17 август

17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна). Остават 136 дни до края на годината.

Събития

• 986 г. — Българо-византийски войни: Самуил разгромява византийците в Битката при Траянови врата. Император Василий II Българоубиец успява да избяга.
• 1502 г. — Христофор Колумб обявява Хондурас за испанска територия.
• 1756 г. — С нахлуване на пруските войски в Саксония започва Седемгодишната война (1756-1763).
• 1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород.
• 1807 г. — В САЩ е изпробван първият пътнически параход в света, създаден от Робърт Фултън.
• 1876 г. — Виктор Юго произнася реч пред парламента на Франция във връзка с жестокостите при потушаването на Априлското въстание.
• 1916 г. — Първата световна война: Румъния се присъединява към Антантата.
• 1916 г. — От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа българска армия: освободен е град Лерин.
• 1919 г. — БЗНС с лидер Александър Стамболийски печели изборите за 18 Обикновено народно събрание.
• 1940 г. — Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания.
• 1945 г. — Индонезия обявява независимост от Нидерландия.
• 1946 г. — Начало на гражданска война в Гърция.
• 1946 г. — От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.
• 1960 г. — Габон придобива независимост от Франция.
• 1962 г. — Източногерманската гранична охрана убива 18-годишния Петер Фехтер при опит да премине Берлинската стена към Западен Берлин — първата жертва на Стената.

Герб на НРБ (1971-1990)

• 1970 г. — Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
• 1971 г. — С Указ на Държавния съвет на Народна република България е утвърден проект за промяна на герба на страната от 1947 г. В новия герб под лъва има зъбно колело, а датата 9.IX.1944 г. е заменена с 681–1944 г.
• 1976 г. — След земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер на остров Минданао (Филипини) се образува голямо цунами, което убива повече от 10 хиляди души.
• 1977 г. — В София са открити студентските спортни игри Универсиада 77.
• 1977 г. — Съветският ледоразбивач Арктика е първият кораб, достигнал Северния полюс.
• 1998 г. — Президентът на САЩ Бил Клинтън признава в свидетелски показания, че е имал "неподходящи физически взаимоотношения" със стажантката от Белия дом Моника Люински.
• 1998 г. — Русия е принудена да девалвира рублата, икономическата криза е подсилена от политическата ситуация, а властта на президента Борис Елцин е силно разклатена.
• 1999 г. — Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души, а 44 хиляди са ранени в северозападна Турция.
• 2000 г. — Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.
• 2008 г. - Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.

