1300 години България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„1300 години България“ е архитектурен комплекс в София, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Автори на проекта: Валентин Старчев (скулптурна композиция), арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения).[1]

Монументът е разположен в градинката пред Националния дворец на културата.

История[редактиране | edit source]

Построен е за рекордно кратките осем месеца, за да увенчае откриването на НДК в края на март 1981 г. за XII конгрес на БКП. Открит е през октомври 1981 г. По думите на склуптора Валентин Старчев държавният глава Тодор Живков не харесал монумента[2], но овации изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян[3].

Описание[4][редактиране | edit source]

Изграден е от основно бетонно тяло и месингови платна, оформящи пластиките.

Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра.

Композицията разкрива основната, зададена с конкурс тема: „Минало“, „Настояще“ и „Бъдеще“, намерила израз и в конкретното претворяване във фигуралната композиция от 3 групи, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието.

Отделните групи:

  • „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България;
  • „Пиета“ - образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България;
  • „Съзидателят“ - образ на обикновения работник.

Съвременното, модерното и абстрактното се съдържат в три огромни блока, разположени във възходяща линия и завършващи с крило - символ на полета на мисълта, свободата на волния дух и на неудържимия човешки стремеж към съвършенство.

Върху паметника са изписани текстове на Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев: „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

Дискусия[редактиране | edit source]

След 1989 година паметникът е оставен без поддръжка и започва да се руши. Като един от символите на социализма в страната той е подлаган и на различни форми на вандализъм. Така се стига до момента, когато различни граждански комитети предлагат неговото демонтиране.

В средата на първото десетилетие на 21. век литературният критик Йордан Ефтимов[5] и писателят емигрант Веселин Веселинов[6] провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници. И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Дома паметник на БКП на Бузлуджа и Альоша в Пловдив паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов.[7] [8] [9]

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (зам. председател на Управителния съвет на САБ), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.[10] [11] По същото време обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК прави и арх. Павел Попов:

Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси... докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник.[12]

Журналистът Мартин Карбовски нарича паметника „крива Бастилия“.[13]

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев[14] и Петър Ръсовски.[15] [16] Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation[17].

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова[18] и журналистът Мартин Карбовски.[19]

През август 2012 г. е създадена петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев.[20] Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.[21]

В отговор Валентин Старчев подготвя проект за реконструкцията на паметника, който е публикуван на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община.[22]

В рамките на фестивалa Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов.[23] Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.[24]

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.[25]

С Отворено писмо срещу събарянето на паметника излиза Изпълнителното бюро на Съюза на българските художници.[26]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Предстои дебат „За монументите и хората след 1989 г.“, citybuild.bg, 25.02.2013.
  2. „Валентин Старчев: Демокрацията отприщи енергията на лумпена“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 10 декември 2005.
  3. „Валентин Старчев, скулптор на монумента пред НДК: Този паметник е направен при социализма, но не е политически“, интервю на Георги Марчев, в. „Дневник“, 20 август 2012.
  4. К. Гербов, „Паметникът„1300 години България“ в София – идейна концепция и реализация“, блог на списание Българска наука, 15 септември 2012.
  5. Йордан Ефтимов, „Какво да правим с комунистическите паметници?“, Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9 (58).
  6. Веселин Веселинов, „Вкаменелости за уталожване“, Електронно списание LiterNet, 30.10.2004, № 10 (59).
  7. Съобщение до медиите, сайт на Министерството на културата на Република България, 07.04.2008.
  8. Писмо от кмета на София Бойко Борисов до министъра на културата проф. Стефан Данаилов от 13.01.2006 г., сайт на Министерството на културата на Република България, 07.04.2008.
  9. Писмо от министъра на културата проф. Стефан Данаилов до кмета на София Бойко Борисов от 21.04.2006 г., сайт на Министерството на културата на Република България, 07.04.2008.
  10. „Какво да правим с комунистическите паметници?“, сайт на Червената къща, 24 октомври 2008.
  11. „Паметникът пред НДК – какво да се прави“, репортаж от дискусията, в. „Култура“, бр. 37 (2520), 31 октомври 2008.
  12. Павел Попов, „НДК. Държавен? Общински? Частен?“, в. „Култура“, бр. 35 (2518), 17 октомври 2008.
  13. Мартин Карбовски, „Махнете кривата бастилия пред НДК“, в. „Стандарт“, 8 април 2008.
  14. Светлин Русев, „Паметник за историята или бунището“, в. „Преса“, 20 август 2012.
  15. Петър Ръсовски, „13 века България: Tруд, мисъл, сърце и душа“, в. „Дума“, 3 януари 2006.
  16. Петър Ръсовски, „Съзиданието е тържеството на разума“, в. „Нова зора“, 5 февруари 2013.
  17. Анета Василева, „Защо не трябва да се събаря паметникът пред НДК“, WhATA, 16.07.2012.
  18. Кристин Димитрова, „Паметникът пред НДК да си върви в историята“, Свободата, 14 август 2012 г.
  19. Мартин Карбовски, „Плашила и Паметници“, Lentata, 16 август 2012 г.
  20. Петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“.
  21. „За премахване на паметника в градинката пред НДК“.
  22. Проект за реновиране на Паметник „1300 години България“ НДК околно пространство, страница на направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община.
  23. Резултати от конкурса „Трансформирай паметника пред НДК“ с проектите на всички участници, сайт на Сдружение „Трансформатори“.
  24. Ревизия: Временни аудиовизуални намеси в проблемни градски места, сайт на Сдружение „Трансформатори“.
  25. „Паметникът пред НДК – за и против“, портал Култура, 04.12.2012.
  26. „Отворено писмо по повод паметника „1300 години България“ пред НДК“, сайт на СБХ, 08.02.2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]