15-та Вафен гренадирска дивизия от СС (1-ва латвийска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
15-та Вафен гренадирска дивизия от СС (1-ва латвийска)
Активна февруари 1943 - май 1945 г.
Държава Нацистка Германия
Клон сухопътни войски
Тип пехота
Размер дивизия

15-та Вафен гренадирска дивизия от СС (1-ва латвийска) (на немски: 15. Waffen Grenadier Division Der SS (lettische Nr.1)) е една от Вафен-СС дивизиите базирани на чуждестранни доброволци. Тя се бие на страната на Нацистка Германия по време на Втората световна война.

История[редактиране | edit source]

Латвия е една от трите балтийски страни анексирани от Съветския съюз през юни 1940 г. Съветските репресии са сурови и германската инвазия през лятото на 1941 г. е виждана като освобождение. Германците набират известен брой войници от полувоенната полиция на Латвия - Schutzmannschafter или накратко Schuma, както и от другите окупирани територии. Във Вермахта са приети и известен брой латвийски доброволци. През октомври 1941 г. Шума батальоните са изпратени на фронта край Ленинград, а по-късно са прикачени към 2-ра СС моторизирана пехотна бригада от Kommandostab RF-SS.[1]

През февруари 1943 г. Химлер взема решение, че в случая с Латвия термина доброволчески легион от СС е приложим не за една формация, а за всички латвийци на немска служба. Същият месец под названието Латвийски доброволчески легион от СС започва набиране на свежи попълнения, служещи във Вермахта и други контолирани от СС формации. Това не включва първоначалните Шума батальони, които сформират отделна бригада (19-та Вафен гренадирска дивизия от СС (2-ра латвийска)).[1]

В началото броят на доброволците е ограничен от не добрата организация и взаимното подозрение между германските и латвийските власти. Както и в други случаи са направени противоречиви обещания за степента на национална независимост, която формацията ще получи. През март е въведена военна повинност, а през май латвийския генерал Рудолф Бангерскис е издигнат в ранг СС-Групенфюрер и е назначен за генерал-инспектор на Латвийския легион от СС. Благодарение на това в края на годината притокът на доброволци се увеличава. Формирането и обучението продължават между март и ноември 1943 г., а до края на годината дивизията разполага с около 20 000 войници.[1]

През ноември 1943 г. дивизията е част от 16-та армия и служи като резерв в северната част на Източния фронт. През януари 1944 г. 34-ти и част от 33-ти полк са прикачени към формации от Вермахта и понасят тежки загуби край Новосоколники по време на съветската контраофанзива, която разкъсва германската обсада на Ленинград. До средата на февруари останалата част от дивизията е разположена край Белбелка на западния бряг на река Раджа. Участва в ариергардни действия по време на отстъплението към защитна линия Пантера на река Великая. Там дивизията е обединена отново.[1]

През средата на март 15-та и 19-та дивизии сформират 6-ти доброволчески корпус от СС, част от 18-та армия. Задачата им е охраната на 36 км от фронтовата линия по протежение на река Великая. Няколко съветски атаки са спрени на висока цена. Първоначално съветското предмостие в района на 15-та дивизия е задържано. Тежките боеве продължават до средата на април, когато двете латвийски дивизии са прехвърлени към 16-та армия в района на Бардово/Кудевер, на около 36 км източно от Опочка.[1]

Защитните боеве продължават през май. Латвийците са се бият ожесточено под страх, че страната им ще бъде окупирана отново от Съветския съюз. Паралелно с операция Багратион на 10 юли започва масирана съветска атака, която изтласква група армии „Север“. Оцелелите от 15-та дивизия отстъпват в Латвия и девет дни по-късно са разделени на различни бойни групи. Някои от тези формации претърпяват загуби от порядъка на 96% - 32-ри полк е почти напълно унищожен. През юли някои от оцелелите са прехвърлени в 19-та дивизия, а други са изтеглени в района на Sophienwalde/Konitz, Прусия като кадри за възраждането на 15-та дивизия.[1]

