1300 години България (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 1300 години България)
Направо към: навигация, търсене
Днешното състояние на мемориала (към 15 юни 2014 г.)

„1300 години България“ е архитектурно-монументален комплекс в София, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Монументът е разположен в градината пред Националния дворец на културата на площад „България“.

Автори на проекта са:

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде построен комплекса на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбандирани, а Паметника на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове частично разрушен. Паметника е бил изграден от метални плочи и каменна окраса, които са били апликирани върху три от фасадите на казармените сгради. Той не е бил част от публичното градско пространство на София, а е бил част от казарменият комплекс.

След Втората световна война, пространството на бившите Витошки казарми става достъпно за граждани, поради разрушените сгради. В края на 70те години се изготвя градоустройствен план, който редвижда интегрирането на терени на бившите Витошки казарми в структората на град София.

Автор на Паметник на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове е Архитект Александър Обретенов (1903-1990), който е стар член на БКП, а от 1932 година е пълномощник и член на ОК на партията в София, Бургас и Русе и преминава в нелегалност през 1941-а. След 9 септември е още: завеждащ сектор "Пропаганда на марксизма-ленинизма" и преподавател по марксистко-ленинска естетика във ВИТИЗ, заместник-главен редактор на в. "Работническо дело" (1945-1948 г.), доцент по научна философия от 1947 г., секретар на Съюза на българските художници (1959-1963), член на ЦК на БКП, теоретичните му трудове носят заглавия като "Борба за социално изкуство" (1950 г.) и "Пролетарски патриотизъм и интернационализъм" (1950 г.) .Професор Александър Обретенов - удостоен с Командорска звезда на ордена "За заслуги към Полската народна република", 1976 г.

За да бъде освободено мястото, където е разположен, през 1979 година е демонтирана последната оцеляла паметна стена на открития от цар Борис ІІІ през 1934 г. Паметник на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове, известен още като Паметник на знайния воин и като Войнишки паметник .

Построен е за рекордно краткия срок от 8 месеца, за да увенчае откриването на НДК за XII конгрес на БКП в края на март 1981 г. Открит е през октомври 1981 г. По думите на скулптора Валентин Старчев държавният глава Тодор Живков не харесал монумента[2], но овации изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян[3].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките. Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра.

Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“, намерила израз и в конкретното претворяване във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Отделните групи:

  • „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България;
  • „Пиета“ - образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България;
  • „Съзидателят“ - образ на обикновения работник.

Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в 3 огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило - символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство.

Върху паметника са изписани текстове на Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев: „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“[4].

Обществена дискусия[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 година паметникът е оставен без поддръжка и започва да се руши. Считан за символ на социализма в страната (макар и посветен на 1300-годишнината на държавата), той е подлаган и на вандализъм. Граждански комитети предлагат неговото демонтиране.

В средата на първото десетилетие на 21 век литературният критик Йордан Ефтимов[5] и писателят емигрант Веселин Веселинов[6] провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници. И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Дома паметник на БКП на Бузлуджа и Альоша в Пловдив паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов[7][8][9].

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов[10][11].

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси..., докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник[12]

.

Журналистът Мартин Карбовски нарича паметника „крива Бастилия“[13].

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев[14] и Петър Ръсовски[15][16]. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation[17].

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова[18] и журналистът Мартин Карбовски.[19]

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев[20]. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника[21].

В отговор Валентин Старчев подготвя проект за реконструкцията на паметника, който е публикуван на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община[22].

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов[23]. Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене[24].

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев[25].

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излиза Изпълнителното бюро на Съюза на българските художници[26].

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на Мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за възстановяване на паметника „1300 години България“.

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група "За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотни полкове[27]" стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16.09.2014 г. е подписана от над 4450 души.

Решение на СОС[редактиране | редактиране на кода]

На 18 декември 2014 г. Столичният общински съвет решава Паметникът да бъде преместен, както и Мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк да бъде възстановен в парка[28].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Предстои дебат „За монументите и хората след 1989 г.“, citybuild.bg, 25.02.2013
  2. „Валентин Старчев: Демокрацията отприщи енергията на лумпена“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 10 декември 2005.
  3. „Валентин Старчев, скулптор на монумента пред НДК: Този паметник е направен при социализма, но не е политически“, интервю на Георги Марчев, в. „Дневник“, 20 август 2012
  4. К. Гербов, „Паметникът„1300 години България“ в София – идейна концепция и реализация“, блог на списание Българска наука, 15 септември 2012
  5. Йордан Ефтимов, „Какво да правим с комунистическите паметници?“, Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9 (58)
  6. Веселин Веселинов, „Вкаменелости за уталожване“, Електронно списание LiterNet, 30.10.2004, № 10 (59)
  7. Съобщение до медиите, сайт на Министерството на културата, 07.04.2008
  8. Писмо от кмета на София Бойко Борисов до министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13.01.2006 г., сайт на Министерството на културата, 07.04.2008
  9. Писмо от министъра на културата проф. Стефан Данаилов до кмета на София Бойко Борисов от 21.04.2006 г., сайт на Министерството на културата, 07.04.2008
  10. „Какво да правим с комунистическите паметници?“, сайт на Червената къща, 24 октомври 2008
  11. „Паметникът пред НДК – какво да се прави“, репортаж от дискусията, в. „Култура“, бр. 37 (2520), 31 октомври 2008
  12. Павел Попов, „НДК. Държавен? Общински? Частен?“, в. „Култура“, бр. 35 (2518), 17 октомври 2008
  13. Мартин Карбовски, „Махнете кривата бастилия пред НДК“, в. „Стандарт“, 8 април 2008
  14. Светлин Русев„Паметник за историята или бунището“, в. „Преса“, 20 август 2012
  15. Петър Ръсовски, „13 века България: Tруд, мисъл, сърце и душа“, в. „Дума“, 3 януари 2006
  16. Петър Ръсовски, „Съзиданието е тържеството на разума“, в. „Нова зора“, 5 февруари 2013
  17. Анета Василева, „Защо не трябва да се събаря паметникът пред НДК“, WhATA, 16.07.2012
  18. Кристин Димитрова, „Паметникът пред НДК да си върви в историята“, Свободата, 14 август 2012 г.
  19. Мартин Карбовски, „Плашила и Паметници“, Lentata, 16 август 2012 г.
  20. Петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“
  21. „За премахване на паметника в градинката пред НДК“
  22. Проект за реновиране на Паметник „1300 години България“ НДК околно пространство, страница на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община
  23. Резултати от конкурса „Трансформирай паметника пред НДК“ с проектите на всички участници, сайт на Сдружение „Трансформатори“
  24. Ревизия: Временни аудиовизуални намеси в проблемни градски места, сайт на Сдружение „Трансформатори“
  25. „Паметникът пред НДК – за и против“, портал Култура, 04.12.2012
  26. „Отворено писмо по повод паметника „1300 години България“ пред НДК“, сайт на СБХ, 08.02.2013
  27. https://www.facebook.com/groups/303528473154855/
  28. Окончателно: Паметникът пред НДК отива в историята - vesti.bg, 18.12.2014

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]