1989 Голяма награда на Мексико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Мексико
Карта на пистата
Ерманос Родригес
Дължина писта4,421 km
Обиколки69
Състезание305,049 km
Дата28 май 1989
ВремеСлънчево, горещо, сухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:35:21.431
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:17.876
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:20.420 (41)

1989 Голяма награда на Мексико е 12-о за Голямата награда на Мексико и четвърти кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 28 май 1989 година на пистата Ерманос Родригес, Мексико сити, Мексико.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След три състезания пилотите на Макларън Айртон Сена и Ален Прост повеждат класирането при пилотите пред Найджъл Менсъл и Алесандро Нанини. Но приятелството между Сена и Прост започва да се разпада бавно. Първият случай е на Португалската ГП през 1988 година, когато французинът изпревари бразилеца на старт-финалната права с опасно и за двамата момент, който Сена едва не избута Прост в стената. В ГП на Сан Марино двамата се разбраха, че ако пилотът който стартира на първа позиция, той ще поведе към първия завой. Сена изпревари съотборника си, който каза че обещанието е било провалено. Рене Арну е проблема на Прост в последното състезание в Монако. Но не само французина е жертва на бавното каране, което пилота на Лижие имаше, за да попречи пътя на по-бързите. Еди Чийвър от Ероуз също е един от тях, който е оплака от карането на Арну. За отбора на Оникс това е първо състезание за тях, след като Стефан Йохансон успя да се класира на 21-ва позиция като преди трябваше да премине и пре-квалификацията в петък. Още една добра новина идва от Герхард Бергер, който се връща в колоната след ужасяващата катастрофа в Имола. Макар с обгорени ръце, той се класира 6-и в квалификациите. Айртон Сена ще стартира от пол-позишън за 33-ти път изравнявайки рекорда на Джим Кларк. Ален Прост е до него на втора стартова позиция. Найджъл Менсъл стартира 3-ти, победителя на това трасе от 1987 се надява подобрената скоростна кутия да доносе класиране в топ 6. Марч имат най-доброто класиране в квалификация с 4-та позиция на Иван Капели, макар неговия му съотборник Маурисио Гужелмин да не се класира за състезанието. Уилямс-а на Рикардо Патрезе е на 5-а позиция за когото това е 181-во състезание.

Състезанието е спряно, след като няколко състезатели се завъртяха във втората обиколка включително Сатору Накаджима, Андреа де Чезарис и Стефано Модена. Иван Капели трябваше да стартира в ре-стартирането с болида на Гужелмин в пит-лейна. Менсъл направи чудесен старт, но е блокиран от Прост докато Сена повеждаше колоната към първия завой. Поради отсъствието на Капели в челото Бергер и Бутсен минаха с позиция напред. След първата обиколка класирането е Сена пред Прост, Бергер, Менсъл, Патрезе, Бутсен, Микеле Алборето на чудесната 7-а позиция, Дерек Уоруик с Ероуз на 8-а и Алесандро Нанини на 9-а позиция. В началото на втората обиколка Ален е близо до колата на съотборника си, докато Далара-та на Алекс Кафи се завъртя на прашната част в първия завой. Близо една четвърт от състезанието Найджъл Менсъл също се доближава до съотборника си Бергер като и двамата увеличават пред пилотите на Уилямс. В 8-а обиколка британеца успя да изпревари австриеца за 3-та позиция. Джонатан Палмър от Тирел стана втората жертва на състезанието поради проблем с трансмисията. В същото време Прост започна да изостава от бразилеца, като губи сцепление на гумите. Тиери Бутсен също напусна състезанието поради проблеми с електрониката на Уилямс точно, когато обектива на камерите посочиха битката между Уоруик и Габриеле Таркини. Йохансон също напусна с трансмисия заедно с Бергер, който имаше повреда в скоростната кутия. Това прати Алборето и Нанини да се доберат до зоната на точките. Прост продължаваше да изпитва проблеми с гумите като принуждава Найджъл да се доближи преди французина да спре в бокса. Той се присъедени зад Бенетон-а на Нанини. В началото на 27-а обиколка класирането е Сена пред Менсъл, Патрезе, Алборето, Прост, Нанини, Уоруик, Таркини, Груяр, Чийвър и Мартин Брандъл.

