1987 Голяма награда на Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Австралия
Карта на пистата
Аделейд
Дължина писта3,780 km
Обиколки82
Състезание309,960 km
Дата15 ноември 1987
ВремеСлънчево
Победител
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:52:56.144
Полпозишън
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:17.267
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Герхард Бергер
1:20.416 (72)

1987 Голяма награда на Австралия е 3-тото състезание за Голямата награда на Австралия и шестнадесети, последен кръг от сезон 1987 във Формула 1. Провежда се на 15 ноември 1987 година на пистата Аделейд в Австралия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на Гран При на Австралия, Уилямс и Нелсън Пикет са си гарантирали титлите при конструкторите и при пилотите, като последното е решено в уикенда за Гран При на Япония. За Пикет това е последното състезание за отбора, който се състезава още през миналия сезон, след като от следващата година ще заеме мястото на неговия сънародник Аертон Сена в Лотус. Сена ще се състезава за Макларън през 1988, като двигателите Хонда ще бъдат техни доставчици. Тео Фаби също ще участва за неговото последно ГП и от следващия сезон ще кара в Америка.

Герхард Бергер с Ферари стартира от пол-позиция за четвърти път в своята кариера. До него е Ален Прост с Макларън, следвани от бразилците Нелсън Пикет и Аертон Сена. След тях са Тиери Бутсен, Микеле Алборето, Рикардо Патрезе (който е заместник на Найджъл Менсъл, след като британецът претърпя тежък инцидент по време на тренировките за ГП на Япония), Стефан Йохансон, Тео Фаби и Андреа де Чезарис. Мястото на Патрезе в Брабам е заето от шампиона във Формула 3000 – Стефано Модена.

