27 май
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Апр — Май — Юни | ||||||
| пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | ||
| Календар за 2013 г. Всички дати |
||||||
27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна). Остават 218 дни до края на годината.
Съдържание |
Събития[редактиране]
- 1328 г. — Филип VI, първи представител на династията Валоа, става крал на Франция.
- 1703 г. — Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург.
- 1717 г. — Нова Гранада става самостоятелно вицекралство на Испания.
- 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.
- 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.
- 1870 г. — Васил Левски преминава от Румъния в България със задачата да създаде мрежа от местни революционни комитети.
Мостът Голдън Гейт
Модел на кораба Бисмарк
- 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.
- 1937 г. — Пуснат е в експлоатация мостът Голдън Гейт в Сан Франциско.
- 1940 г. — Втората световна война: При клането при Па дьо Кале са убити 97 британски войници от части на 3-та СС дивизия Тотенкопф.
- 1941 г. — Втората световна война: След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи — военнопленници.
- 1941 г. — Втората световна война: Британската военна флота потапя в Северно море германския линеен кораб Бисмарк.
- 1942 г. — Втората световна война — в Прага в 10:32 ч. се извършва атентат срещу СС обергрупенфюрерър Райнхард Хайдрих.
- 1943 г. — Втората световна война: Създаден е Национален фронт на съпротивата във Франция.
- 1949 г. — Официално е създадена Японската асоциация по карате.
- 1950 г. — Американският певец Франк Синатра за първи път се представя в телевизионно предаване.
- 1960 г. — Демократичното правителство в Турция е свалено чрез военен преврат.
- 1971 г. — Със заповед №9-4 на Министерството на народната просвета в град Бургас е открита Природоматематическа гимназия "Академик Никола Обрешков".
- 1974 г. — Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция.
- 1985 г. — В Рим започва процес за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II на Сергей Антонов и задочно — на Тодор Айвазов и Жельо Василев.
- 1992 г. — Ражда се деен пълководец Мирослава Златева
- 1993 г. — СДС внася вот на недоверие на правителството на Любен Беров, но парламентът го отхвърля.
- 1994 г. — Съветският писател-дисидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание в САЩ.
- 1999 г. — Карла дел Понте, главен обвинител на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово.
- 2006 г. — Земетресение на остров Ява (Индонезия) с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер отнема живота на около 4 600 души.
- 2009 г. — В Рим се играе Финала на Европейската купа на шампионите по футбол. ФК Барселона побеждава ФК Манчестър Юнайтед с 2:0 с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси.
- 2010 г. — Състои се втори полуфинал на песенния конкурс Евровизия 2010.
Родени[редактиране]
- 1332 г. — Ибн Халдун, арабски учен († 1406 г.)
- 1623 г. — Уилям Пети, английски учен († 1687 г.)
- 1799 г. — Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862 г.)
- 1822 г. — Йоханес Дайкер, германски художник († 1895 г.)
- 1833 г. — Тодор Шишков, български книжовник († 1896 г.)
- 1837 г. — Иван Крамской, руски художник († 1887 г.)
- 1864 г. — Анте Трумбич, хърватски политик († 1938 г.)
- 1878 г. — Панарет Брегалнишки, български духовник († 1944 г.)
- 1884 г. — Макс Брод, австрийски писател († 1968 г.)
- 1894 г. — Дашиъл Хамет, американски писател († 1961 г.)
- 1894 г. — Луи-Фердинан Селин, френски писател († 1961 г.)
- 1897 г. — Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат († 1967 г.)
- 1897 г. — Милко Бичев, български архитект († 1972 г.)
- 1903 г. — Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.)
- 1907 г. — Рейчъл Карсън, американска зооложка († 1964 г.)
- 1917 г. — Владимир Кабаиванов, български химик
- 1918 г. — Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония
- 1920 г. — Бранко Пендовски, писател от Република Македония († 2006 г.)
- 1922 г. — Кристофър Лий, британски актьор
- 1923 г. — Хенри Кисинджър, Държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1973 г.
- 1926 г. — Атанас Пацев, български художник († 1999 г.)
- 1930 г. — Джон Барт, американски писател
- 1931 г. — Филип Котлър, маркетинг специалист
- 1934 г. — Харлан Елисън, американски писател
- 1939 г. — Сократис Кокалис, гръцки бизнесмен
- 1942 г. — Пиърс Къредж, британски пилот от Формула 1 († 1970 г.)
- 1943 г. — Димитър Митов, български художник
- 1948 г. — Александър Волков, руски космонавт
- 1953 г. — Йордан Александров Димитров, български генерал
- 1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
- 1957 г. — Венцислав Рангелов, български треньор
- 1958 г. — Румен Пенин, български учен
- 1961 г. — Жорета Николова, българска актриса
- 1964 г. — Бисер Цолов, български учен
- 1964 г. — Елена Йончева, българска журналистка
- 1967 г. — Пол Гаскойн, английски футболист
- 1970 г. — Бианка Панова, българска гимнастичка
- 1976 г. — Анита Блонд, унгарска порно актриса
- 1978 г. — Иван Юруков, български актьор
- 1981 г. — Йозгюр Чевик, турски актьор
Починали[редактиране]
- 927 г. — Симеон I, цар на българите (* 864 г.-865)
- 1508 г. — Лудовико Сфорца, италиански благородник, меценат на изкуството (* 1452 г.)
- 1525 г. — Томас Мюнцер, немски теолог (* 1489 г. или 1495)
- 1564 г. — Жан Калвин, швейцарски религиозен реформатор (* 1509 г.)
- 1610 г. — Франсоа Раваяк, френски убиец (* 1578 г.)
- 1690 г. — Джовани Легренци, италиански бароков композитор (* 1626 г.)
- 1797 г. — Франсоа Бабьоф, френски революционер (* 1760 г.)
- 1840 г. — Николо Паганини, генуезки виолинист и композитор (* 1782 г.)
- 1876 г. — Таньо Стоянов, български революционер (* 1846 г.)
- 1902 г. — Агапий Войнов, български просветен деец (* 1838 г.)
- 1910 г. — Роберт Кох, германски учен, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1843 г.)
- 1933 г. — Люба Ивошевич, съпруга на Георги Димитров (* 1882 г.)
- 1939 г. — Йозеф Рот, австрийски писател (* 1894 г.)
- 1963 г. — Акилино Рибейро, португалски писател (* 1885 г.)
- 1964 г. — Джавахарлал Неру, индийски революционер и държавник (* 1889 г.)
- 1988 г. — Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. (* 1906 г.)
- 1989 г. — Арсений Тарковски, руски поет (* 1907 г.)
- 1992 г. — Майкъл Толбът, американски писател (* 1953 г.)
- 1993 г. — Тодор Боров, български литературен историк и библиограф (* 1901 г.)
- 2000 г. — Морис Ришар, канадски хокеист (* 1921 г.)
- 2003 г. — Лучано Берио, италиански композитор (* 1925 г.)
Празници[редактиране]
- Нигерия — Ден на детето
- Полша — Ден на местното самоуправление
- Русия и Киргизстан — Ден на библиотеките
- Украйна — Ден на работещите в химическата промишленост
|
|||||