5 Астрея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Астрея.

5 Астрея
Сравнение между размерите на 1 Церера и 5 Астрея
Откриване A
Открит отКарл Лудвиг Хенке
Дата8 декември 1845 г.
Предварително означение1969 SE B
КатегорияОсновен пояс
Орбитални параметри C
Епоха 26 ноември 2005 г. (юлиански ден 2453700,5)
Ексцентрицитет (e)0,193
Голяма полуос (a)384 945 Gm
(2,573 АЕ)
Перихелий (q)310 688 Gm
(2,077 АЕ)
Афелий (Q)459 202 Gm
(3,070 АЕ)
Орбитален период (P)1507,676 дни
(4,13 години)
Средна орбитална скорост18,39 km/s
Инклинация (i)5,369°
Дължина на възходящия възел (Ω)141,690°
Параметър на
перихелия
(ω)
357,530°
Средна аномалия (M)194,442°
Физически характеристики
Размери117 km[1][2]
Маса2,4×1018 kg
Плътност~2,7 g/cm³[3]
Повърхностна гравитация~0,023 m/s²
Втора космическа скорост~0,062 km/s
Период на въртене0,700 03 дни
Спектрален класС-клас астероид
Абсолютна величина6,85
Албедо0,227
Средна повърхностна температура~167 K
5 Астрея в Общомедия

5 Астрея е голям астероид в основния пояс. Повърхността му има силна отразителна способност и съставът ѝ най-вероятно е смес от никел и желязо, примесени с магнезиеви и железни силикати.

Сравнение в размерите на първите 10 астероида и земната Луна. Астрея е петият от ляво.

Астрея е петият открит астероид. Открива го германският астроном Карл Лудвиг Хенке на 8 декември 1845 г. Това е първият от общо двата астероида, които той открива. Вторият е 6 Хеба. Хенке е аматьор астроном и работник в пощенска служба. Когато е открил Астрея, всъщност е искал да наблюдава 4 Веста.

С фотометрия се установява, че Астрея има ретроградно въртене, като северният полюс показва ректасцензия 9 ч. 52 мин., деклинация 73° с 5° несигурност.[2] Това дава наклон на оста около 33°.

Астрея няма забележителни физически характеристики, но астероидът става известен с откритието си, защото 38 години (след откриването на Веста 4) се е смятало че са само четири.[4]

Според видимата си звездна величина е седемнайсетият най-ярък астероид е пояса.

След откриването на Астрея последват откритията на хиляди други астероиди. Всъщност след откриването му, останалите четири са понижени от планети в астероиди. Става ясно, че те просто са най-големите по размери от новия клас небесни тела – астероидите.

Наблюдавана е само една слънчева окултация от 5 Астрея (2 февруари 1991 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Supplemental IRAS Minor Planet Survey
  2. а б M. J. López-Gonzáles & E. Rodríguez Lightcurves and poles of seven asteroids, Planetary and Space Science, Vol. 53, p. 1147 (2005).
  3. G. A. Krasinsky et al Hidden Mass in the Asteroid Belt, Icarus, Vol. 158, p. 98 (2002).
  4. The Planet Hygea // spaceweather.com. 1849. Посетен на 1 юли 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Астероиден пояс
... | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | ...
1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирида | 8 Флора
9 Метис | 10 Хигия | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена
15 Евномия | 16 Психея | 17 Тетида | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия