24 февруари

24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 310 дни до края на годината (311 през високосна).

Събития

• 303 г. — Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя.
• 1303 г. — Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия
• 1510 г. — Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква.
• 1582 г. — Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар.
• 1607 г. — За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.
• 1616 г. — Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“.
• 1711 г. — Състои се премиерата на операта "Риналдо" от Георг Фридрих Хендел в Лондон.
• 1719 г. — Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата — първия руски музей.
• 1783 г. — Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война.
• 1821 г. — Мексико получава независимост от Испания.
• 1839 г. — Уилям Отис получава патент за багер.
• 1841 г. — Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ.
• 1848 г. — Излиза "Манифест на комунистическата партия", написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
• 1848 г. — Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република.
• 1861 г. — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
• 1876 г. — Състои се премиерата на музикалното произведение "В пещерата на планинския цар" норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.
• 1878 г. — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).
• 1878 г. — Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано.
• 1881 г. — Започва изграждането на Панамския канал.
• 1881 г. — Основан е чилийският град Темуко.
• 1887 г. — Париж и Брюксел стават първите столици, сврзани с телефонна връзка.
• 1895 г. — Започва Национално-освободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти.
• 1910 г. — Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ.
• 1918 г. — Естония приема декларация за независимост от Русия.
• 1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.
• 1932 г. — Създаден е Висшият електорален съд — най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия.
• 1938 г. — В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление — започва производството на найлонова четка за зъби.
• 1939 г. — Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт.
• 1940 г. — Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.
• 1941 г. — Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания.
• 1942 г. — Излъчено е първото предаване по Радио "Гласът на Америка".
• 1942 г. — Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.
• 1945 г. — Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.
• 1946 г. — В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.

Даяна и Чарлз със семейство Рейгън през 1985 г.

• 1955 г. — Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.
• 1958 г. — Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.
• 1962 г. — Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.
• 1964 г. — Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.
• 1966 г. — Ганайският президент Нкрума е свален, докато гостува в Чили.
• 1969 г. — Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.
• 1969 г. — Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс.
• 1981 г. — Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ.
• 1981 г. — Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
• 1984 г. — Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.
• 1984 г. — Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.
• 1988 г. — След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.
• 1992 г. — Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.
• 2002 г. — Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
• 2004 г. — Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
• 2007 г. — Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити — Рикох Арена.
• 2008 г. — Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.
• 2013 г. Митрополит Неофит избран за Патриарх на Българската църква

