Петрич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.
| Петрич | |||
|---|---|---|---|
  Петрич
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 31 881 [1] | ||
| Надм. височина: | 168 m | ||
| Пощ. код: | 2850 | ||
| Тел. код: | 0745 | ||
| МПС код: | Е (Бл) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Благоевград | ||
| Община: - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Пѐтрич е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на Община Петрич. Гръцкото име на града е Πετρίτσι, Петрици.
Съдържание |
[редактиране] География
Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра, а климатът е преходносредиземноморски. Средната годишна температура е 13,7°С, като средната януарска температура е положителна - 1,6°С, а средната юлска - 25,6°С. Средната валежна сума е 693 мм. Максимумът на валежите е през зимата - 204 мм, а минимумът през лятото - 103 мм. Зимата е почти безснежна, а лятото е много горещо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му придава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в Област Благоевград. Населението нараства от естествен и механичен прираст.
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. В тази местност, разположена на 10 км североизточно от съвременния град, през 4 век пр.Хр., възниква тракйско селище на племето меди. През 1 век пр.Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Според интерпретацията на сведенията на римският историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до 6 век сл.Хр., когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.
Последните археологически изследвания и локализацията на античния град Хераклея Синтика в местността Кожух, доказват, че между този град, разположен в земите на тракийското племе синти и съвременния Петрич не съществува никаква приемственост, а хиатус от няколко века. Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през 10 - 11 век. Петрич се оформя като значимо селище и регионален център едва в края на 12 – 14 век.[1]
[редактиране] Средновековие
Петричкият край е присъединен към българската държава през 837 година в резултат на войната на българския кан Персиан срещу Византия. В края на 10 и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.
През 12 - 14 век Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост Гяур калеси, около която първоначално възниква градът.
За първи път Петрич се споменава в писмените извори в грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява тук имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон.
Градът пада под османска власт след 1395 година, когато заедно с неговата околност е включен в състава на Кюстендилския санджак, като център на самостоятелна нахия.
[редактиране] В Османската империя
През годините на османското владичество Петрич, придобива мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Османскиятят пътешественик Евлия Челеби, посетил Петрич през 1651 година, съобщава, че паланката има 240 къщи с градини. Има всичко две махали с джамия, параклис и само една баня. Център е на каза с 80 села. Има 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, плодове, важно място сред които заемат кестените. През периода 16-19 век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутият Долянски панаир, който се утвърждава като един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.[2]
През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През 19 век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Струмица за Сяр посещава града и пише:
| „ | В Петерче, городке, полном разваливающихся домиков и прекрасных садов, нет ни церкви, ни училища. Если верить жителям, этого не допускают Турки. [3] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петрич (Petritch) е посочен като град с 1 070 домакинства с 1 264 жители мюсюлмани и 1 312 българи.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града вече брои 7 190 души, от които 2 450 българи, 4 600 турци, 40 власи и 100 цигани.[5] Както всички градове останали в Османската империя, така и Петрич, въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и са споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на реката, която прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал за складиране на продукти, за кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста. Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.
Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По-богатите били облечени с копринени фустани, дълги рокли, самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.
Петричани били трудолюбиви хора. По-голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията, на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива. „Техните движения - пише англичанинът Ейбът, са бавни, но сигурни. Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа“.
[редактиране] Възрожденски борби
По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата "Света Богородица". В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежа на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община. През 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов (Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители в града работят Ефтим Поптраянов и Кочо Мавродиев, който полага основите на класното училище.
По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България, но по силата на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.
На 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост. През 1899 година - е представена първата българска пиеса в града, а през 1909 година е основан струнен оркестър. През 1899 година учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града, с известни дейци като Атанас Лютвиев, Димитър Гощанов, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.
Гъркоманската партия в Петрич обаче запазва позиции. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Петрич се състои от 3 392 българи екзархисти, 1 080 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци и 176 власи. В града фунционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 5 учители и 173 ученика, както и 2 начални и 1 прогимназиално гръцко училище с 4 учители и 55 ученика.[6]
[редактиране] В България
По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Мнозина местни българи се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Турците напускат града, както и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).[7]
Намалелият брой на жителите на града отново се увеличава след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души.
От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище „Кочо Мавродиев“, „Гоце Делчев“ и „Отец Паисий“. Център на културния живот става читалище „Братя Миладинови“, което се настанява в турската джамия Султан Селим. Издигнат е паметник в памет на загиналите петричани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието, скотовъдството и занаятите остават основния източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците.
Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Община Петрич. Населението през 1997 година е 27 887 души. Петричка община включва 55 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997 година. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.
[редактиране] Религии
В Петрич населението изповядва Източноправославното християнство. В града функционират следните православни храмове:
- Църква „Успение Богородично“
- Църква „Свети Николай“
- Църква „Свети Георги“
- Църква „Свети Илия“
- Църква „Въведение Богородично“
- Манастир „Света Петка Българска“
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Икономиката в града е силно повлияна от леката индустрия на съседна Гърция, както и от транс-граничната търговия - България, Гърция, Република Македония.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Планината Беласица
- Паметник на Антон Попов, от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост)
- Паметник „Загинали за Родината“ - изграден е през 1937 година по проект на професор Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни (1912-1913), Първата световна война (1915-1918) и Петричкия инцидент (1925)
В близост до Петрич се намират:
- Самуиловата крепост- на 15 км западно в посока ГКПП Златарево
- Местността "Рупите" - с храм-паметник "Света Петка Българска"
[редактиране] Галерия
 Град Петрич с планина Огражден |
 Изглед от град Петрич |
 Петрич на смрачаване |
 Пощата и социални грижи в гр. Петрич |
 гр. Петрич |
 Къщата на светицата баба Ванга в гр. Петрич |
 гр. Петрич - Гимназията |
 Изглед от гр. Петрич - Аджария |
 Изглед от гр. Петрич |
 гр. Петрич и гр. Сандански |
 Гр. Петрич - църквата "Св. Петка" |
 Хотел Балкантурист - гр. Петрич |
 По търговската улица на гр. Петрич |
 Площада на гр. Петрич |
 Парка до кметството в гр. Петрич |
 Центъра на гр. Петрич |
 Паметник „Загинали за Родината“ |
 Паметник на Антон Попов |
 Изглед към Петрич от Беласица |
[редактиране] Обичаи
[редактиране] Станчинари (местните кукери)
Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари. Събитието привлича всяка година многохилядна публика. Макар да разчита на местни самодейци, събитието привлича все повече гости от страната и чужбина.
В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата на всяка една от групите (по квартали) трае обикновено около половин час. Броя на участниците варира но е около 60-150 души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада.
През последните години се забелязва интересна тенденция - в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблемът с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.
 |
 |
 |
 |
[редактиране] Петричани
Списък на известните петричани.
[редактиране] Кметове на Петрич
|
|
[редактиране] Спорт
[редактиране] Футбол
Футболният отбор на Петрич е ПФК Беласица. Клубът е основан през 1920 г. като носи имената Мануш войвода, Любомир Весов, Македония, Илинден и Динамо. Беласица е от 1957 година.
Участва в А група от 1980 до 1984. Завръща се в първия ешелон през 1999 г. През сезон 2004/05 се състезава в българската Висша лига. Президент на отбора от 1996 г. е бизнесменът Костадин Хаджииванов.
Стадионът, на който „Беласица“ играе, се казва „Цар Самуил“ и е с капацитет от 7 000 места.
[редактиране] Побратимени градове
Петрич е побратимен град или партньор с:
[редактиране] Литература
- Бъчварова, Д. „Петрич през вековете“, София, 1999.
[редактиране] Други
На името на град Петрич е именуван връх Петрич (Petrich Peak) на остров Ливингстън, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на община Петрич
- Описание от 1891 г. на град Петрич и казата му от Васил Кънчов
- Русалийските и станчинарските игри – минало и настояще
- Снимки на Петрич
- Трето основно училище "Гоце Делчев" - Петрич
- Четвърто основно училище "Христо Смирненски" гр. Петрич
[редактиране] Бележки
- ↑ Георги Митрев, Отново за писмото на император Галерий и цезар Максимин Дая до хераклейците и местоположението на Хераклея Синтика, списание „Археология“, 2005, кн.1-4, стр. 81-87.
- ↑ Петър Петров. "Долянският панаир", списание "Македонски преглед", 1994, кн.4, стр.59-82
- ↑ Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествiя по Европейской Турцiи“. Москва, 1877.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.186-187.
- ↑ Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Σερρών
- ↑ Сайт Пинского горисполкома
- ↑ Радио Благоевград
- ↑ Списък на побратимени градове
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
