11-та танкова дивизия (Вермахт)
| 11-та танкова дивизия | |
|---|---|
    символи на дивизията през войната |
|
| Активна | август 1940 г. - май 1945 г. |
| Държава | Германия |
| Клон | Вермахт |
| Тип | танкова |
| Размер | дивизия |
| Битки/войни | Операция Марита, Операция Барбароса, Битка при Дубно, Операция Орел, Битка за Нормандия |
11-та танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
Съдържание |
История[редактиране]
11-та танкова дивизия е сформирана през август 1940 г. от 11-та стрелкова бригада. Между януари и април 1941 г. участва в кампанията на Балканите, превземането на Белград. През юли 1941 г. участва в нападението на Съветския съюз, като част от група армии „Юг“. Впоследствие става част от група армии „Център“, до юни 1942 г., след което се завръща в южния сектор на Източния фронт. През юли 1943 г. участва в операция Орел, а по-късно в тежките боеве в района на Кривой рог. В периода януари-май 1944 г. е обкръжена в Корсунския чувал, където претърпява тежки загуби. През юли 1944 г. оцелелите от дивизията са изтеглени във Франция за почивка и възстановяване. Участва в боевете срещу съюзническите десанти в южна Франция, след което се изтегля към Елзас. През септември 1944 г. участва в боевете при Белфор, след което се изтегля в района към река Сар. През март 1945 г. е атакувана край Ремаген. През май се на американските войски в Бавария.[1]
По време на съществуването си дивизията неколкократно е споменавана за отличното си представяне по време на бойните действия. На това се дължи и прякорът и - Призрачната дивизия. Това е едно от символите използвани от формированието по време на войната - скелет върху танкови вериги размахващ меч.[1]
Командири[редактиране]
- Генерал на танковите войски Лудвиг Крювел - (1 август 1940 - 15 август 1941 г.)
- Генерал-лейтенант Гюнтер Ангерн - (15 август 1941 - 24 август 1941 г.)
- Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек - (24 август 1941 - 20 октомври 1941 г.)
- Генерал-лейтенант Валтер Шелер - (20 октомври 1941 - 16 май 1942 г.)
- Генерал на танковите войски Херман Балк - (16 май 1942 - 4 март 1943 г.)
- Генерал от пехотата Дитрих фон Холтиц - (4 март 1943 - 15 май 1943 г.)
- Генерал-лейтенант Венд фон Витерсхайм - (10 август 1943 - 10 април 1945 г.)
- Генерал-лейтенант Йохан Микл - (15 май 1943 - 10 август 1943 г.)
- Генерал-майор Хорст Тройш унд Бутлар-Бранденфелс - (10 април 1945 - 8 май 1945 г.)
Носители на награди[редактиране]
- Носители на значка За близък бой, златна (28)
- Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8)
- Носители на Германски кръст, златен (140)
- Носители на Германски кръст, сребърен (6)
- Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (20)
- Носители на Рицарски кръст (52, включително един непотвърден)
- Носители на Рицарски кръст и Орден за военни заслуги (1)
Използвана литература[редактиране]
- Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x.
Източници[редактиране]
- ↑ а б Windrow, Martin. The Panzer Divisions. Osprey Publishing Ltd., 1972. ISBN 0 88254 165 x. с. 16-17.
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||||||||||
