15 февруари

15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 319 дни до края на годината (320 през високосна).

Събития

• 360 г. — Осветена е първата църква на мястото на днешната „Света София“ от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква в Константинопол.
• 538 г. — В англо-саксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.
• 950 г. — Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.
• 1113 г. — Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен днес като Малтийския орден.
• 1637 г. — Фердинанд III става император на Свещената римска империя.
• 1804 г. — Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.
• 1835 г. — Приета е първата конституция на Сърбия.
• 1884 г. — Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.
• 1898 г. — Американският крайцер "Мейн" е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.
• 1902 г. — Открита е първата линия на метрото в Берлин.
• 1906 г. — Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.
• 1914 г. — Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.
• 1918 г. — Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.
• 1919 г. — Излиза първият брой на вестник Борба - орган на Демократическата партия в Кюстендил.
• 1932 г. — Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.
• 1942 г. — Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.
• 1944 г. — Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.
• 1945 г. — Създадено е Издателство "Просвета".
• 1946 г. — Започва да излиза вестник „Стършел“.
• 1948 г. — Провежда първото официално състезание на НАСКАР.
• 1950 г. — Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.
• 1960 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Отвъд хоризонта".
• 1961 г. — Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.
• 1971 г. — Великобритания въвежда десетичната система при паунда.
• 1976 г. — На референдум е приета новата конституция на Куба.
• 1976 г. — Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
• 1977 г. — Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.
• 1982 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Лавина".
• 1989 г. — Война в Афганистан (1979-1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.
• 1997 г. — Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.
• 1997 г. — СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.
• 1999 г. — Писателят Антон Дончев печели наградата "Балканика '99" за романа си "Странният рицар на свещената книга".
• 2000 г. — Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.
• 2003 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм "Кълвачът".

Родени

Галилео Галилей

Илайхю Рут

• 1564 г. — Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)
• 1571 г. — Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)
• 1710 г. — Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)
• 1748 г. — Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)
• 1782 г. — Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)
• 1791 г. — Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)
• 1797 г. — Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)
• 1835 г. — Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)
• 1839 г. — Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)
• 1840 г. — Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)
• 1845 г. — Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
• 1856 г. — Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)
• 1861 г. — Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)
• 1861 г. — Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)
• 1861 г. — Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)
• 1866 г. — Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)
• 1868 г. — Никола Благоев, български историк († 1944 г.)
• 1869 г. — Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)
• 1872 г. — Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)
• 1873 г. — Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
• 1874 г. — Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)
• 1875 г. — Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)
• 1879 г. — Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)
• 1879 г. — Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)
• 1881 г. — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
• 1882 г. — Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)
• 1886 г. — Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)
• 1891 г. — Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)
• 1895 г. — Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)
• 1898 г. — Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)
• 1898 г. — Тото, италиански комик († 1967 г.)
• 1901 г. — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)
• 1903 г. — Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)
• 1906 г. — Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)
• 1907 г. — Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)
• 1909 г. — Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)
• 1910 г. — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)
• 1914 г. — Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)
• 1918 г. — Алън Арбъс, американски актьор
• 1922 г. — Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)
• 1928 г. — Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)
• 1928 г. — Луис Посада Карилес, кубински политически деец
• 1929 г. — Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)
• 1934 г. — Никлаус Вирт, швейцарски учен
• 1937 г. — Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)
• 1944 г. — Александър Серебров, съветски космонавт
• 1944 г. — Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)
• 1944 г. — Леонид Попов, съветски космонавт
• 1947 г. — Джон Адамс, американски композитор
• 1951 г. — Марку Ален, финландски автомобилен състезател
• 1952 г. — Томислав Николич, сръбски политик
• 1952 г. — Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)
• 1954 г. — Мат Грьонинг, американски аниматор
• 1962 г. — Иван Стоилкович, македонски политик
• 1964 г. — Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)
• 1969 г. — Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)
• 1971 г. — Виргиния Здравкова, българска дизайнерка
• 1971 г. — Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор
• 1971 г. — Рене О'Конър, американска актриса
• 1972 г. — Ива Пранджева, българска лекоатлетка
• 1972 г. — Наталия Гусева, съветска киноактриса
• 1972 г. — Яромир Ягър, чешки хокеист
• 1974 г. — Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател
• 1974 г. — Джина Лин, пуерториканска порно актриса
• 1974 г. — Томи Путансу, финландски певец
• 1981 г. — Емил Гъргоров, български футболист
• 1981 г. — Еурелио Гомеш, бразилски футболист
• 1981 г. — Оливия, американска певица
• 1984 г. — Дорота Рабчевска, полска певица
• 1986 г. — Валери Божинов, български футболист

