Видин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вѝдин е град в Северозападна България. Той е областен център на Област Видин и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на Община Видин.

Видин
Герб на Видин
Видин (България)
Видин
Видин
43.9833 N, 22.8667 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 56 316 [1]
Надм. височина: 34 m
Пощ. код: 3700
Тел. код: 094
МПС код: ВН (Вд)
Администрация
Държава: България
Област: Видин
Община:
   - кмет		 Видин
Румен Видов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. "Бдинци" 2, тел.:094/609 430,
www.vidin.bg
[2]
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботният комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.

Видин е най-големият град в близост до българския природен феномен Белоградчишките скали.

През Видин минават 2 европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми. Препратка към страница на английски [3]

[редактиране] Население

Центърът на града от птичи поглед

Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².

[редактиране] История

Основна статия: История на Видин
Крепостта „Баба Вида“ от 10-ти век

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (от глагола бдя/и)[4], а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб - Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, а негова съпруга е Анна Басараб, а нейната сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство - Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

[редактиране] Политика


[редактиране] Религии

Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинската митрополия начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първият български екзарх и първият председател на българския парламент. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.[2]

Религиозни храмове:

[редактиране] Икономика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“ /фалирал/, както и заводът за помпи „Випом“.

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. Вследствие в града почти не останаха специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук.

През 2007 г. започва изграждането на втория мост над река Дунав между България и Румъния, известен като "Дунав мост 2", което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

[редактиране] Обществени институции

Областна администрация, Общинска администрация, Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кина, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотека.

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Исторически забележителности

[редактиране] Крепост „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

[редактиране] Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:

  • крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
  • 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.
Каменната порта „Стамбул капия“
Мавзолеят на екзарх Антим I
Стара видинска архитектура

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

[редактиране] Други

Добре запазени и поддържани са:

  • бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма (превърнати в музеи),
  • катедралата и останалите храмове
  • мавзолеите на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

[редактиране] Културни учреждения

Музеи

Театри

Други

[редактиране] Отдих и развлечения

[редактиране] Крайдунавска градска градина

Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Веда“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

[редактиране] Други паркове и градини

  • Градината над рова, разположена над затрупания ров, ограждал градската крепост (с днешния кв. „Калето“).
  • Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) - пред спортния комплекс на града; тук е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит
  • Парк „Белите брези“ – в комплекс „Христо Ботев“, облесен е изцяло с вековни дървета
  • Парк „Нора Челеби Пизанти“ (до градското гробище), където се провежда Видинският панаир.
  • Лесопарк „Майски лес“ .
  • Ловен парк край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

[редактиране] Крайградски зони за отдих

„Орляка“, разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с водни спортове и риболов. В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.

„Божурица“ Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автолинии между града и околните селища.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Видински панаир

(История по данни на Държавния архив, Видин)

  • 1896 – основана е Земеделско-скотовъдна изложба във Видин
  • 1897 – организирана е втора такава изложба
  • 15 май 1898 – окръжният управител д-р Иван Златаров прави предложение до общинските съветници същата година и занапред да се организира панаир във Видин, на който да се продават добитък и стоки, с продължителност 4 дни и да се открива всяка година на 15 август.
  • 1935 – общинските съветници решават да се ходатайства пред областния директор, а той – пред Министерството на народното стопанство “да се остави и занапред панаирът”, който започва на 28 август и продължава между 7 и 13 дни. В документите от този период се споменава, че Видинският панаир вече е известен и зад граница и на него идват и много чужденци.
  • 1936 – приет е правилник на Видинския ежегоден есенен панаир.
  • 1937 – общинските съветници преценяват, че събитието има нужда от развитие и по-голям мащаб, обсъждат да има по-широка разгласа, както и да бъдат облекчени при преминаването на границата сърби и румънци.
  • 1938 – направени са постъпки превозната такса на параходите и железницата да бъде намалена със 70% по време на панаира.
  • 1992 - прекъсване на ежегодния Видинския панаир. Носи името Първи Видински международен панаир с продължителност 28 август – 8 септември.
  • Възстановен е през 2007 г. - от 30 август до 8 септември.

[редактиране] Други прояви

  • Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав" - 6-то издание през 2007
  • Авторали "Вида" - юбилейно 20-то издание през 2007
  • турнир по уличен баскетбол Streetball, провеждан по инициатива на видинските младежки организации
  • ежегоден фестивал на училищата от региона.

[редактиране] Личности

Родени във Видин
Починали във Видин
  • Антим I (1816 - 1888), български екзарх
Други личности, свързани с Видин

[редактиране] Международни взаимоотношения

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Градове партньори

[редактиране] Източници

  1. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  2. ↑ (2007). „Забележителности“. Област Видин. Посетен на 30 ноември 2007
  3. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=334
  4. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=336
  5. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=337
  6. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=339
  7. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=340
  8. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=341
  9. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=342
  10. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=344
  11. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=345
  12. ↑ http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=346

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Видин.


п • б • р
Столици на България
Онгъл (668–681) • Плиска (681–893) • Преслав (893–972) • (Скопие (972–991)?)  • Преспа (991–997) • Охрид (997–1016) • Битоля (1016–1018) • Търново (1185–1393), (1598) и (1878–1879) • Никопол (1393–1395) • Видин (1371–1422) • София (1879–днес)
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
п • б • р
Река Дунав
Държави Германия · Австрия · Словакия · Унгария · Хърватия · Сърбия · Румъния · България · Украйна · Молдова Карта показваща река Дунав
Градове Донауешинген · Улм · Инголщат · Регенсбург · Пасау · Линц · Виена · Братислава · Дьор · Комаром · Комарно · Естергом · Будапеща · Бая · Вуковар · Нови Сад · Белград · Смедерево · Турну Северин · Калафат · Видин · Лом · Свищов · Гюргево · Русе · Силистра · Черна вода · Браила · Галац · Тулча · Сулина
Притоци Илер · Лех · Реген · Изар · Ин · Морава · Вах  · Хрон  · Ипел · Драва · Тиса · Сава · Тамиш · Велика Морава · Жиу · Искър · Олта · Осъм · Янтра · Ведеа · Аржес · Яломица · Сирет · Прут
Острови Адакале · Балта · Белене · Чепел · Донауинзел · Балта браила · Велико ратно · Вуковарски остров · Шаренградски остров · Козлодуй · Маргитсигет · Островул Чоцънещи · Островул Маре · Остръво · Вардим · Житни остров
Мостове над Дунав
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BD“.