14 г. пр.н.е.
| << | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
14 (четиринадесетата) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в четвъртък или петък, или високосна година, започваща в сряда, четвъртък или петък по юлианския календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Римската империя[редактиране | редактиране на кода]
- Консули на Римската империя са Марк Лициний Крас Фруги и Гней Корнелий Лентул Авгур.
- Създадена е провинция Приморски Алпи.[1]
- Базилика Емилия изгаря и впоследствие е възстановена от император Август.[2]
- Въстание в Панония. Марк Виниций, вероятно проконсул на провинция Илирик, е начело на операцията за потушаване на бунта.[3]
В провинция Тараконска Испания[редактиране | редактиране на кода]
- Август посещава Испания, където организира създаването на колонии.[4] Основани са римските градове Цезаравгуста и Астурика Августа, които носят неговото име.
В Боспорското царство[редактиране | редактиране на кода]
- Въстание предвождано от узорпатора Скрибоний избухва в Боспорското царство. Подтикван от Марк Випсаний Агрипа, Полемон I (владетел на Понтийското царство) повежда армията си през Евксинско море, за да възстанови реда и да поеме управлението, но среща по-голяма съпротива от очакваното. Това принуждава личната намеса на Агрипа, който отплава с флота от кораби и достига Синопе. Това негово заплашително действие е достатъчно, за да принуди бунтовниците да сее предадат и позволят на Полемон да стане цар на Боспорското царство.[5]
- Град Фанагория е преименуван от Полемон на Агрипея в чест на Агрипа.[5]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Агрипина Стара, дъщеря на Марк Випсаний Агрипа и Юлия Старша (умряла 33 г.)
- Клавдия Пулхра, римска аристократка, дъщеря на Марк Валерий Месала Барбат Апиан и Клавдия Марцела Млада (умряла 26 г.)
- Ма Юан, китайски военачалник служил на Източната династия Хан (умряла 49 г.)
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Луций Варий Руф, римски трагически и епически поет (роден 79 г. г. пр.н.е.)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ L. H. H. Scullard. „From the Gracchi to Nero: A History of Rome 133 BC to AD 68“, Routledge, 2013. стр. 255
- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 55
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 175
- ↑ Kurt A. Raaflaub. „Between Republic and Empire: Interpretations of Augustus and His Principate“, University of California Press, 1993. стр. 400
- ↑ а б David Magie. „Roman Rule in Asia Minor“, Princeton University Press, 2015. стр. 478