Родени

Джовани Мирандола

Карл V

Пердо де ла Роса

• 1463 г. — Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)
• 1500 г. — Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)
• 1536 г. — Климент VIII, римски папа († 1605 г.)
• 1547 г. — Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.)
• 1619 г. — Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)
• 1644 г. — Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)
• 1744 г. — Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)
• 1767 г. — Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)
• 1786 г. — Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.)
• 1788 г. — Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)
• 1817 г. — Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.)
• 1829 г. — Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.)
• 1831 г. — Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.)
• 1842 г. — Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.)
• 1850 г. — Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)
• 1863 г. — Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.)
• 1870 г. — Теодор Гълъбов, български стенограф († ?)
• 1875 г. — Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)
• 1878 г. — Александър Божинов, български художник († 1968 г.)
• 1882 г. — Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.)
• 1884 г. — Иван Абаджиев, български офицер († ? г.)
• 1885 г. — Станислав Виткевич, полски писател († 1939 г.)
• 1885 г. — Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)
• 1890 г. — Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.)
• 1892 г. — Владимир Стойчев, български военен († 1990 г.)
• 1893 г. — Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.)
• 1895 г. — Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.)
• 1897 г. — Никола Недков, български лекар († 1955 г.)
• 1899 г. — Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.)
• 1900 г. — Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.)
• 1909 г. — Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.)
• 1912 г. — Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)
• 1916 г. — Иван Башев, български политик († 1971 г.)
• 1918 г. — Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)
• 1931 г. — Славе Македонски, български писател († 2002 г.)
• 1932 г. — Мишел Льогран, френски композитор
• 1933 г. — Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.)
• 1936 г. — Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.)
• 1938 г. — Филип Найт, американски предприемач (Nike)
• 1940 г. — Денис Лоу, шотландски футболист
• 1941 г. — Сам Лундвал, шведски фантаст
• 1943 г. — Христо Проданов, български алпинист († 1984 г.)
• 1946 г. — Ратомир Дуйкович, сръбски футболист
• 1947 г. — Едуард Джеймс Олмос, американски актьор
• 1948 г. — Уолтър Смит, шотландски футболист
• 1950 г. — Любен Чаталов, български актьор
• 1952 г. — Светла Златева, българска лекоатлетка
• 1955 г. — Ален Прост, френски пилот от Формула 1
• 1955 г. — Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.)
• 1956 г. — Джудит Бътлър, американски философ
• 1960 г. — Валери Цеков, български политик
• 1964 г. — Иван Маринов – Маслара, български футболист
• 1966 г. — Били Зейн, американски актьор
• 1966 г. — Милена Славова, пънк/рок певица
• 1968 г. — Мартин Вагнер, германски футболист
• 1971 г. — Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1
• 1972 г. — Владимир Колев, български футболист
• 1972 г. — Крис Фен, американски музикант
• 1973 г. — Йордан Йовчев, български гимнастик
• 1981 г. — Лейтън Хюит, австралийски тенисист
• 1982 г. — Клара Закопалова, чешка тенисистка
• 1987 г. — Жельо Желев, български футболист
• 1988 г. — Майкъл Джонсън, английски футболист

Починали

Ялмар Брантинг

• 1646 г. — Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.)
• 1704 г. — Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.)
• 1777 г. — Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.)
• 1810 г. — Хенри Кавендиш, английски учен (* 1731 г.)
• 1856 г. — Николай Лобачевски, руски математик (* 1792 г.)
• 1862 г. — Бернхард Ингеман, датски писател (* 1789 г.)
• 1905 г. — Ташко Цветков, български революционер (* ? г.)
• 1907 г. — Карло Хошек, чешки и български революционер (* ? г.)
• 1907 г. — Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.)
• 1913 г. — Йоанис Капитанис, гръцки революционер (* 1875 г.)
• 1919 г. — Авксентий Пелагонийски, български духовник (* 1850 г.)
• 1923 г. — Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.)
• 1925 г. — Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (* 1860 г.)
• 1930 г. — Василий Завялов, руски физиолог и биохимик (* 1873 г.)
• 1934 г. — Гаврил Занетов, български юрист (* 1863 г.)
• 1935 г. — Христо Стойчев, български лекар—балнеолог (* 1872 г.)
• 1941 г. — Емил Зегадлович, полски писател (* 1888 г.)
• 1942 г. — Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.)
• 1947 г. — Пиер Жане, френски философ (* 1859 г.)
• 1951 г. — Георги Попаянов, български революционер (* 1881 г.)
• 1953 г. — Герд фон Рундщет, германски фелдмаршал (* 1875 г.)
• 1963 г. — Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.)
• 1973 г. — Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.)
• 1975 г. — Николай Булганин, съветски политически и военен деец (* 1885 г.)
• 1976 г. — Димитър Митрев, югославски писател (* 1919 г.)
• 1981 г. — Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.)
• 1988 г. — Блюма Зейгарник, руска психоложка (* 1900 г.)
• 1993 г. — Боби Мур, английски футболист (* 1941 г.)
• 1994 г. — Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.)
• 1995 г. — Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.)
• 2001 г. — Клод Шанън, американски информационен теоретик (* 1916 г.)

Празници

• Естония — Ден на независимостта (обявена през 1918 г., от Русия, национален празник)
• Мексико — Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.)
• Румъния — Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците започват пролетното чифтосване, ден на любовниците)
• Тайланд — Ден на националните артисти (чества се от 1985 г.)