6 септември

6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна). Остават 116 дни до края на годината.

Събития

Корабът „Витория“ от експедицията на Магелан

• 394 — Състои се Битката при Фригид, в която християнския източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.
• 1492 г. — флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.
• 1522 г. — Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света.
• 1883 г. — княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано.
• 1885 г. — Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).
• 1901 г. — в Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно.
• 1915 г. — България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция.
• 1939 г. — Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия.
• 1940 г. — Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I.
• 1941 г. — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски.
• 1941 г. — прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения.
• 1941 г. — Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак - шестоъгълната звезда на Давид.
• 1948 г. — Юлиана става кралица на Нидерландия.
• 1948 г. — екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България.
• 1959 г. — В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път.
• 1965 г. — индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир.
• 1968 г. — Суазиленд получава национална независимост от Великобритания.
• 1974 г. — открита е новата Централна гара София.
• 1983 г. — СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство.
• 1991 г. — На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград.
• 1997 г. — екип от астрономи открива Калибан — естествен спътник на Уран.
• 1997 г. — Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията.
• 2000 г. — в централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.
• 2005 г. — Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак.

Родени

Иван V

Маркиз дьо Лафайет

Джон Далтон

Абд ал-Кадир

Джейн Адамс

• 1666 г. — Иван V, руски цар († 1696 г.)
• 1757 г. — Маркиз дьо Лафайет, френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции († 1834 г.)
• 1766 г. — Джон Далтон, английски физик и химик († 1844 г.)
• 1781 г. — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)
• 1808 г. — Абд ал-Кадир, алжирски емир, национален герой († 1883 г.)
• 1809 г. — Бруно Бауер, немски философ († 1882 г.)
• 1817 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник († 1891 г.)
• 1860 г. — Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 г. († 1935 г.)
• 1860 г. — Лорентзос Мавилис, гръцки поет († 1912 г.)
• 1864 г. — Никола Габровски, български публицист и политик († 1925 г.)
• 1876 г. — Джон Маклауд, британски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. († 1935 г.)
• 1879 г. — Адолф Щраус, германски офицер († 1973)
• 1879 г. — Атанас Христов, български офицер († ?)
• 1879 г. — Йозеф Вирт, германски политик († 1956)
• 1882 г. — Иван Красновски, български юрист и политик († 1941 г.)
• 1889 г. — Фриц Кюнкел, германски психолог († 1956 г.)
• 1892 г. — Едуард Виктор Епълтън, британски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1947 г. († 1965 г.)
• 1893 г. — Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († ? г.)
• 1896 г. — Станимир Лилянов, български писател († ?)
• 1898 г. — Асен Жабленски, български хоров диригент († ?)
• 1898 г. — Ксенофонт Иванов, български учен († 1967 г.)
• 1900 г. — Вълко Червенков, български политик и държавник († 1980 г.)
• 1903 г. — Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.)
• 1904 г. — Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)
• 1913 г. — Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)
• 1915 г. — Франц Йозеф Щраус, германски политик († 1988 г.)
• 1921 г. — Михаил Михайлов, български актьор († 1996 г.)
• 1923 г. — Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)
• 1924 г. — Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)
• 1925 г. — Андреа Камилери, италиански писател
• 1926 г. — Клаус фон Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)
• 1926 г. — Шиничи Хоши, японски писател († 1997 г.)
• 1926 г. — Юрий Вичев, български диригент
• 1928 г. — Евгений Светланов, руски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)
• 1928 г. — Робърт М. Пърсиг, американски писател
• 1929 г. — Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)
• 1929 г. — Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)
• 1934 г. — Олег Калугин, руски разузнавач (КГБ)
• 1937 г. — Ирина Соловьова, руска космонавтка
• 1939 г. — Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г.
• 1943 г. — Ричард Робъртс, британски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1993 г.
• 1943 г. — Роджър Уотърс, британски музикант
• 1947 г. — Брус Риъх, шотландски футболист и треньор
• 1947 г. — Силвестър, британски музикант († 1988 г.)
• 1951 г. — Александър Карапанчев, български писател
• 1951 г. — Золтан Рибли, унгарски шахматист
• 1952 г. — Светолик Милчич, български писател
• 1954 г. — Александър Тарханов, руски футболен треньор
• 1955 г. — Терънс Уилкът, американски астронавт
• 1957 г. — Живко Господинов, български футболист
• 1965 г. — Силвио Караиванов, български гражданин
• 1971 г. — Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка
• 1972 г. — Дилан Бруно, американски актьор
• 1973 г. — Грег Руседски, британски тенисист
• 1974 г. — Нина Першон, шведска певица
• 1974 г. — Тим Хенман, английски тенисист
• 1976 г. — Джина Стоева, попфолк певица
• 1978 г. — Крум Дончев, български автомобилен състезател
• 1978 г. — Тодор Кючуков, български футболист
• 1980 г. — Джоузеф Йобо, нигерийски футболист
• 1982 г. — Мартин Амедик, германски футболист
• 1983 г. — Радослав Великов, български борец
• 1986 г. — Рейвън Райли, американска порно актриса
• 1988 г. — Валентин Йотов, български шахматист

Починали

• 957 г. — Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930)
• 972 г. — Йоан XIII, римски папа (* ?)
• 1092 г. — Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035)
• 1511 г. — Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.)
• 1635 г. — Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.)
• 1683 г. — Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.)
• 1863 г. — Фьодор Гагарин, руски офицер (* 1788 г.)
• 1885 г. — Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.)
• 1920 г. — Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня (* 1854 г.)
• 1922 г. — Алексей Жеребков, руски офицер (* 1837 г.)
• 1939 г. — Артър Ракъм, британски художник (* 1867 г.)
• 1943 г. — Реджиналд Маккена, британски политик (* 1863 г.)
• 1962 г. — Ханс Айслер, германски и австрийски композитор (* 1898 г.)
• 1966 г. — Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.)
• 1968 г. — Николай Павлович Акимов, руски режисьор (* 1901 г.)
• 1969 г. — Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.)
• 1974 г. — Стефан Воронов, български актьор (* 1945 г.)
• 1977 г. — Джон Литълууд, британски математик, (* 1885 г.)
• 1978 г. — Адолф Даслер, германски предприемач (* 1900 г.)
• 1987 г. — Митко Григоров, български политик, дипломат (* 1920 г.)
• 1991 г. — Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.)
• 1998 г. — Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.)
• 2006 г. — Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.)
• 2007 г. — Лучано Павароти, оперен певец (* 1935 г.)

Празници

• България
  • Ден на Съединението (1885 г. между Княжество България и Източна Румелия, официален празник)
  • Ден на Пловдив — с решение на Общинския съвет от януари 1993 г. празникът се чества на този ден
  • Празник на град Чирпан — обявен с решение на Общинския съвет от 1995 г. Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
  • Празник на град Камено — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
  • Празник на град Чипровци — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
  • Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща - събор)
• Пакистан — Ден на армията
• Суазиленд — Ден на независимостта (1968 г. (от Великобритания), национален празник)
• Чили — Ден на националното единство