4-та армия (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


4-та армия
4. Armee
Deut.4.Armee-Abzeichen1941.png
Емблема на 4-та армия
Активна 1914 - 1918, 1938 - 1945 г.
Държава Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Клон Сухопътни войски
Тип Пехота
Размер 180 000 (08. 1914)
Гарнизон/Щаб Група армии „Север“
Група армии „А“
Група армии „Център“
Битки/войни Първа световна война

Втора световна война

Командири
Изтъкнати
командири
Гюнтер фон Клуге
(1938 – 1941)

4-та армия (на немски: 4. Armee) е полева армия от сухопътните войски воюваща през Първата и Втората световна война.

Първа световна война[редактиране | edit source]

В самото начало на Първа световна война 4-та армия заедно с 5-та армия оформят центъра на германската атака на Западния фронт и се движат по направление Люксембург и Белгия, според Шлифенския план. Не след дълго тя побеждава Белгийската армия на границата, след което продължава да се движи в посока на ардените, където ще се срещне с Британския експедиционен корпус.

Командири[редактиране | edit source]

Втора световна война[редактиране | edit source]

След старта на Втора световна война през 1939, 4-та армия е отново активна. Нейното командването поема фелдмаршал Гюнтер фон Клуге. Първото си участие тя прави в Полската кампания през септември на същата година като част от Група армии „Север“, под командването на фелдмаршал Теодор фон Бок.

Армията включва в личния си състав, II-ри и III-ти армейски корпус като всяка от тях има по две дивизии.

XIX-ти армейски корпус има две моторизирани дивизии и една танкова дивизия, а 1-ви граничен корпус има една пехотна дивизия и още две пехотни дивизии в резерва.

Натоварена с задачата да навлезе в Полския коридор и по този начин да свърже отново двете области между Нацистка Германия и Източна Прусия, тя се разделя на две части като едната атакува южно в Померания и се присъединява към други германски части в Варшава. Под командването на брилянтния генерал Клуге, 4-та армия завършва задачата си без никакви затруднения.

Битка за Франция[редактиране | edit source]

По време на атаката на Ниските земи и Франция, 4-та армия е зачислена към щаба на фелдмаршал Герд фон Рундщет, командир на Група армии „А“, която се движи по-посока на Белгия от река Рейн. Заедно с други немски части тя си пробива път през Линия КВ и приключва с улавянето на съюзническите части в Франция.

Фелдмаршал Ервин Ромел, който се намираше на една позиция под Клуге също допринесе изключително много за неговата победа, а Глуге, който по това време бил генерал от артилерията е повишен директно в чин фелдмаршал, както и много други офицери.

Инвазията в Съветския съюз[редактиране | edit source]

Армията взима също участие и в Операция Барбароса през 1941 г. като част от фон Бок, командващ Група армии „Център“. Тяхната първоначална цел е да уловят колкото се може повече съветски войски в капана си от всички флангове на Минск. Армията се представя много добре и след това активно участва в Нападението над Смоленск въпреки лошата пътна мрежа, която допринася много за забавянето на двете армии. От 19 декември 1941 г. Клуге подава оставката си заедно с фон Бок и фелдмаршал Валтер фон Браухич, за което бива заменен от генерал Лудвиг Кюблер.

Година по-късно след началото на Операция Блау цялата Група армии „Център“, както и 4-та армия нямат много сражение, поради причината, че другите съветски войски били съсредоточени в отбраната на Юга. Въпреки това от 1943 г. Група армии „Център“ трябва да направи пълно отстъпление, от което 4-та армия се връща в по задни позиции.

През есента на същата година стартира и Съветската кампания (Операция Суворов), още известна като „Битка на шосето“, която принуждава 4-та армия да се върне още по назад към Орша и Витебск.

Операция Багратион[редактиране | edit source]

През лятото на 1944 г. армията все още има защитни позиции източно от Орша и Могильов в Белоруска ССР. Първата съветска лятна офанзива за тази година е Операция Багратион, която се оказава пагубна за Германските въоръжени сили (Вермахт), и особено за 4-та армия. Огромната съветска атака започнала на 22 юни, когато се забелязало, че почти цялата германска армия е в капан, окупана в един джоб източно от Минск и през първата седмица на юли повечето армии са унищожени както и полвината от Група армии „Център“.

Много малко части успяват та избягат на запад; тези армии, който успяват да избягат са участвали в отчаяния опит да стабилизират немската фронтова линия до края на лятото, след което 4-та армия се нуждае от пълно възтановяване.

Източна Прусия[редактиране | edit source]

След края на 1944 и началото на 1945 г. командването на армията поема генерал от пехотата Фридрих Хосбах, който е натоварен с задачата да защитава границата на Източна Прусия. Съветската Източно-Пруска офанзива стартирала на 13 януари през същата година с което 4-та армия трябвало да се мести постоянно назад към брега на Балтийско море за период от две седмици, за да не бъде застрашена от обкръжаване. Генерал Хосбах и ново-назначения командира на Група армии „Център“ Георг-Ханс Райнхарт усилено се опитват да пробият отбраната на Източна Прусия като атакуват към Елбинг, но атаката бива няколко пъти отблъсната (за което са снети от командните си постове) с постоянни контраатаки, от което 4-та армия отново е обградена.

През март армията е тотално смазана от силните съветски атаки по крайбрежието на Висланската лагуна. Малкото войски, който са останали след съветските атаки в областта на Източна Прусия се обединяват в една под командването на Дитрих фон Заукен, който се предава на Червената армия през май в последния ден от Голямата война.

Командири[редактиране | edit source]

Portal:4-та армия (Германия)
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
  • Фелдмаршал Гюнтер фон Клуге — (1 декември 1938 – 19 декември 1941)
  • Генерал от планинските войски Лудвиг Кюблер — (19 декември 1941 – 20 януари 1942)
  • Генерал-полковник Готард Хайнрици — (20 януари 1942 – 6 юни 1942)
  • Генерал-полковник Ханс фон Салмут — (6 юни 1942 – 15 юли 1942)
  • Генерал-полковник Готард Хайнрици — (15 юли 1942 – юни ? 1943)
  • Генерал-полковник Ханс фон Салмут — (юни ?, 1943 – 31 юли 1943)
  • Генерал-полковник Готард Хайнрици — (31 юли 1943 – 4 юни 1944)
  • Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх (4 юни 1944 – 30 юни 1944)
  • Генерал-лейтенант Винценц Мюлер — (30 юни 1944 – 7 юли 1944)
  • Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх — (7 юли 1944 – 18 юли 1944)
  • Генерал от пехотата Фридрих Хосбах — (18 юли 1944 – 29 януари 1945)
  • Генерал от пехотата Фридрих-Вилхелм Мюлер — (29 януари 1945 – 27 април 1945)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „4th Army“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.