Четиридесет и първи пехотен полк
| Четиридесет и първи пехотен полк | |
 Трета картечна рота на Четиридесет и първи полк по време на Първата световна война, Битоля, 24 септември 1917 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 18 септември 1912 – 6 август 1913 10 септември 1915 – 1918 5 февруари – 26 октомври 1939 5 февруари – 30 септември 1941 4 юли 1943 – 15 юли 1944 28 ноември 1944 – 26 юни 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Четиридесети пехотен беломорски полк е формиран на 18 септември 1912 година в Бургас от състава на 24-ти пехотен черноморски и 11-и пехотен сливенски полк.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 6 август 1913 се завръща в Бургас и е демобилизиран.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е отново формиран за участие в Първата световна война (1915 – 1918) в периода 10 – 16 октомври 1915 година в София, този път от състава на 1-ви пехотен софийски и 6-и пехотен търновски полк. Влиза в състава на 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 52 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 3231 |
Коне: 438 Волове: 48 |
Коли: 52 | Пушки и карабини: 2829 Картечници: 4 |
На 3 октомври 1918 година, съгласно клаузите на Солунското примирие, попада във френски плен при Кичево.[1]
На 28.11.1944 г. се формира за участие във втората фаза на Отечествената война, към състава на 11-а пех. дивизия. Участва в боевете при Драва. От м. ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви и 6-и пех. полк. На 26.06.1945 г. демобилизира и се разформира.
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е многократно формиран и разформиран за участие във Втората световна война (1941 – 1945), като това се случва в периодите (5 февруари – 26 октомври 1939, 5 февруари – 30 септември 1941, 4 юли 1943 – 15 юли 1944 и 28 ноември 1944 – 26 юни 1945), като е на Прикриващия фронт и при Беломорието. Последното му формиране на 28 ноември 1944 е във връзка с участието му във втората фаза на заключителния етап на войната, като към полка се присъединяват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски и 6-и пехотен търновски полк. Влиза в състава на 11-а пехотна дивизия и взема участие в Дравската операция (6 – 21 март 1945). От ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски полк и 6-и пехотен търновски полк.[3] На 26 юни 1945 е демобилизиран и разформирован.[1]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Стоян Филипов | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Петър Рачев | Първа световна война |
| 3. | Полковник | Хараламби Тошков | към 31 август 1916 |
| 4. | Подполковник | Христофор Серафимов | между 1936 и 1938 |
| 5. | Подполковник | Иван Дяковски | 28 ноември 1944 – 26 юни 1945 |
В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]
В Балканската война Йордан Йовков е командир на рота в 41 полк. Някои от действията на полка са пресъздадени с документална точност в очерците му „Паметният ден“ (1913), „Отвъд“ (1913), „Първата победа“ (1914), „Кайпа“ (1914), „Пред Одрин“ (1914).[4] Преживяванията на Йовков по време на службата му в полка са отразени и в други произведения.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 64 – 65
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 763, История на фондообразувателя
- ↑ Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Български писател, 1979, с. 265 – 349, 535 – 546.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