До края на септември 1944 г. дивизията разполага с малко под 17 000 войника. Превземането на латвийската столица Рига се отразява лошо на морала. През декември 1944 г. дивизията получава попълнения от разпуснатите латвийски полицейски батальони.[1]

През януари 1945 г. съветските войски достигат Източна Прусия. Възстановената дивизия е изпратена към фронтовата линия край Накел, под командването на 3-та танкова армия. Изтласкани, част от войниците са изтеглени през Данциг, докато друга част остава и е пленена през март от Червената армия. През февруари голяма част от пехотата, разделена на бойни групи, води боеве докато отстъпва. В края на март оцелелите 8 000 войници са изпратени в Mecklenberg за възстановяване и изграждане на укрепления. Не успяват да се присъединят към 19-та дивизия в Курландия, както е планирано в началото. На 2-3 май голяма част от тях се предават на американските и канадските сили край Шверин. Бойна група Янумс си пробива път през източните предградия на Берлин преди да се предаде на американците край Гютерглюк на 27 април. 15-ти SS-Fus батальон участва в битката за Берлин и е окончателно разбит на 3 май.[1]

Три от членовете на дивизията са наградени с Рицарски кръст.[1]

Символи на дивизията[редактиране | edit source]

Символи на яката[редактиране | edit source]

За тази дивизия са предложени два дизайна. Първият представлява голяма свастика с лъчове паралелни на ръбовете, известна в Латвия като огнен кръст. Изработването ѝ е наредено през март 1943 г. и докато се появи се носят празни символи. Носенето на СС руните е забранено, но част е от личния състав на латвийската бригада и двете дивизии ги използват.[1]

Вторият дизайн представлява три звезди разположени в кръг, а над тях 11 лъчево слънчево изригване. До януари 1945 г. няма достатъчно изработени, а заповед от септември 1944 г. разрешава използването на двете разновидности.[1]

Символи на рамото[редактиране | edit source]

Носенето на националните цветове е важно за морала на латвийските войници. Те получават символи, с формата на щит, за носене на рамото, с цветовете на латвийското знаме, от няколко производителя. По тази причина има различия в дизайна и детайлите. Със заповед от юли 1943 г. символът се носи в горната част на десния ръкав, а от юни 1944 г. на левия ръкав под СС орела. Щитът е тъмночервен с бяла нашивка разположена диагонално (от долния ляв към горния десен ъгъл). В горната част е разположена думата LATVIJA в бяло или в жълто на отделен черен фон. Известни са няколко разновидности на символа с форма на щит, с или без надпис, и дори ръчно направени от подръчни материали. В средата на 1944 г. е представен изработен в Германия Вафен-СС образец с широка черна ивица.[1]

Командири[редактиране | edit source]

Наименования на бойната част[редактиране | edit source]

  • Февруари 1943 г. - Lettische SS-Freiwilligen Division
  • Октомври 1943 г. - 15. Lettische SS-Freiwilligen Division
  • Юни 1944 г. - 15. Waffen Grenadier Division der SS (lettische Nr.1)

Организация на бойната част[редактиране | edit source]

Организация на бойната част към лятото на 1944 г.[1]:

  • 32-ри Вафен-гренадирски полк от СС (3-ти латвийски)
  • 33-ти Вафен-гренадирски полк от СС (4-ти латвийски)
  • 34-ти Вафен-гренадирски полк от СС (5-ти латвийски)
  • 15-ти латвийски СС-Fusilier батальон
  • 15-ти латвийски СС-Панцерягер батальон (включва 15-та ягдпанцер и 15-та противовъздушни роти)
  • 15-ти Вафен-артилерийси полк от СС
  • 15-ти Вафен-СС сапьорски батальон

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Williamson, Gordon. The Waffen-SS (3) 11. to 23. Divisions. Osprey Publishing Ltd, 2004. ISBN 1 84176 591 0. с. 16-19.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Williamson, Gordon. The Waffen-SS (3) 11. to 23. Divisions. Osprey Publishing Ltd, 2004. ISBN 1 84176 591 0. с. 48.