314 г. пр.н.е.
(пренасочване от 314 пр.н.е.)
| << | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
314 (триста и четиринадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития[редактиране | редактиране на кода]
В Азия[редактиране | редактиране на кода]
- Състои се съвещание между Антигон и Птолемей, което не успява да изглади отношенията между двамата и не довежда до мир. Така за момента Антигон не успява да неутрализира поне част от коалицията между Лизимах, Касандър, Селевк и Птолемей насочена срещу него.[1]
В Сицилия[редактиране | редактиране на кода]
- Акраг гласува за война с Агатокъл и сключва съюз с Месина и Гела, в опит да изгради широк фронт срещу тирана на Сиракуза. Те решават да извикат военачалник, който не е от Сицилия и успяват да привлекат за каузата си спартанеца Акротат, но той не предприема решителни действия и настройва населението срещу себе си със своите крайности.[2]
- Изгнaниците от Сиракуза, подпомогнати от посредничеството на Хамилкар II, сключват мир с Агатокъл на основа на статуквото дотогава. Градовете на изток от река Халикус получават автономия, но са длъжни да признаят сюзеренитета на Сиракуза.[2]
В Римската република[редактиране | редактиране на кода]
- Консули са Марк Петелий Либон и Гай Сулпиций Лонг.
- Самнитите временно превземат Луцерия, но са изгонени от римляните и там е основана римска колония.[3]
- Римляните си възвръщат Сора и подчиняват аврунките.[4]
- Проведено е разследване за причините породили недоволство сред населенивто на Кампания и електорални нарушения в Рим.[4]
Починали[редактиране | редактиране на кода]
- Есхин, оратор и политик в Атина (роден 389 г. пр.н.е.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 50
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 391
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 71
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 662