Починали

Михаил Глинка

Княгиня Надежда

• 1043 г. — Гизела Швабска, германска кралица (* ок. 989 г.)
• 1145 г. — Луций II, римски папа (* неизв.)
• 1621 г. — Михаел Преториус, немски композитор (* 1571 г.)
• 1637 г. — Фердинанд II, австрийски монарх (* 1578 г.)
• 1741 г. — Георг Рафаел Донер, австрийски скулптор (* 1693 г.)
• 1781 г. — Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател (* 1729 г.)
• 1846 г. — Ото Коцебу, руски мореплавател (* 1788 г.)
• 1857 г. — Михаил Глинка, руски композитор (* 1804 г.)
• 1877 г. — Райко Жинзифов, български възрожденец (* 1839 г.)
• 1885 г. — Григорий Хелмерсен, руски геолог (* 1803 г.)
• 1889 г. — Ернст фон Дехен, немски геолог (* 1800 г.)
• 1907 г. — Симеон Денков, български революционер (* 1886 г.)
• 1908 г. — Жеко Велчев, български офицер (* 1858 г.)
• 1908 г. — Марко Бошнаков, български революционер (* 1878 г.)
• 1919 г. — Иван Алев, български лекар (* 1851 г.)
• 1921 г. — Николай Ланге, руски психолог (* 1854 г.)
• 1923 г. — Константин Йованович, австрийски архитект (* 1849 г.)
• 1928 г. — Курт фон Морген, немски офицер (* 1858 г.)
• 1928 г. — Милан Генов, български фармацевт (* 1877 г.)
• 1928 г. — Хърбърт Хенри Аскуит, британски политик (* 1852 г.)
• 1937 г. — Винченцо Ланча, италиански състезател (* 1881 г.)
• 1941 г. — Павел Блонски, съветски психолог (* 1886 г.)
• 1942 г. — Георги Радев, български революционер (* 1857 г.)
• 1944 г. — Костадин Старев, български партизанин (* 1919 г.)
• 1944 г. — Фридрих Кюн, германски офицер (* 1889 г.)
• 1947 г. — Иван Стоянович, български революционер (* 1862 г.)
• 1958 г. — Княгиня Надежда, българска княгиня (* 1899 г.)
• 1959 г. — Оуен Ричардсън, английски физик, Нобелов лауреат през от 1928 г. (* 1879 г.)
• 1965 г. — Иван Каиков, български революционер (* 1874 г.)
• 1965 г. — Нат Кинг Кол, американски музикант (* 1919 г.)
• 1967 г. — Симеон Радев, български публицист (* 1879 г.)
• 1968 г. — Литъл Уолтър, американски музикант (* 1930 г.)
• 1976 г. — Елена Хранова, българска актриса (* 1887 г.)
• 1981 г. — Жорж Фав, швейцарски психоаналитик (* 1901 г.)
• 1984 г. — Харалампие Поленакович, литературовед от СР Македония (* 1909 г.)
• 1988 г. — Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1918 г.)
• 1992 г. — Тодор Божинов, български политик (* 1931 г.)
• 1992 г. — Уилям Шуман, американски композитор (* 1910 г.)
• 1999 г. — Хенри Кендъл, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.)
• 2008 г. — Петер Нойбауер, австрийски психоаналитик (* 1913 г.)
• 2009 г. — Елизабет Герьо, немски психоаналитик (* 1903 г.)
• 2013 г. — Тодор Колев, български актьор (* 1939 г.)

Празници

• Международен ден на скаутите
• Нова Зеландия — Национален ден на Агнето (чества се от 2007 г.)
• Сърбия — Избухване на Първото сръбско въстание за независимост от Османската империя (1804 г., национален празник)