Родени

Ян III Собиески

Мей Уест

• 1601 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик († 1665 г.)
• 1603 г. — Ленарт Торщенсон, шведски генерал († 1651 г.)
• 1629 г. — Ян III Собиески, полски крал († 1696 г.)
• 1753 г. — Йозеф Добровски, чешки филолог, родоначалник на славистиката († 1829 г.)
• 1786 г. — Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент († 1861 г.)
• 1861 г. — Робер дьо Бурбулон, френски благородник († 1932 г.)
• 1868 г. — Едуард Абрамовски, полски учен († 1918 г.)
• 1878 г. — Славейко Арсов, български революционер († 1904 г.)
• 1887 г. — Карл I, император на Австро-Унгария († 1922 г.)
• 1887 г. — Маркъс Гарви, общественик и интелектуалец († 1940 г.)
• 1890 г. — Ханс Крайзинг, немски полковник и командир († 1969 г.)
• 1891 г. — Абрам Кардинер, американски лекар († 1981 г.)
• 1893 г. — Мей Уест, американска филмова и театрална актриса († 1980 г.)
• 1895 г. — Александър Филипов, български литературен критик († 1940 г.)
• 1897 г. — Лазар Дамов, гръцки и югославски комунистически деец († 1970 г.)
• 1898 г. — Матвей Захаров, съветски маршал († 1972 г.)
• 1926 г. — Дзян Дзъмин, китайски политик
• 1929 г. — Гари Пауърс, американски офицер († 1977 г.)
• 1932 г. — Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател от индийски произход, Нобелов лауреат през 2002г
• 1935 г. — Олег Табаков, руски артист
• 1936 г. — Никола Гюзелев, български оперен певец
• 1943 г. — Николай Шматко, украински скулптор и художник
• 1943 г. — Робърт де Ниро, американски актьор
• 1944 г. — Реджеп Мейдани, албански политик, президент (1997 — 2002)
• 1951 г. — Валентин Гаджоков, български актьор
• 1952 г. — Гилермо Вилас, аржентински тенисист
• 1952 г. — Марио Тайсен, немски инженер
• 1952 г. — Нелсън Пикет, бразилски пилот от Формула 1
• 1952 г. — Николай Акимов, български режисьор и сценарист
• 1953 г. — Херта Мюлер, румънско-германска писателка Нобелов лауреат
• 1955 г. — Ричард Хилтън, брокер на недвижими имоти
• 1960 г. — Шон Пен, американски актьор и режисьор
• 1961 г. — Ерве Морен, френски политик
• 1962 г. — Гилби Кларк, американски китарист
• 1962 г. — Майкъл Уилдър, американски шахматист и юрист
• 1966 г. — Родни Мълън, американски скейтбордист
• 1968 г. — Николай Антонов, български лекоатлет
• 1970 г. — Джим Къриър, американски тенисист
• 1977 г. — Уилям Галас, френски футболист
• 1977 г. — Даниел Панку, румънски футболист
• 1977 г. — Таря Турунен, финландска певица
• 1977 г. — Тиери Анри, френски футболист
• 1978 г. — Вибеке Стене, норвежка певица
• 1978 г. — Яна Маринова, българска актриса
• 1980 г. — Дани Гуйса, испански футболист
• 1983 г. — Том Форд, английски професионален играч на снукър
• 1986 г. — Маркус Берг, шведски футболист
• 1986 г. — Невена Цонева, българска поп певица
• 1987 г. — Михаел Шар, швейцарски колоездач

Починали

Александър Бутлеров

• 309 г. — Евсевий, римски папа (* ? г.)
• 1657 г. — Робърт Блейк, английски адмирал (* 1599 г.)
• 1681 г. — Никон, патриарх московски и всерусийски (* 1605 г.)
• 1786 г. — Фридрих II, крал на Прусия (* 1712 г.)
• 1807 г. — Иван Михелсон, руски военачалник (* 1740 г.)
• 1832 г. — Пиер Домени, френски офицер (* 1776 г.)
• 1850 г. — Хосе де Сан Мартин, национален герой на Аржентина, Перу и Чили (* 1778 г.)
• 1872 г. — Спиридон Палаузов, руски историк (* 1818 г.)
• 1886 г. — Александър Бутлеров, руски химик (* 1828 г.)
• 1944 г. — Петър Овчаров, български революционер (* ? г.)
• 1955 г. — Джон Флюгел, английски психоаналитик (* 1884 г.)
• 1955 г. — Франк Леже, френски художник
• 1969 г. — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект (* 1886 г.)
• 1969 г. — Ото Щерн, американски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. (* 1888 г.)
• 1971 г. — Вилхелм Лист, немски фелдмаршал (* 1880 г.)
• 1977 г. — Йоргос Гунаропулос, гръцки художник (* 1889 г.)
• 1987 г. — Рудолф Хес, нацистки военнопрестъпник (* 1894 г.)
• 1988 г. — Зия Ул Хак, пакистански политик (* 1924 г.)
• 1994 г. — Крум Цоков, български дипломат (* 1900 г.)
• 2002 г. — Теодор Димитров, български историк (* 1932 г.)

Празници

• Аржентина — Ден на Хосе Мартин (годишнина от смъртта на националния герой)
• Габон — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
• Индонезия — Ден на независимостта (от Нидерландия, 1945 г., национален празник)
• Русия — Ден на търговеца