Дебър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Дебър.

Дебър Дебар
Дебър Дебър на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Югозападен
Община:	Дебър
Географска област:	Дебър
Население:	14 561 (2002)
Надморска височина:	763 м
Геогр. положение:	41° 31' 30" сев. ш. 20° 31' 38" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Дебър (на македонски книжовен език: Дебар, на албански: Dibra, Дибра, на турски: Debre, Дебре) е град в западната част на Република Македония. Населението му е 14 561. Център е на Община Дебър с 18 селища.

[редактиране] География

Градът се намира в Дебърското поле, на брега на изкуственото Дебърско езеро, между реките Черни Дрин (Църн Дрим) и притока ѝ Радика близо до границата с Албания. Градът е обкръжен от планините Дешат, Стогово и Ябланица. Надморска височина: 625 метра.

[редактиране] История

Първото споменаване на града е в карта на Птолемей от 2 век п.н.е., където е обозначен с името Деборус (Deborus).

Макар да не се споменава в документите от времето на император Василий II, в края на 11 век Дебър вече е център на епархия на Охридската архиепископия, вероятно отделена от Охридската епархия.^[1] В околностите на града е роден Йоан Дебърски - първият глава на архиепископията.

Феликс Петанчич нарича през 1502 година града Дибри (Dibri). В началото на 19 век има размирици срещу султана. По това време градът има 4200 жители и 64 дюкяна. В края на века населението възлиза на 15 500 жители.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дебър е посочен като град с 4 600 домакинства, като жителите му са 7 060 албанци и 3 800 българи.^[2]

Юбилей на Негово Блаженство българския екзарх Йосиф I., Дебър, 1902

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 българи християни, 10 500 арнаути мохамедани и 500 цигани.^[3]

Цялото християнско население на Дебър е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 3 120 българи екзархисти и в селото функционират едно прогимназиално и три основни български училища.^[4]

Населението на Дебър драстично намалява след Първата световна война.

[редактиране] Изкуство

В периода 17-19 век се развива Дебърската художествена школа, чиито представители са изработили съществена част от иконостасите в България (например църквата „Света Богородица“ в град Пазарджик) и днешна Република Македония.

[редактиране] Население

Паметник на Скендербег в Дебър.

Според преброяването от 2002 година Дебър има 14 561 жители.^[5]

Националност	Всичко
македонци	1 054 (7,24%)
албанци	10 768 (73,95%)
турци	1 415
роми	1 079
власи	2
сърби	22
бошняци	2
други	219

От обявилите се за турци 98% са посочили като майчин език „македонския“ и всъщност става въпрос за помаци.

[редактиране] Дебрани

Основна статия: Дебрани

В 19 и началото на 20 век Дебър е със смесено българо-албанско население, последното голямо българско селище в западна посока. Днес след големите миграционни вълни на изток градът е 3/4 албански. Един от най-известните българи дебрани е професор доктор Живко Ошавков, основателят на социологическата наука в България. Сред албанците дебрани се открояват имената на Саид Найдени - водеща фигура на албанското Възраждане в 19 век и Екрем Баша, популярен съвременен косовски писател.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Дебър

Община Дебър

[редактиране] Бележки

↑ Снегаров, Иван [1924] (1995). История на Охридската архиепископия, т.1, Второ фототипно издание, София: Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 192.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 170-171.
↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.
↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.152-153.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Населени места в Община Дебър
Дебър \| Банище \| Бомово \| Гари \| Горно Косоврасти \| Джепище \| Долно Косоврасти \| Коняри \| Кривци \| Могорче \| Осой \| Отишани \| Райчица \| Селокуки \| Спас \| Татар Елевци \| Търнанич \| Хаме