1 януари

1 януари е 1-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 364 дни до края на годината (365 през високосна).

Събития

Трамвай в София, 1901 г.

Трансибирската магистрала, 1903 г.

Сун Ятсен

Голда Меир

• 45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
• 404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
• 630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
• 990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
• 1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
• 1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
• 1502 г. — Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
• 1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
• 1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
• 1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
• 1739 г. – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
• 1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
• 1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
• 1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
• 1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
• 1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
• 1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
• 1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
• 1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
• 1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
• 1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
• 1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
• 1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
• 1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
• 1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
• 1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
• 1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
• 1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
• 1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
• 1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
• 1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
• 1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
• 1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
• 1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
• 1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
• 1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
• 1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
• 1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
• 1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
• 1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
• 1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
• 1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
• 1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
• 1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
• 1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
• 1999 г. — Появява се официално еврото.
• 2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
• 2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
• 2007 г. — Разширяване на ЕС:
  • България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
  • Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
  • Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.

Родени

Улрих Цвингли

Алеко Константинов

Пиер дьо Кубертен

Пейо Яворов

• 1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
• 1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
• 1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
• 1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
• 1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
• 1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
• 1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
• 1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
• 1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
• 1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
• 1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
• 1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
• 1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
• 1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
• 1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
• 1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
• 1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
• 1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
• 1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
• 1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
• 1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
• 1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
• 1877 г. — Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.)
• 1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
• 1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
• 1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
• 1884 г. — Хосе Пинеда, испански футболен треньор († ? г.)
• 1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
• 1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
• 1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
• 1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
• 1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
• 1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
• 1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
• 1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
• 1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
• 1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
• 1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
• 1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
• 1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
• 1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
• 1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
• 1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
• 1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
• 1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
• 1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
• 1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
• 1931 г. — Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург
• 1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
• 1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
• 1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
• 1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
• 1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
• 1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
• 1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
• 1952 г. — Миле Китич, босненски певец
• 1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
• 1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
• 1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
• 1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
• 1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
• 1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
• 1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
• 1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
• 1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
• 1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
• 1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
• 1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Починали

Кристиан III

Хайнрих Херц

Юджин Уигнър (вляво)

• 138 г. — Луций Елий, римски император (* 101 г.)
• 379 г. — Василий Велики, православен учител (* 330 г.)
• 898 г. — Одо, херцог на Франция и граф на Париж (* 860 г.)
• 1432 г. — Александру чел Бун, молдовски войвода (* 14 век)
• 1515 г. — Луи XII, крал на Франция (* 1462 г.)
• 1559 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия (* 1503 г.)
• 1560 г. — Жоашен дю Беле, френски поет (* 1522 г.)
• 1561 г. — Педро де Урсуа, испански конкистадор (* 1526 г.)
• 1748 г. — Йохан Бернули, швейцарски математик (* 1667 г.)
• 1763 г. — Харитон Лаптев, руски изследовател (* 1700 г.)
• 1782 г. — Йохан Кристиан Бах, немски композитор (* 1735 г.)
• 1817 г. — Мартин Клапрот, немски химик и минералог (* 1743 г.)
• 1850 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник (* 1767 г.)
• 1881 г. — Луи Огюст Бланки, френски социален публицист (* 1805 г.)
• 1894 г. — Неделя Петкова, българска просветителка (* 1826 г.)
• 1894 г. — Хайнрих Херц, германски физик (* 1857 г.)
• 1929 г. — Емил Бордел, френски скулптор (* 1851 г.)
• 1931 г. — Иван Далкалъчев, български революционер (* 1872 г.)
• 1932 г. — Добри Петков, български политик (* 1859 г.)
• 1934 г. — Якоб Васерман, немски писател (* 1873 г.)
• 1941 г. — Петър Попарсов, български революционер и общественик (* 1868 г.)
• 1966 г. — Петър Манджуков, български революционер (* 1878 г.)
• 1972 г. — Морис Шевалие, френски актьор (* 1888 г.)
• 1980 г. — Степан Шчипачов, руски поет (* 1899 г.)
• 1984 г. — Здравко Милев, български шахматист (* 1929 г.)
• 1988 г. — Николай Дончев, български писател — франкофон (* 1898 г.)
• 1992 г. — Грейс Хопър, американски информатик (* 1906 г.)
• 1995 г. — Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1902 г.)
• 1998 г. — Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка (* 1905 г.)
• 2009 г. — Йоханес Марио Зимел , австрийски писател (* 1924 г.)

Празници

Св. Василий Велики

• Международен ден на молитвата за мир - Отбелязва се от 1967 г. Обявен от папа Павел Шести в рамките на католическата общност.
• Ден на световното семейство - Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство” с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.
• Нова година — Първи ден от Григорианския календар
• Православна църква — Ден на Свети Василий Велики (Васильовден: Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру) — именници: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веска, Василена, Василиса, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана)
• Бруней — Ден на независимостта (от Великобритания, 1984 г., национален празник)
• Камерун — Ден на независимостта (от Франция и Великобритания, 1960 г., национален празник)
• Китай — Ден на република Китай
• Куба — Празник на свободата (1959 г., национален празник)
• Самоа — Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
• Словакия — Ден на република Словакия (1993 г.)
• Судан — Ден на независимостта (от Франция и Египет, 1956 г., национален празник)
• Тайван — Създаване на Република Китай (1912 г.)
• Танзания — Ден на засаждането
• Хаити — Ден на независимостта (от Франция, 1804 г., национален празник)
• Чехия — Ден на република Чехия (1993 г.)