Пикет прави добър старт, като изпреварва Бергер и Прост към първия завой, преди австриецът да си върне позицията в подхода към завой номер три. Алесандро Нанини забива своето Минарди в бетонната стена и става първата жертва в състезанието. В края на първата обиколка класирането е Бергер, Пикет, Сена, Прост, Алборето, Патрезе, Фаби, Йохансон, де Чезарис и Еди Чийвър. Две обиколки по-късно Прост изпреварва Сена за третата позиция. Алборето е следващият, който изпреварва Лотус-а на бразилеца и е вече четвърти. След 17 обиколки разликата между водача в състезанието Бергер и втория Пикет е 7,2 секунди, като Прост е на 1,3 зад Уилямс-а, и Алборето на секунда от Макларън-а на французина. Стефано Модена е първият, който посети бокса в същата обиколка. Той излиза пред намиращия се на обиколка повече Герхард Бергер и Модена дава път на австриеца, след като предна дясна гума преминава през целия бордюр. Мартин Брандъл получава повреда по своя двигател, ставайки третата жертва на състезанието, след Нанини и Филип Стрейф, който се завърта в 6-ата обиколка. Сънародникът му Дерек Уорик също го последва обиколка по-късно с проблеми с трансмисията на неговия Ероуз, като е 11-и зад Лижие-то на Рене Арну. Стефан Йохансон, който кара за последен път с отбора на Макларън, изпреварва Рикардо Патрезе за 6-ата позиция, даваща точка. Обиколка по-късно шведът записва и най-бърза обиколка с време 1:22.561. Пикет и Прост се озовават зад двете коли на Лола, управлявани съответно от Яник Далмас и Филип Алио. Далмас е проблем за Пикет и Прост, но Алио задържа Макларън-а на французина след края на правата Брабам. Със Сена, наближавайки групата пред него, битката за втора позиция става все по-интересна. Още по-интересно става, след като Прост излиза от шикана в опита си за задмине Лола-та на Филип Алио, което дава шанс на Алборето да се доближи заедно с жълтия Лотус на Сена. Пилотите на Бенетон Тиери Бутсен и Тео Фаби са заедно към правата Брабам (съответно 8-и и 18-и) преди белгиецът да излезе от трасето, след като не прецени точката за спиране. Междувременно Пикет спира в началото на 35-ата обиколка за смяна на гуми и се озова зад групата, водена от Прост, Алборето (с най-бърза обиколка с време 1:21.689), Сена и намиращия се на почти две секунди Йохансон. Обиколка по-късно Прост прави най-бърз тур с време 1:21.631, докато Патрезе също спира за смяна за гуми. В 42-рата обиколка Сена прави вълнуващо двойно изпреварване срещу Алборето и Прост и излиза на втора позиция, след като последните двама са задържани от Рене Арну. Прост се опитва да изпревари Ферари-то на Алборето на правата Брабам, но силата на двигателя Ферари помага на италианеца да задържи позицията си. В края на 46-ата обиколка класирането е: Бергер, Сена, Алборето, Прост, Йохансон, Пикет, Бутсен, Патрезе, Чийвър и оцелелият Закспийд на Кристиан Данер. Две обиколки по-късно Йохансон преполови своето участие с повреда по спирачките на своя Макларън. Пет обиколки по-късно и съотборникът му Прост също отпада след прекалено много блокиране на спирачките, което е причина и на отпадането на Йохансон. Бергер продължава да води, въпреки че долната дясна част на Ферари-то докосва асфалта, което води и до появяващите се искри, когато преминава правата Брабам. Това обаче не го забавя и въпреки че Сена го доближава, австриеца запазва първата позиция до края на състезанието. С отпадането на Нелсън Пикет, Джонатан Палмър излиза на шеста позиция, даваща точка, като е и водач на 3,5 литровия клас. И втората кола на „Уилямс“, управлявана от Рикардо Патрезе, също напуска състезанието, макар че е класирана в края на състезанието. Това прати Палмър и Далмас с позиция напред. Бергер е безпогрешен през цялото състезание и печели за втори пореден път и трети в своята кариера. Сена завършва втори, преди да бъде дисквалифициран след направената проверка, в която в неговия Лотус са използвани уголемени спирачки. Така Алборето (класиран 2-ри), Бутсен (класиран 3-ти), Палмър, Далмас и Роберто Морено минават с позиция напред. Тъй като Лола са записали само един болид за целия сезон и решението им да участват с два болида от Мексико, Далмас не взима точки.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 28 Герхард Бергер Ферари 82 1:52:56.144 1 9
2 27 Микеле Алборето Ферари 82 + 1:07.884 6 6
3 20 Тиери Бутсен Бенетон-Форд 81 + 1 Об. 5 4
4 (1) 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 80 + 2 Об. 19 3
5 (2) 29 Яник Далмас Ларус-Форд 79 + 3 Об. 21 0*
6 (3) 14 Роберто Морено АГС-Форд 79 + 3 Об. 25 1
7 10 Кристиан Данер Закспийд 79 + 3 Об. 24
8 8 Андреа де Чезарис Брабам-БМВ 78 Завъртане 10
9 5 Рикардо Патрезе Уилямс-Хонда 76 Теч-масло 7
ДКФ 12 Айртон Сена Лотус-Хонда 82 Дисквалифициран 4
Отп 6 Нелсон Пикет Уилямс-Хонда 58 Спирачки 3
Отп 16 Иван Капели Марч-Форд 58 Завъртане 23
Отп 1 Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 53 Спирачки 2
Отп 18 Еди Чийвър Ероуз-Мегатрон 53 Прегряване 11
Отп 2 Стефан Юхансон Макларън-ТАГ-Порше 48 Спирачки 8
Отп 19 Тео Фаби Бенетон-Форд 46 Спирачки 9
Отп 23 Адриан Кампос Минарди-Мотори Модерни 46 Трансмисия 26
Отп 30 Филип Алио Ларус-Форд 45 Електро 17
Отп 25 Рене Арну Лижие-Мегатрон 41 Запалване 20
Отп 7 Стефано Модена Брабам-БМВ 31 Физически 15
Отп 26 Пиеркарло Гинзани Лижие-Мегатрон 26 Запалване 22
Отп 11 Сатору Накаджима Лотус-Хонда 22 Хидравлика 14
Отп 17 Дерек Уорик Ероуз-Мегатрон 19 Трансмисия 12
Отп 9 Мартин Брандъл Закспийд 18 Двигател 16
Отп 4 Филип Стрейф Тирел-Форд 6 Завъртане 18
Отп 24 Алесандро Нанини Минарди-Мотори Модерни 0 Инцидент 13
НКв 21 Алекс Кафи Осела-Алфа Ромео - 27

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Нелсон Пикет 73 (76)
2 Найджъл Менсъл 61
3 Айртон Сена 57
4 Ален Прост 46
5 Герхард Бергер 36
6 Стефан Йохансон 30
7 Микеле Алборето 17
8 Тиери Бутсен 16
9 Тео Фаби 12
10 Еди Чийвър 8


Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Уилямс-Хонда 137
2 Макларън-ТАГ-Порше 76
3 Лотус-Хонда 64
4 Ферари 53
5 Бенетон-Форд 28
6 Тирел-Форд 11
7 Ероуз-Мегатрон 11
8 Брабам-БМВ 10
9 Лола-Форд 5
10 Закспийд 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1987 Япония
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1987
Следващо състезание:
1988 Бразилия

Предходно състезание:
1986
Голяма награда на Австралия Следващо състезание:
1988