Прост спря за втори път в бокса след като притискаше останалите зад него, но стопа му е много лош. По това време Найджъл Менсъл направи най-бърза обиколка и преследвайки лидера преди скоростната кутия да го предаде в 43-та обиколка. Пиерлуиджи Мартини е последния отпаднал от екипа на Минарди с проблем с двигателя. Сена вече води спокойно, докато Патрезе направи своя пит-стоп. С 10 обиколки до финала класирането в топ 6 не се променя. С това Айртон Сена финишира първи пред Рикардо Патрезе и Микеле Алборето за когото това е единствения му подиум като пилот на Тирел и негов последен в кариерата му.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 69 1:35:21.431 1 9
2 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 69 + 15.560 5 6
3 4 Микеле Алборето Тирел-Форд 69 + 31.254 7 4
4 19 Алесандро Нанини Бенетон-Форд 69 + 45.495 13 3
5 2 Ален Прост Макларън-Хонда 69 + 56.113 2 2
6 40 Габриеле Таркини АГС-Форд 68 + 1 Об. 17 1
7 10 Еди Чийвър Ероуз-Форд 68 + 1 Об. 24
8 26 Оливие Груяр Лижие-Форд 68 + 1 Об. 11
9 7 Мартин Брандъл Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 20
10 8 Стефано Модена Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 9
11 11 Нелсон Пикет Лотус-Джъд 68 + 1 Об. 26
12 38 Кристиан Данер Риал-Форд 67 + 2 Об. 23
13 21 Алекс Кафи Далара-Форд 67 + 2 Об. 19
14 25 Рене Арну Лижие-Форд 66 + 3 Об. 25
15 20 Джони Хърбърт Бенетон-Форд 66 + 3 Об. 18
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 53 Двигател 22
Отп 27 Найджъл Менсъл Ферари 43 Ск.кутия 3
Отп 9 Дерек Уорик Ероуз-Форд 35 Електро 10
Отп 12 Сатору Накаджима Лотус-Джъд 35 Завъртане 15
Отп 30 Филип Алио Лола-Ламборгини 28 Не е класиран 16
Отп 22 Андреа де Чезарис Далара-Форд 20 Окачване 12
Отп 28 Герхард Бергер Ферари 16 Ск.кутия 6
Отп 36 Стефан Йохансон Оникс-Форд 16 Трансмисия 21
Отп 5 Тиери Бутсен Уилямс-Рено 15 Електро 8
Отп 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 9 Дросел-връзка 14
Отп 16 Иван Капели Марч-Джъд 1 Трансмисия 4
НКв 24 Луис Перес-Сала Минарди-Форд
НКв 15 Маурисио Гужелмин Марч-Джъд
НКв 29 Яник Далмас Лола-Ламборгини
НКв 31 Роберто Морено Колони-Форд
DNPQ 37 Бертран Гашо Оникс-Форд
DNPQ 33 Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд
DNPQ 17 Никола Ларини Осела-Форд
DNPQ 39 Фолкар Вайдлер Риал-Форд
DNPQ 34 Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха
DNPQ 35 Агури Сузуки Закспийд-Ямаха
DNPQ 18 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд
DNPQ 41 Йоахим Винкелхок АГС-Форд
DNPQ 32 Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 27
2 Ален Прост 20
3 Найджъл Менсъл 9
4 Алесандро Нанини 8
5 Рикардо Патрезе 6
6 Микеле Алборето 6
7 Стефано Модена 4
8 Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 47
2 Бенетон-Форд 11
3 Ферари 9
4 Уилямс-Рено 9
5 Тирел-Форд 7
6 Брабам-Джъд 5
7 Марч-Джъд 4
8 Ероуз-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 САЩ

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Мексико Следващо състезание:
1990