Олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Флагът на съвременните олимпийски игри, използван за първи път на игрите в Антверпен, 1920 г.

Олимпийските игри (на френски: Jeux olympiques; на английски: Olympic Games[1]) или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което спортисти от над 200 страни[2] и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години. През 2020 г. за пръв път игрите биват отложени в мирно време. Летните олимпийски игри в Токио се провеждат през 2021 г. поради разразилата се пандемия от коронавирус.

Древни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Награждаване на победителите от олимпийските игри

Древните олимпийски игри са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището ОлимпияЕлида, Пелопонес)[3].

Към края на 6 век пр.Хр. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от Късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.

През класическата епоха игрите траели пет дни. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от религиозния култ. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини спортистите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.

С идването на римляните олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма съгласие кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени[3].

Възраждане на олимпийската идея[редактиране | редактиране на кода]

Барон Пиер дьо Кубертен

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в Англия през XVIII век нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания, носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859 – 1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос. Първите игри са финансирани от филантропа Евангелос Запас.

През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

По мнението на Кубертен именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

Плакат на Първите олимпийски игри

На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите Гърция. С цел да организира игрите е основан Международен олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на Първите летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в тях вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в родината им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

След първия успех олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, са проведени съвместно със Световни изложения. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж за първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в онези години не е лесно.

На извънредната олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.

Съвременни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийският огън – символ на Олимпийските игри (на снимката: Солт Лейк Сити, 2002 г.)

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в игрите участват цветнокожи състезатели. [4]

В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г. Джим Торп губи медалите си, защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“. [5][6]

С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати спортисти. Аргумент в полза на допускането на професионални спортисти е и подозрението, че спортистите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 80-те години на XX век професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА. [6]

На игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена. [7]

Спонсорите на олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.[8]

Церемония[редактиране | редактиране на кода]

Сред традиционните ритуали и церемонии на игрите (по реда на провеждането им) са:

