазване във Варна

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена.

[редактиране] Религии

В града и околността се намират множество храмове - както български православни, така и на други от разпространените религии в България - арменски православен, евангелистки, адвентистки и католически църкви,джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 и принадлежат към Варненската и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

• катедралата „Свето Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
• църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
• църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
• църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

Нa 15 км от Варна се намира Аладжа манастир, създаден през 13 век.

[редактиране] Спорт

Градът има многогодишни трациции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". Преустройството е по проект на световноизвестното архитектурно бюро GMP - проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Köln Stadium в Кьолн, Централна гара Берлин - Berlin Hauptbahnhof. След края на реконструкцията стадионът ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, а от Аспаруховия мост се правят скокове с бънжди. Наблюдава се постоянно нарастване на броя и разнообразието на фитнес и "уелнес" центровете във Варна.

[редактиране] Култура и природа

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненския археологически музей и Военноморския музей.

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 100-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.

• Аладжа манастир — скален манастир в близост до Варна.
• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина
• Морска градина

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от братя Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак.

• Народна библиотека „Пенчо Славейков“
• Държавна опера
• Фестивален и конгресен център - Варна

[редактиране] Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавен куклен театър

[редактиране] Музеи

• Варненски археологически музей
• Военноморски музей
• Парк-музей "Владислав Варненчик"
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за нова история
• Музей на Възраждането
• Етнографски музей

[редактиране] Редовни събития

Основна статия: Редовни събития във Варна

[редактиране] Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша^[18] и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Побратимени на Варна градове са:

Алборг, Дания

Дордрехт, Холандия

гр.Харков, Украйна

Южен административен окръг на гр.Москва, Русия

гр.Алмаати, Казахстан

гр.Одеса, Украйна

Район "Будафок", на гр.Будапеща

гр.Санкт-Петербург, Русия

Печерски район на гр.Киев, Украйна

гр.Високо Мито, Чехия

гр.Турку, Финландия

гр.Лион, Франция

гр.Генуа, Италия

гр.Рощок, Германия

Район Аимсбютел на гр.Хамбург, Германия

гр.Пирея, Гърция

Район "Картал" на гр. Истанбул, Турция

гр.Нинбо, Китай

гр.Велс, Австрия

[редактиране] Галерия

[редактиране] Вижте още

• Личности, свързани с Варна
• София
• Пловдив

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1} ГРАО, Таблица на населението на населените места в България към 15.03.2009 г.
2. ↑ http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
3. ↑ http://bg.zonebulgaria.com/cherno_more/varna/istoria/ История на Варна
4. ↑ http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm Музейна библиотека - Варна
5. ↑ http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna1.htm Музейна библиотека - Варна
6. ↑ http://www.meridian27.com/trakia/a3.htm
7. ↑ Стара Варна на границата между две столетия, Петър Стоянов, ИК "Стено" 1995 г.
8. ↑ http://varna.info.bg/name_of_varna.htm
9. ↑ http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321
10. ↑ http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
11. ↑ Резултат за избор на общински съветници - ЦИК
12. ↑ (2007). „Безработицата във Варна е около 2%“. EXPERT.BG. Посетен на 26 октомври 2007
13. ↑ http://dialogmediabg.com/readarticle.php?article_id=116 Открит е първият мол във Варна
14. ↑ Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
15. ↑ Статия от в. Стандарт, 30 май 2007
16. ↑ „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006
17. ↑ (2007). „Варна е най-добрият град за живеене в България“. Darik News. Посетен на 6 декември 2007
18. ↑ Генерално консулство на Полша

[редактиране] Външни препратки

• Уебсайт на Община Варна
• Масов градски транспорт Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна
• Варна някога - стари снимки и пощенски картички

п • б • р Райони на Община Варна Аспарухово • Владислав Варненчик • Младост • Одесос • Приморски

п • б • р Квартали на Варна Аспарухово • Бриз • Виница • Владиславово • Възраждане • Галата • Гръцката махала • Изгрев • Кайсиева градина • Колхозен пазар • Левски • Максуда • Михаил Иванов • Младост • Морската градина • Победа • Погребите • Траката • Тракия • Трошево • Цветен квартал • Център • Христо Ботев • Чайка • Западна промишлена зона

п • б • р    Градове в България с над 20 000 жители Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол

п • б • р Българско Черноморие (от север на юг) Северно Черноморие :  Сиврибурун • Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • Карталбурун • Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • Добруджа • Шабла • Тюленово • Камен бряг • Яйлата • Русалка • Болата • Наневска тузла • Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола • Балчишка тузла • Балчик • Албена • Батова река • Балтата • Кранево • Златни пясъци • Златни пясъци (парк) • Ривиера • Чайка • Ален мак • Слънчев ден • Константин и Елена • Сейнт Елиас • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • Варна • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • Фичоза • Черноморец • Ракитник • Паша дере • Рай • Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Лиман • Шкорпиловци • Кара дере • Бяла • Луна • Простор  Южно Черноморие : Обзор • Смриките • Иракли • Емине •   Елените • Свети Влас • Слънчев бряг • Несебър • Кокетрайс • Равда • Ахелой • Поморийско езеро • Поморие • Европа • Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаско езеро • Мандра • Пода • Узунгерен • Ченгене скеле • Крайморие • о. Св. Анастасия • Атия • Акин • Черноморец • Червенка • Златна рибка • Градина • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • Колокита • Райски залив • Каваците • Смокиня • Пясъчна лилия • Веселие • Агалина • Дюни (курорт) • Алепу (дюни) • Алепу • Хумата • о. Св. Тома • Аркутино • Кая • Ропотамо • Ропотамо (резерват) • Св. Димитър • Беглик таш • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла • Дяволска река • Приморско • ММЦ Приморско • Лес • Китен • Караагач • Лазурно море • Корал • Лозенец • Арапя • Царево • Странджа • Нестинарка • Варвара • Делфин • Ахтопол • Наково кладенче • Велека • Синеморец • Силистар • Резово • Резовска река

Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.