23 декември

23 декември е 357-ият ден в годината според григорианския календар (358-и през високосна). Остават 8 дни до края на годината. Това е последния ден от есента в северното полукълбо и на пролетта в южното.

Събития

• 619 г. — Бонифаций V става папа.
• 800 г. — Карл Велики е коронован за император на Свещената Римска империя.
• 1672 г. — Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея — вторият по големина след Титан спътник на Сатурн.
• 1784 г. — Ню Йорк става столица на САЩ (до 1790 г.) по решение на Континенталния конгрес.
• 1876 г. — В Цариград се свиква Цариградската конференция, в която вземат участие посланиците на Великите сили — Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия — и Турция.
• 1880 г. — В България е приет първият избирателен закон.
• 1888 г. — Винсънт Ван Гог отрязва най-долната част на лявото си ухо и го дава на проститутка, наречена Рейчъл.
• 1909 г. — Алберт I става крал на Белгия.
• 1913 г. — Създадено е правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.

Рожден ден на транзистора

Самолетът Вояджър

• 1916 г. — Първа световна война: Съюзническите сили превземат турския гарнизон на Синайския полуостров в Египет.
• 1922 г. — Британската радиостанция БиБиСи започва да излъчва новини.
• 1933 г. — Приключва Лайпцигския процес (в който един от обвиняемите е Георги Димитров), който признава за виновен и осъжда на смърт за подпалването на Райхстага Маринус ван дер Любе.
• 1933 г. — Два пътнически влака се сблъскват край Париж, загиват около 230 души.
• 1947 г. — Министерски съвет на България приема Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия и нарежда незабавното му изпълнение.
• 1947 г. — Американската лаборатория Бел Лабс представя първия транзистор.
• 1953 г. — В СССР е екзекутиран Лаврентий Берия — основният проводник на вътрешната репресивна политика.
• 1972 г. — Земетресение с магнитуд 6,5 по Скалата на Рихтер разрушава Манагуа, столицата на Никарагуа, като загиват 10 000 души, a 80 % от сградите са изравнени със земята.
• 1972 г. — Спасени са 16 останали живи от карастрофата на уругвайски самолет на 13 октомври в Андите; за да оцелеят в планината останалите живи са прибегнали към канибализъм.
• 1979 г. — Съветската армия окупира Кабул, столицата на Афганистан.
• 1986 г. — Руският дисидент Андрей Сахаров се завръща да живее в Москва след 7-годишно заточение.
• 1987 г. — Американците Ричард Рутан и Джийна Ийгър завършват първият околосветски полет със самолета Вояджър без междинно кацане и презареждане.
• 1990 г. — История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум.
• 2005 г. — По искане на правителството на Великобритания в радио БиБиСи престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската.

Родени

Жан-Франсоа Шамполион

• 1613 г. — Карл Густав Врангел, шведски фердмаршал († 1676 г.)
• 1634 г. — Мариана Австрийска, кралица на Испания († 1696 г.)
• 1732 г. — Ричард Аркрайт, английски индустриалец и изобретател († 1792 г.)
• 1777 г. — Александър I, император на Русия († 1825 г.)
• 1790 г. — Жан-Франсоа Шамполион, френски египтолог († 1832 г.)
• 1799 г. — Карл Брюлов, руски художник († 1852 г.)
• 1805 г. — Джоузеф Смит, основател на църквата на мормоните († 1844 г.)
• 1858 г. — Владимир Немирович-Данченко, руски режисьор († 1943 г.)
• 1864 г. — Христо Недялков, български генерал († 1943 г.)
• 1868 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня († 1925 г.)
• 1869 г. — Иван Гарванов, български революционер († 1907 г.)
• 1877 г. — Владимир Бочуков, български революционер († ? г.)
• 1882 г. — Спиридон Казанджиев, български психолог († 1951 г.)
• 1885 г. — Стоян Омарчевски, български политик († 1941 г.)
• 1891 г. — Ханс фон Функ, германски офицер († 1979 г.)
• 1896 г. — Джузепе ди Лампедуза, италиански писател († 1957 г.)
• 1903 г. — Райко Дамянов, български политик († 1986 г.)
• 1909 г. — Йоахим Вернер, германски археолог († 1994 г.)
• 1910 г. — Александър Ловен, американски психотерапевт († 2008 г.)
• 1910 г. — Курт Майер, германски офицер († 1961 г.)
• 1918 г. — Хелмут Шмит, канцлер на Германия
• 1923 г. — Любен Зидаров, български художник
• 1925 г. — Мохамед Мзали, тунизийски политик († 2010 г.)
• 1925 г. — Пиер Береговоа, френски политик († 1993 г.)
• 1928 г. — Хоакин Капия, мексикански скачач във вода († 2010 г.)
• 1933 г. — Акихито, император на Япония
• 1933 г. — Марслен Плене, френски поет
• 1935 г. — Любен Зидаров, български художник
• 1936 г. — Фредерик Форест, американски актьор
• 1940 г. — Емил Димитров, български певец († 2005 г.)
• 1940 г. — Никола Радев, български писател
• 1944 г. — Уесли Кларк, американски генерал
• 1946 г. — Пепа Николова, българска актриса († 2006 г.)
• 1947 г. — Греъм Бонит, британски музикант - вокалист
• 1949 г. — Иван Костов, министър-председател на България
• 1950 г. — Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
• 1954 г. — Владимир Шомов, български режисьор, художник и аниматор
• 1955 г. — Илко Димитров, български поет
• 1956 г. — Дейв Мъри, британски музикант (Iron Maiden)
• 1956 г. — Лидия Шулева, български политик
• 1956 г. — Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател († 2001 г.)
• 1959 г. — Луис Фернандо Суарес, колумбийски футболен треньор
• 1962 г. — Бертран Гашо, френски пилот от Формула 1
• 1967 г. — Карла Бруни-Саркози, италиански топмодел
• 1968 r. — Мануел Ривера-Ортис, американски фотограф
• 1969 r. — Мари Марта Бърн, американска артистка
• 1976 г. — Жиба, бразилски волейболист
• 1976 г. — Сергей Якирович, босненски футболист
• 1979 г. — Жаклин Бракамонтес, мексиканска актриса