  • Грандиозни церемонни при откриването и закриването на игрите. За разработването на сценария се привличат най-добрите специалисти от цял ​​свят: сценаристи, организатори на обществени прояви, специалисти по специални ефекти и др. Канят се известни певци, актьори и други именити личности да участват в шоуто. Излъчването на тези събития почти всеки път поставя рекорд по зрителски интерес. Всяка страна организатор на Олимпиада се стреми да надмине по размера и красотата на церемониите всички предишни олимпиади. Сценариите на церемониите се държат в строга тайна до самото им начало. Церемонията се провежда на централните стадиони с голям капацитет, на същото място, където се провеждат състезанията по лека атлетика.
  • Церемониите при откриването и закриването започват с театрално шествие, което трябва да предостави на зрителите облика на страната и града, за да се запознаят с тяхната история и култура.
  • Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Спортистите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната родоначалник на игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната домакин на игрите. Последна е страната домакин.[9] Алтернативно може да е по азбучен ред на официалните езици на МОК – френски или английски. Пред всяка група е представител на страната домакин, носещ табелка с името на съответната страна, на езика на страната домакин на игрите и на официалните езици на МОК. Начело на групата е знаменосец – обикновено спортист, участващ в игрите, който носи флага на страната си. Правото на носене на флага е голяма чест за спортистите. Обикновено това право се дава на най-титулуваните и уважавани спортисти.
  • Произнасяне на приветствени речи от президента на МОК (задължително), главата или друг официален представител на държавата, в която се провеждат игрите, понякога кмета на града или председател на Организационния комитет. Последният в края на речта трябва да произнесе думите „(пореден номер на игрите) летни (или съответно зимни) олимпийски игри се обявяват за открити!“. След това обикновено се произвежда оръдеен залп и множество залпове салюти и фойерверки.
  • Издигане на знамето на Гърция като страна родоначалник на игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
  • Издигане на знамето на страната домакин на игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
  • Произнасянето от един от водещите спортисти на страната домакин на олимпийската клетва от името на всички участници в игрите – клетва за честна игра съгласно правилата и принципите на спорта и олимпийския дух (през последните години се произнасят и думи за неизползването на забранени стимулиращи средства – допинг).
  • Произнасянето от няколко съдии от името на всички съдии на клетва на безпристрастно съдийство.
  • Издигане на олимпийския флаг с изпълнение на официалния олимпийски химн.
  • Понякога се издига знамето на света (син флаг, на който е изобразен бял гълъб с маслинова клонка в човката си – традиционните символи на мира), символизиращ желанието по време на игрите да спират всички въоръжени конфликти.
  • Увенчаване на церемонията по откриването със запалването на олимпийския огън. Огънят е запален от слънчевите лъчи в Олимпия (Гърция) в храма на езическия гръцки бог Аполон (в Древна Гърция Аполон е смятан за покровител на игрите). „Върховната жрица“ на Хера казва молитва със следното съдържание: „Аполоне, боже на слънцето и идеята на светлината, изпрати своите лъчи и запали свещен факел за гостоприемния град ... (име на града).“.[10]. Огънят се пренася от страна на страна, а във всяка страна спортист или спортен деец на страната преминава част от щафетата, за да предаде огъня нататък. Щафетата предизвиква голям интерес във всички страни, през които преминава. Носенето на факела се смята за голяма чест. Първата част на щафетата минава през градовете на Гърция. Последната – в градовете на страната домакин на игрите. Щафетата с олимпийския огън до 2007 г. преминава по целия свят. След това, поради страха от терористични атаки, факелът се пренася само в страната, в която се провеждат игрите. В деня на откриване на игрите факелът пристига в града домакин. Спортистите на страната го внасят на централния стадион в края на церемонията. На стадиона факелът преминава няколко пъти от ръка на ръка, докато не се даде на спортиста, на когото е дадено правото да запали олимпийския огън. Това право е най-почетното. Огънят се запалва в специална чаша, проектирането на която е уникално за всяка олимпиада. Също така организаторите винаги се опитват да измислят оригинален и интересен начин на запалването. Чашата се намира високо над стадиона. Огънят трябва да гори по време на цялата олимпиада и се гаси в края на церемонията по закриването.
  • Връчването на медалите на победителите става на специален подиум, с издигане на флага и националния химн в чест на победителите.
  • По време на церемонията по закриването също се провежда театрално представление – сбогуване с олимпиадата, преминаване на участниците, речи на президента на МОК и представител на страната домакин. Закриването на олимпийските игри се обявява от президента на МОК. Следват националният химн на страната, олимпийският химн, сваляне на знамената. Представител на страната домакин тържествено предава олимпийския флаг на президента на МОК, който на свой ред го предава на представител на Организационния комитет на следващата олимпиада. Това е последвано от кратко представяне на града домакин на следващите игри. В края на церемонията олимпийският огън се гаси на фона на лирична музика.

От 1932 г. градът домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в игрите. Организаторите на игрите разработват символика на олимпиадите: официална емблема и талисман на игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.

На теория, игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това от 1908 г. получава разпространение т.нар. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето – 4, четвърто – 3, пето – 2, шесто – 1).

Летни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Проведени са:

Запланувани са:

Отборно класиране в Летните олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Номер ОИ Година 1-во място 2-ро място 3-то място
I 1896 САЩ Гърция Германия
II 1900 Франция САЩ Великобритания
III 1904 САЩ Германия Куба
IV 1908 Великобритания САЩ Швеция
V 1912 САЩ Швеция Великобритания
VI 1916 не се състоят поради Първата световна война
VII 1920 САЩ Швеция Великобритания
VIII 1924 САЩ Финландия Франция
IX 1928 САЩ Германия Финландия
X 1932 САЩ Италия Франция
XI 1936 Германия САЩ Унгария
XII 1940 не се състоят поради Втората световна война
XIII 1944 не се състоят поради Втората световна война
XIV 1948 САЩ Швеция Франция
XV 1952 САЩ СССР Унгария
XVI 1956 СССР САЩ Австралия
XVII 1960 СССР САЩ Италия
XVIII 1964 САЩ СССР Япония
XIX 1968 САЩ СССР Япония
XX 1972 СССР САЩ ГДР
XXI 1976 СССР ГДР САЩ
XXII 1980 СССР ГДР България
XXIII 1984 САЩ Румъния ФРГ
XXIV 1988 СССР ГДР САЩ
XXV 1992 ОНД САЩ Германия
XXVI 1996 САЩ Русия Германия
XXVII 2000 САЩ Русия Китай
XXVIII 2004 САЩ Китай Русия
XXIX 2008 Китай САЩ Русия
XXX 2012 САЩ Китай Великобритания
XXXI 2016 САЩ Великобритания Китай

Зимни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.

