Фотографски филм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на филм вижте филм.

Фотографският филм представлява целулоидна лента, покрита със светлочувствителен материал, върху който се проектира изображение. Филмът е матрица, покрита със светлочувствителни микрокристали от сребърен халогенид, които са разпръснати в полимерна среда (обикновено желатинова). В началото, през 19 век, в практиката са се използвали живачни съединения, оловен йодид, меден бромид и др.

За да се получи изображение върху филма, той се осветява за определено време. То зависи от факторите, определящи експозицията - отвор на диафрагмата, светлочувствителност на негатива, осветеност на обекта. Негативът се съхранява на тъмно, за да не може светлината да въздейства на запечатаното изображение, след което се поставя в проявяващ разтвор. Той най-често е воден разтвор на химически вещества: в черно-бялата фотография се използват глицин, метол, амидол и др. След проявянането негатива се измива, за да не може химикалите да продължат да действат върху него.