5 Астрея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Астрея.

5 Астрея 5 Astraea Symbol.svg
5-Astraea-Size.svg
Сравнение между размерите на 1 Церера и 5 Астрея
Откриване A
Открит от Карл Лудвиг Хенке
Дата 8 декември 1845 г.
Предварително означение 1969 SE   B
Категория Основен пояс
Орбитални параметри C
Епоха 26 ноември 2005 г. (юлиански ден 2453700,5)
Ексцентрицитет (e) 0,193
Голяма полуос (a) 384 945 Gm
(2,573 АЕ)
Перихелий (q) 310 688 Gm
(2,077 АЕ)
Афелий (Q) 459 202 Gm
(3,070 АЕ)
Орбитален период (P) 1507,676 дни
(4,13 години)
Средна орбитална скорост 18,39 km/s
Инклинация (i) 5,369°
Дължина на възходящия възел (Ω) 141,690°
Параметър на
перихелия
(ω)
357,530°
Средна аномалия (M) 194,442°
Физически характеристики
Размери 117 km[1][2]
Маса 2,4×1018 kg
Плътност ~2,7 g/cm³[3]
Повърхностна гравитация ~0,023 m/s²
Втора космическа скорост ~0,062 km/s
Период на въртене 0,700 03 дни
Спектрален клас С-клас астероид
Абсолютна величина 6,85
Албедо 0,227
Средна повърхностна температура ~167 K

5 Астрея е голям астероид в основния пояс. Повърхността му има силна отразителна способност и съставът ѝ най-вероятно е смес от никел и желязо примесени с магнезиеви и железни силикати.

Сравнение в размерите на: първите 10 астероида и Земната Луна. Астрея е петият от ляво.

Астрея е петият открит астероид. Открива го немският астроном Карл Лудвиг Хенке на 8 декември 1845 г. Това е първият от общо двата астероида, които той открива. Вторият е 6 Хеба. Хенке е аматьор астроном и работник в пощенска служба. Когато е открил Астрея всъщност е искал да наблюдава 4 Веста.

С фотометрия се установява, че Астрея има ретроградно въртене, като северният полюс показва ректасцензия 9 ч 52 мин, деклинация 73° с 5° несигурност.[2] Това дава наклон на оста около 33°.

Астрея няма забележителни физически характеристики, но астероидът става известен с откритието си, защото 38 години (след откриването на Веста 4) се е смятало че са само четири.[4]

Според видимата си звездна величина е седемнайсетият най-ярък астероид е пояса.

След откриването на Астрея последват откритията на хиляди други астероиди. Всъщност след откриването му, останалите четири са понижени от планети в астероиди. Става ясно, че те просто са най-големите по размери от новият клас небесни тела — астероидите.

Наблюдавана е само една слънчева окултация от 5 Астрея (2 февруари 1991 г.).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Supplemental IRAS Minor Planet Survey
  2. а б M. J. López-Gonzáles & E. Rodríguez Lightcurves and poles of seven asteroids, Planetary and Space Science, Vol. 53, p. 1147 (2005).
  3. G. A. Krasinsky et al Hidden Mass in the Asteroid Belt, Icarus, Vol. 158, p. 98 (2002).
  4. The Planet Hygea. // spaceweather.com. 1849. Посетен на 1 юли 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Астероиден пояс
... | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | ...
1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирида | 8 Флора
9 Метис | 10 Хигия | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена
15 Евномия | 16 Психея | 17 Тетида | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия