Спарта организира втора експедиция срещу атинския тиранХипий. Този път войската е по-голяма, атакува по суша и е водена от спартанския цар Клеомен. За разлика от предходната година тесалийците се оказват неспособни да помогнат на съюзника си и се оттеглят оставяйки Клеомен да обсади тирана и привържениците му в укрепените му позиции под атинския Акропол. Поради пленяването на децата на тирана и роднините му, започват преговори завършили с напускането на града от Хипий. С това периодът на тирания в Атина завършва.[2]
Около тази или следващата година спартанският принц Дорией, който преди няколко години се проваля в опита си да основе колония в Триполитания, повежда експедиция за завладяване на земя и основаване на нова колония в Западна Сицилия. Тази негова авантюра завършва с пълен провал като той и почти всички негови последователи загиват в сражение с картагенците.[4]
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 302
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 467
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 752 и 783
↑John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 246
