2 декември е 336-ият ден в годината според григорианския календар (337-и през високосна). Остават 29 дни до края на годината.
Битката при Аустерлиц — възстановка
- 1805 г. — Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.
- 1848 г. — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.
- 1852 г. — Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втора република.
- 1857 г. — Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия — премахване на крепостното право в тази държава.
- 1857 г. — Основан е чешкия футболен клуб СК Славия в Прага.
- 1915 г. — Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.
- 1927 г. — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.
- 1946 г. — САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, обазувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.
- 1961 г. — Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.
- 1971 г. — Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.
- 1975 г. — Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.
- 1982 г. — В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).
- 1995 г. — Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски "Слънчева хелиосферна обсерватория") по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.
- 1996 г. — Пуснат е в експоатация първият реактор на АЕЦ "Черна вода".
- 1578 г. — Агостино Агацари, италиански художник († 1640 г.)
- 1825 г. — Педро II, император на Бразилия († 1891 г.)
- 1848 г. — Стефан Любомски, български военен деец
- 1859 г. — Жорж Сьора, френски художник († 1891 г.)
- 1881 г. — Джефри Лорънс, британски юрист
- 1883 г. — Марко Рясков, български икономист и министър
- 1884 г. — Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик
- 1897 г. — Иван Баграмян, съветски маршал от арменски произход († 1982 г.)
- 1901 г. — Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог († 1959 г.)
- 1921 г. — Лола Гаос, испанска актриса († 1993 г.)
- 1923 г. — Александър Николаевич Яковлев, съветски историк († 2005 г.)
- 1923 г. — Мария Калас, американска и гръцка оперна певица († 1977 г.)
- 1930 г. — Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г.
- 1934 г. — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана
- 1944 г. — Ибрахим Ругова, президент на Косово († 2006 г.)
- 1946 г. — Джани Версаче, италиански моден дизайнер († 1997 г.)
- 1954 г. — Евгений Михайлов, български режисьор
- 1957 г. — Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед
- 1957 г. — Любомир Фръчковски, юрист и политик от Република Македония
- 1958 г. — Огнян Минчев, български политолог
- 1960 г. — Милена Живкова, българска актриса
- 1962 г. — Владо Бучковски, македонски политик
- 1962 г. — Кардам Сакскобургготски (княз), български княз
- 1963 г. — Валери Иванов, български поет
- 1968 г. — Люси Лиу, американска актриса от китайски произход
- 1971 г. — Франческо Толдо, италиански футболист
- 1973 г. — Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход,
- 1973 г. — Ян Улрих, немски колоездач
- 1978 г. — Красимир Захов, български плувец
- 1978 г. — Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход
- 1981 г. — Бритни Спиърс, американска певица
- 1984 г. — Петер Мате, унгарски футболист
- 1987 г. — Мариана Торес, мексиканска актриса
- 1469 г. — Пиеро ди Козимо Медичи, италиански благородник (* 1416 г.)
- 1547 г. — Ернан Кортес, испански конкистадор (* 1485 г.)
- 1594 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф (* 1512 г.)
- 1814 г. — Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски писател (* 1740 г.)
- 1814 г. — Маркиз дьо Сад, френски писател (* 1740 г.)
- 1815 г. — Ян Потоцки, полски писател (* 1761 г.)
- 1859 г. — Джон Браун, американски аболиционист (* 1800 г.)
- 1889 г. — Алайос Кароли, унгарски дипломат (* 1825 г.)
- 1895 г. — Петър Димитров, български просветен деец (* 1841 г.)
- 1918 г. — Едмон Ростан, френски драматург (* 1868 г.)
- 1919 г. — Ивлин Ууд, британски фелдмаршал (* 1838 г.)
- 1944 г. — Филипо Томазо Маринети, италиански писател (* 1876 г.)
- 1945 г. — Велко Думев, български революционер (* 1869 г.)
- 1959 г. — Иван Георгиев, български агроном († 1897 г.)
- 1966 г. — Иван Потиров, български революционер (* 1865 г.)
- 1969 г. — Климент Ворошилов, военачалник (* 1881 г.)
- 1980 г. — Ромен Гари, френски писател (* 1914 г.)
- 1982 г. — Джовани Ферари, италиански футболист (* 1907 г.)
- 1984 г. — Константин Димчев, български актьор (* 1933 г.)
- 1985 г. — Филип Ларкин, американски писател (* 1922 г.)
- 1990 г. — Аарън Коплънд, американски композитор (* 1900 г.)
- 1993 г. — Пабло Ескобар, колумбийски нарко-мафиот (* 1949 г.)
- 2008 г. — Леон Даниел, български режисьор (* 1927 г.)
.png)