Отборно класиране в Зимните олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Номер ОИ Година 1-во място 2-ро място 3-то място
I 1924 Норвегия Финландия Австрия
II 1928 Норвегия САЩ Швеция
III 1932 САЩ Норвегия Швеция
IV 1936 Норвегия Германия Швеция
1940 не се състоят поради Втората световна война
1944 не се състоят поради Втората световна война
V 1948 Норвегия Швеция Швейцария
VI 1952 Норвегия САЩ Финландия
VII 1956 СССР Австрия Финландия
VIII 1960 СССР Германия САЩ
IX 1964 СССР Австрия Норвегия
X 1968 Норвегия СССР Франция
XI 1972 СССР ГДР Швейцария
XII 1976 СССР ГДР САЩ
XIII 1980 СССР ГДР САЩ
XIV 1984 ГДР СССР САЩ
XV 1988 СССР ГДР Швейцария
XVI 1992 Германия ОНД Норвегия
XVII 1994 Русия Норвегия Германия
XVIII 1998 Германия Норвегия Русия
XIX 2002 Норвегия Германия САЩ
XX 2006 Германия САЩ Австрия
XXI 2010 Канада Германия САЩ
XXII 2014 Русия Норвегия Канада
XXIII 2018 Норвегия Германия Канада

Рекламни права[редактиране | редактиране на кода]

По състезателните екипи за олимпийски игри е разрешено да има единствено по едно лого на производител на артикул. [11]

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че през повечето време броят на олимпийските спортни дисциплини нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.

Летни олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът на летните олимпийски спортове е по лятната олимпиада през 2012 г.

Зимни олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:

Бойкоти[редактиране | редактиране на кода]

Карта на страните, бойкотирали Олимпийски игри

Най-значимите бойкоти на олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.

Шампиони на шампионите[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Фелпс, 2009 г. – рекордьор по брой на медалите (28), златни медали от всички (23) и от една олимпиада (8).
Биргит Фишер, 2000 г.: рекордьорка със златни медали от 6 олимпиади.
Лариса Латинина, 1964 г. – втора по брой на медалите (18) и по златни медали (9).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
  • Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992
  • Гилсън, М., Палаци, Р., Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност, изд. Колибри, 2005

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Френският и английският са официалните езици на Олимпийските игри
  2. www.britannica.com
  3. а б Olympic Games // Енциклопедия Британика, 28 февруари 2016. Посетен на 6 април 2018. (на английски)
  4. [Das Spiel der Spiele hat begonnen], статия в Die Zeit от 1 септември 1972 г., архивът е посетен на 11 юни 2012 г.
  5. На английски: „"We can only rely on the support of those who believe in the principles of fair play and sportsmanship embodied in the amateur code in our efforts to prevent the Games from being used by individuals, organizations or nations for ulterior motives."“
  6. а б What changed the Olympics forever // CNN. „CNN“, 22 юли 2012 г. Посетен на 22 юли 2012 г. (на английски)
  7. London 2012 Olympics: Saudi Arabian women to compete // BBC News. Би Би Си, 12 юли 2012 г. Посетен на 14 юли 2012 г. (на английски)
  8. Спонсорски игри // Капитал.БГ. Икономедиа АД, 3 август 2012 г.
  9. Arbeiter-Zeitung Архив на оригинала от 2017-10-30 в Wayback Machine., 27 януари 1956 г., бр. 22, стр. 8. Виена
  10. Бог солнца Аполлон зажег факел Олимпиады, архив на оригинала от 29 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091029161510/http://news.tochka.net/25099-bog-solntsa-apollon-zazheg-fakel-olimpiady, посетен на 6 януари 2013 
  11. Българите хващат иглата и тиксото преди старта // 7дни СПОРТ. 7дни СПОРТ ЕООД, 8 февруари 2014. Посетен на 24 февруари 2014.
  12. Сайт Olympic.org – Find a Medalist – Featured Athletes
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олимпийские игры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​