19 юли

19 юли е 200-ият ден в годината според григорианския календар (201-и през високосна). Остават 165 дни до края на годината.

Събития

• 64 г. — Големият пожар в Рим: В търговската част на Рим започва пожар, който унищожава две трети от града в последвалите 6 дни.
• 1344 г. — Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират кражби на стока на венецианските търговци във Варна.
• 1843 г. — На вода е пуснат параходът Грейт Британ на инженера Изъмбард Кингдъм Брунел, който е първият презокеански параход, оборудван с витло и метален корпус.
• 1864 г. — В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.
• 1870 г. — Започва Френско-пруската война.
• 1877 г. - Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска битка, в резултат на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на руската армия, под командването на генерал Йосиф Гурко, установява контрол над Шипченския проход
• 1879 г. — Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.

Тур дьо Франс — снимка от 2004 г.

• 1880 г. — Учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година.
• 1886 г. — В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист, който умира на 31 юли с.г. в Байройт, Германия.
• 1900 г. — Без официална церемония в експлоатация е пусната първата линия на Парижкото метро.
• 1903 г. — Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс.
• 1923 г. — В София е осветена румънската православна черква "Св. Троица".
• 1923 г. — Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, ВМРО и правителството.
• 1952 г. — Започват XV летни олимпийски игри в Хелзинки.
• 1974 г. — Испанският лидер генерал Франко предава временно поради болест властта на одобрения за негов наследник принц Хуан Карлос.
• 1980 г. — В Москва са открити XXII летни олимпийски игри, бойкотирани от западните страни.
• 1989 г. — Полският парламент избира комунистическия лидер генерал Войчех Ярузелски за президент на страната.

Родени

Пловдивски митрополит Николай

• 1789 г. — Джон Мартин, английски художник († 1854 г.)
• 1814 г. — Самюъл Колт, американски оръжеен конструктор, създател на револвера († 1862 г.)
• 1819 г. — Готфрид Келер, швейцарски писател († 1890 г.)
• 1834 г. — Едгар Дега, френски художник и скулптор († 1919 г.)
• 1858 г. — Пантелей Ценов, български военен деец († 1926 г.)
• 1875 г. — Харалампи Тачев, български художник († 1944 г.)
• 1878 г. — Петър Ангелов, български военен и революционер († 1923 г.)
• 1880 г. — Димитър Кудев, български революционер († 1967 г.)
• 1886 г. — Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.)
• 1890 г. — Георгиос II, крал на Гърция († 1947 г.)
• 1893 г. — Владимир Маяковски, руски поет († 1930 г.)
• 1896 г. — Арчибалд Кронин, шотландски писател († 1981 г.)
• 1898 г. — Херберт Маркузе, германски философ († 1979 г.)
• 1916 г. — Димитър Списаревски, български военен летец, загинал като камикадзе († 1943 г.)
• 1919 г. — Фриц Моргенхалер, швейцарски лекар († 1984 г.)
• 1927 г. — Георги Найденов, български банкер († 1998 г.)
• 1935 г. — Василий Ливанов, руски актьор
• 1938 г. — Вахтанг Кикабидзе, грузински актьор и певец
• 1941 г. — Петер Хайек, австрийски журналист
• 1943 г. — Рада Александрова, българска поетеса
• 1946 г. — Илие Настасе, румънски тенисист
• 1947 г. — Брайън Мей, британски китарист (Queen)
• 1949 г. — Богдана Карадочева, българска естрадна певица
• 1949 г. — Кгалема Мотланте, южноафрикански политик
• 1949 г. — Нели Сандалска, български бизмесмен
• 1953 г. — Маркулино Моку, министър-председател на Ангола
• 1956 г. — Иван Лечев, български китарист, цигулар и композитор
• 1957 г. — Николай Овчаров, български археолог
• 1960 г. — Ян Ваутерс, нидерландски футболист
• 1962 г. — Антъни Едуардс, американски актьор
• 1964 г. — Борис Чернев, български актьор († 2009 г.)
• 1967 г. — Велислав Вуцов, български футболен треньор
• 1968 г. — Павел Кука, чешки футболист
• 1969 г. — Кремена Халваджиян, българска стилистка
• 1969 г. — Николай Пловдивски, висш български православен духовник
• 1971 г. — Виталий Кличко, украински боксьор
• 1972 г. — Нина Чилова, български политик
• 1973 г. — Владимир Йонков, български футболист
• 1973 г. — Скот Уокър, канадски състезател по хокей на лед
• 1974 г. — Уле Мартин Ощ, норвежки футболист
• 1975 г. — Лука Кастелаци, италиански футболен вратар
• 1976 г. — Ерик Придс, шведски диджей
• 1982 г. — Джаред Падалеки, американски актьор
• 1985 г. — Винисиус Баривиейра, бразилски футболист

Починали

Петрарка

• 514 г. — Симах, римски папа (* ? г.)
• 1374 г. — Франческо Петрарка, италиански поет (* 1304 г.)
• 1543 г. — Мери Болейн, английска благородничка (* 1499 г.)
• 1810 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия (* 1776 г.)
• 1814 г. — Матю Флиндърс, британски мореплавател и изследовател (* 1774 г.)
• 1824 г. — Агустин де Итурбиде, император на Мексико (* 1783 г.)
• 1838 г. — Пиер Луи Дюлон, френски физик и химик (* 1785 г.)
• 1862 г. — Пиер Монтегар, френски пътешественик (* 1831 г.)
• 1877 г. — Павел Калитин, руски офицер, загинал в защита на Самарското знаме (* 1846)
• 1903 г. — Александър Спирков, български революционер (* ? г.)
• 1914 г. — Александър Пушкин, руски генерал (* 1833 г.)
• 1935 г. — Луйо Адамович, хърватски ботаник (* 1864 г.)
• 1938 г. — Стефан Попов, български военен деец (* 1872 г.)
• 1947 г. — Аун Сан, бурмански революционер (* 1915 г.)
• 1956 г. — Лайтнер Уитмър, американски психолог (* 1867 г.)
• 1980 г. — Нихат Ерим, министър-председател на Турция (* 1912 г.)
• 1985 г. — Януш Зайдел, полски писател (* 1938 г.)
• 1985 г. — Борис Богданов, български политик (* 1896 г.)
• 1992 г. - Паоло Борселино, италиански съдия (* 1940 г.)
• 1996 г. — Владислав Молеров, български актьор (* 1923 г.)
• 1998 г. — Душко Аврамов, македонски поет (* 1938 г.)
• 2002 г. — Владимир Васютин, съветски космонавт (* 1952 г.)
• 2004 г. — Зенко Сузуки, министър-председател на Япония (* 1911 г.)
• 2007 г. — Васил Метев, български физик (* 1931 г.)

Празници

• Ден на българската дипломатическа служба - Отбелязва се от 1999 г.