57 г. пр.н.е.

<<		1 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	9	8	7	6	5	4	3	2	1

57 (петдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Консули на Римската република са Публий Корнелий Лентул Спинтер и Квинт Цецилий Метел Непот.
Януари – в сената, с подкрепата на Гней Помпей, е предложено Цицерон да бъде призован обратно в Рим. Взимането на решение е осуетено от народния трибун Публий Клодий Пулхер, който довежда на събранието банди от гладиатори, за да прогони подкрепящите предложението трибуни. Насилието дава повод на сенаторите и Помпей да хвърля срещу Клодий други двама трибуни, Тит Аний Милон и Публий Сесций, които формират собствени банди от поддръжници. Последвалите седмици на боеве и насилие около Форума пречупват контрола на Клодий и бандите му над центъра на града.^[1]
Юли – консулите изпращат писма до всички общини призоваващи всички граждани-патриоти да се отзоват в столицата за ново гласуване в центуриатното събрание на решението за завръщане на Цицерон.
4 август – под ръководството на Помпей и с помощта на бандите на Милон и Сесций, които присъстват като мярка срещу появата на Клодий и гладиаторите му, събранието на Марсово поле решава Цицерон да се завърне в Рим.^[2]
Галски войни:
- В битката при Аксона Цезар побеждава племето белги.^[3]
- Цезар побеждава племето нервии в битката при Сабис.^[3]
- В чест на цезаровите победи Сенатът обявява 15 дни на supplicatio (молитвена процесия като благодарност за победа)^[3]
4 септември – при завръщането на Цицерон в Рим, Клодий предизвиква бунт твърдейки, че той и поддръжниците му са виновни за сериозния недостиг на зърно в града. В отговор Цицерон успешно прокарва решение предоставящо властта да организира доставките на зърно за следващите пет години на Помпей и оглавявана от него комисия.^[4]
До края на годината въоръжените сблъсъци между Клодий и опонентите му продължават, но той губи популярност тъй като прибягва до тероризъм като опити да се изгори дома на трибуна Милон и опити за убийство.

В Партия[редактиране | редактиране на кода]

Митридат III става владетел на Партия.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Фраат III, владетел на Партия
Клеопатра VI, владетелка на Египет

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 250
↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 389
↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 251
↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 252

[Venning-1] Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 250

[Cambridge-2] „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 389

[Venning2-3] а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 251

[Venning3-4] Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 252

[1]

[2]

[3]

[4]