Починали

Томас Малтус

Хидеки Тоджо

• 910 г. — Наум Преславски, български книжовник (* ок. 830 г.)
• 1384 г. — Тома II Комнин, деспот на Епир (* ? г.)
• 1596 г. — Хатори Ханзо, самурай (* 1542 г.)
• 1745 г. — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор (* 1679 г.)
• 1762 г. — Мария-Габриела Австрийска, австрийска ерцхерцогиня (* 1750 г.)
• 1787 г. — Луиза Френска, френска благородничка (* 1737 г.)
• 1831 г. — Емилия Плятер, ливонска революционерка (* 1806 г.)
• 1834 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог (* 1766 г.)
• 1846 г. — Жан Батист Бори дьо Сен Венсан, френски учен (* 1780 г.)
• 1877 г. — Стойко Ботушанов, български революционер (* 1841 г.)
• 1895 г. — Сергей Кравчински-Степняк, руски писател (* 1891 г.)
• 1905 г. — Георги Горанов, български композитор (* 1882 г.)
• 1906 г. — Александър Китанов, български революционер (* 1881 г.)
• 1906 г. — Георги Думчев, български революционер (* ? г.)
• 1906 г. — Даме Груев, български революционер (* 1871 г.)
• 1907 г. — Пиер Жансен, френски астроном (* 1824 г.)
• 1915 г. — Артър Хюс, британски художник (* 1832 г.)
• 1921 г. — Тота Венкова, българска лекарка (* 1855 г.)
• 1924 г. — Петър Чаулев, български революционер (* 1882 г.)
• 1931 г. — Александър Кипров, български революционер (* 1881 г.)
• 1936 г. — Ной Ноев, български офицер (* 1864 г.)
• 1936 г. — Христо Бурмов, български военен деец (* 1869 г.)
• 1940 г. — Филип Малявин, руски и съветски художник
• 1942 г. — Константин Балмонт, руски поет (* 1867 г.)
• 1948 г. — Хидеки Тоджо, министър-председател на Япония (* 1883 г.)
• 1952 г. — Цвятко Бобошевски, български политик (* 1884 г.)
• 1953 г. — Лаврентий Берия, съветски комунистически ръководител (* 1899 г.)
• 1959 г. — Едуард Ууд, лорд Халифакс, английски политик (* 1881 г.)
• 1961 г. — Курт Майер, германски офицер († 1910 г.)
• 1963 г. — Никола Попов, български актьор († 1899 г.)
• 1972 г. — Андрей Туполев, съветски авиоконструктор (* 1888 г.)
• 1985 г. — Принц Бира, тайландски автомобилен състезател (* 1914 г.)
• 1988 г. — Иван Обретенов, български актьор (* 1924 г.)
• 1989 г. — Милко Гайдарски, български футболист (* 1946 г.)
• 1993 г. — Владимир Дивизиев, български учен (* 1923 г.)
• 1998 г. — Анатолий Рибаков, руски писател (* 1911 г.)
• 2003 г. — Драголюб Ставрев, югославски политик (* 1932 г.)
• 2007 г. — Оскар Питърсън, канадски джаз музикант (* 1925 г.)

Празници

• Египет — Ден на победата (по повод победата на Алианса над Турция през 1916 г. и осовбождаването на Египет)
• Италия — Ларенталия - ежегоден празник в Рим, посветен на Ака Ларенция и Празник на град Силиго
• Швеция — Рожден ден на кралица Силвия и Ден на националния флаг (1976 г.)
• Япония — Рожден ден на император Акихито (от 1989 г., общонароден празник)