2К11 Круг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пусковата установка 2П24 на ЗРК 2К11 „Круг“

2К11 „Круг“ (SA-4 „Ganef“ според класификацията на НАТО) е съветски зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) предназначен за противовъздушна защита на съединенията на сухопътните войски на бойното поле.

Създаване[редактиране | edit source]

Разработката на 2К11 „Круг“ започва през февруари 1958 г. след постановление на Министерския съвет на СССР. Комплексът се разработва от НИИ-20 (Научноизследователски Институт № 20, впоследствие преименуван на НИЭМИ — Научноизследователски електромеханически институт). Институтът проектира и станцията за насочване на ракетите и бордовата апаратура за управление.

Първоначално ракетата определена за използване от ЗРК „Круг“ е от тип В-757, която е разработвана за комплекса С-75, но тя има прекалено големи габарити, слабомобилна пускова установка с една направляваща за изстрелване, а и другите ѝ данни я правят неподходяща. В това време за „Круг“ се разработват други две ракети — 3М8 и 3М10. Първата е с командна система за управление, а втората — с комбинирана система за насочване (самонасочваща се в последния участък на траекторията). Приета е ракетата 3М8, тъй като не успяват да доведат качествата на 3М10 до изискваното ниво. 3М10 е била по-дълга и при резки маневри, ракетата се е прекършвала на средата.

Ракетата и артилерийската част на пусковата установка са разработени в ОКБ-8 (по-късно СМКБ „Новатор“ МАП) и Завод № 8 в Свердловск.

Ракетата 3М8

Ракетата 3М8 се състои от маршева степен и четири стартови твърдогоривни ускорителя, които се отделят в началния етап на полета. Масата на горивото в тях е 173 кг. Масата на ракетата е 2450 кг, масата на бойната ѝ част — 150 кг, а скоростта ѝ е 900 — 1100 м/с. Това е първата съветска ракета с маршеви СПВРД свръхзвуков правопоточен въздушно-реактивен двигател (3Ц-4).

Шаситата на пусковата установка 2П24 и станцията за насочване 1С32 на ЗРК „Круг“ са проектирани в ЦКБ „Трансмаш“. Те са верижни, създадени са на базата на шасито на САУ СУ-100П и са наречени съответно „изделие 123“ и „изделие 124“. По конструкция и параметри са много близки, като разликата е в количеството на екипажа — в първата машина са трима, във втората — четирима души.

Основни ТТХ на шаситата на 2К11 "Круг"
Маса 28.5 т
Двигател, мощност дизелов А-105В (модификация на В-54), 400 к. с.
Максимална скорост 65 км/час
Запас от ход по шосе 400 км

Шасито на станцията за откриване на целите е на базата на артилерийския влекач АТ-Т.

Изпитания[редактиране | edit source]

След разработката на комплекса става ясно, че няма къде да бъде изпитван. Намиращият се в разпореждане на Сухопътните войски Догузински зенитен полигон се оказва неподходящ, а неясно защо командването на сухопътните войски не иска да изпитва свои ракети на полигоните на ПВО. По тази причина през 1960 — 1963 г. в района на железопътната гара Емба, Казахстан, е построен нов зенитен полигон, на който от февруари 1963 г. до юни 1964 г. са проведени изпитанията. При тях се откриват недостатъци на маршевия двигател на малки височини, откази на автопилота и голяма неточност на ракетите — разстоянията на прелитане край целта достигат до порядъка на 1000 м. Слабостите се отстраняват близо година и с постановление на Министерския съвет на 26 ноември 1964 г. ЗРК 211 „Круг“ е приет на въоръжение.

Структура на подразделенията[редактиране | edit source]

РЛС за далечно откриване на целите П-40

ЗРК 2К11 Круг влиза на въоръжение в бригадите за ПВО на сухопътните войски. Всяка бригада се състои от командване и щаб, три ОЗРДН (отделни зенитно-ракетни дивизиона), батарея за управление, техническа батарея, авторота, техническа рота, взвод за РХР (радиационно-химическо разузнаване). Общо бригадата разполага с 9 станции за насочване на ракетите (СНР), 27 пускови установки (ПУ) с по две ракети (общо 54 ракети върху ПУ) и втори комплект от 54 ракети върху ТМ и ТЗМ. Общият боекомплект на бригадата е 108 ракети.

Дивизионът се състои от щаб, три зенитноракетни батареи, взвод за управление и взвод за подвоз. В една батарея влизат станция за насоване на ракетите 1С32, три пускови установки 2П24 с по две ракети 3М8 всяка и една транспортно-зареждаща машина ТЗМ 2Т6.

В състава на Техническата батарея на бригадата влизат: Машина за автономни изпитания (МАИ) - 1 бр., кранове - 2 бр., Контролно изпитателни подвижни станции (КИПС) - 2 бр., транспортни машини - 9 бр., цистерна с гориво - 1 бр., горивозареждачи - 2 бр., въздухозареждачи - 2 бр. В състава на батареята влиза палатка, дълга 36 м., в която се провеждат изпитанията на ракетите. Палатката е с двоен брезент (двойни стени) и агрегат, който осигурява положителна температура (желателно 20 С°) при зимни условия, както и известна маскировка. При бойна работа успоредно се оформят два потока за подготовка на ракетите.

Взводът за управление на дивизиона се състои от РЛС за откриване 1С12 и кабина за прием на целеуказанията /КПЦ/ от комплекса за бойно управление „Краб“ (от 1981 г. — от комплекса „Поляна-Д1“).

В състава на батареята за управление на бригадата влизат РЛС за откриване П-40 и командния пункт на комплекса „Краб“ (от 1981 г. — „Поляна-Д1“).

Описание на бойното използване[редактиране | edit source]

2К11 „Круг“ е едноканален комплекс — всяка станция за насочване съпровожда само по една цел. Това става по следния начин:

Откриването на целта се осъществява от РЛС 1С12, която предава координатите ѝ по радиотелекодова линия на станцията за насочване 1С32 (по една цел на всяка станция за насочване). След това кохерентно-импулсната РЛС 1С32, работеща в сантиметровия диапазон, намира целта, захваща я и започва да я съпровожда. Далечината на съпровождане на целите при отсъствие на пасивни радио-електронни смущения е до 105 км, при наличието им — до 70 км. Когато целта достигне пределната далечина на стрелба, данните се предават автоматично в пусковата установка за насочването ѝ в направлението на целта и се произвежда пуск на ракетата, която автоматично се въвежда най-напред в широкия лъч, а после — в тесния лъч последователно на ракетната и целевата антени на станцията 1С32. При наближаването на целта, в зависимост от типа на целта — при разстояния от нея 15-30 м, сработва радиовзривател, който взривява бойната част. Бойната част съдържа 15000 осколки с маса 4 гр., които при взривяването на БЧ образуват облак, поразяващ цели, намиращи се в радиус 150 м. от ракетата. Ако разстоянието на прелитане на ракетата край целта е по-голямо, след подминаването на целта автопилотът подава команда за самоликвидация (команда "К9"). След това станцията за насочване на ракети (СНР) автоматично подготвя изстрелването на втора ракета от същата установка или ракета от друга такава, работеща съвместно със същата станция за насочване.

За защита от противорадиолокационни ракети от типа на AGM-45 Шрайк станциите работят в режими на кратки прекъсвания на излъчването и режим полуавтомат по ТОВ (телевизионен оптичен визьор), което рязко снижава ефективността на ракетите от подобен тип.

Модификации[редактиране | edit source]

  • 2К11А „Круг-А“ — Приет на въоръжение през 1967 г. Долната граница за поразяване на целта е снижена до 250 м.
  • 2К11М „Круг-М“ — Приет на въоръжение през 1971 г. Увеличени са далечината на стрелба до 50 км и таванът до 24.5 км.
  • 2К11М „Круг-М1“ — Приет на въоръжение през 1974 г. При него далечината на стрелбата в режим „догонване на целта“ е увеличена на 20 км, минималната далечина на стрелбата достига до 6-7 км, а долната граница за поразяване пада до 150 м. Комплексът използва ракета 3М8М3 . 3М8М3 означава : 3М - скорост равна на три пъти скоростта на звука (3 Маха), 8 означава 8 отсека, М3 е трета модификация. Този комплекс беше на въоръжение в Р България.

В края на 1960-те и началото на 1970-те години са правени опити за приспособяването на „Круг“ за борба с оперативно-тактически ракети. На Ембенския полигон са извършвани изпитания със стрелба по ракети 8К11 (от известните комплекси „Скъд“), но изпитанията са преустановени заради разработването на комплекса С-300В.

Източногермански „Круг“ на парад през 1988 г.

Оператори[редактиране | edit source]

ЗРК е снет от въоръжение от почти всички страни. Вероятно единствен действащ оператор е Армения.

Основни данни на ЗРК 2К11 „Круг“ и неговите модификации[редактиране | edit source]

ТТХ на ЗРК „Круг“
2К11 „Круг“ 2К11А „Круг-А“ 2К11М „Круг-М“ 2К11М „Круг-М1“
Зона на поражение, км:
далечина 11-45 9-50 9-50 6-50
височина в насрещен курс 3 - 23.5 0.25 - 23.5 0.25 - 24.5 0.15 - 24.5
Скорост на целта, м/с 800 800 800 800 - 1000
Вероятност за поразяване на целта с една ракета 0.7 0.7 0.7 0.7
Време за реакция, сек. 60 30 30 30
Стартова маса на ракетата, кг 2450 2450 2450 2450
Маса на бойната част на ракетата, кг 150 150 150 150
Средна скорост на ракетата, м/с 800 - 1000 800 - 1000 800 - 1000 800 - 1000
Време за развръщане на бойна позиция, мин. 3.5 3.5 3.5 3.5

Литература[редактиране | edit source]

  • А. Широкорад. ЗРК Круг — оружие сухопутных войск. Моделист-конструктор 5/1999.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Последователност (руски и натовски наименования):

Беркут (SA-1 Guild)| Двина (SA-2 Guideline)| Нева / Печора (SA-3 Goa) | Круг (SA-4 Ganef) | Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon) | Куб (SA-6 Gainful) | Стрела-2 (SA-7 Grail)
Оса (SA-8 Gecko) | Стрела-1 (SA-9 Gaskin) | С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle) | Бук (SA-11 Gadfly) | Стрела-10 (SA-13 Gopher) | Стрела-3 (SA-14 Gremlin)
Тор (SA-15 Gauntlet) | Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly) | Тунгуска (SA-19 Grison) | Триумф (SA-21 Growler)
Панцир-С1 (SA-22 Greyhound) | Антей 2500 (SA-23 Giant) | Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch) |

Руски и съветски ракети
Ракети