90377 Седна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
90377 Седна
Седна

Художествено представяне на Седна на R. Hurt (НАСА/ JPL-Калифорнийски технологичен институт)
Откриване A
Открит от Майкъл Браун, Чадуик Тружило,
Дейвид Рабиновиц
Дата 14 ноември 2003 г.
Предварително означение 2003 VB12 B
Категория Транс-нептунов обект
Орбитални параметри C
Епоха 10 януари 2005 г. (юлиански ден 2453400,5)
Ексцентрицитет (e) 0,849
Голяма полуос (a) 75 104 117 Gm
(502,040 АЕ)
Перихелий (q) 11 374 298 Gm
(76,032 АЕ)
Афелий (Q) 138 833 936 Gm
(928,048 АЕ)
Орбитален период (P) 4 108 714,108 дни
(11249,05 години)
Средна орбитална скорост 1,04 km/s
Инклинация (i) 11,932°
Дължина на възходящия възел (Ω) 144,544°
Параметър на
перихелия
(ω)
311,468°
Средна аномалия (M) 357,713°
Физически характеристики
Размери 1180-1800 km
Маса 1,7-6,1×1021 kg
Плътност 2,0? g/cm³
Повърхностна гравитация 0,33-0,50 m/s²
Втора космическа скорост 0,62-0,95 km/s
Период на въртене 0,42 дни (10 часа) 1
Спектрален клас ?
Абсолютна величина 1,6
Албедо >0,2?
Средна повърхностна температура ~12 K
90377 Седна в Общомедия

90377 Седна е транснептунов обект, открит от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило от обсерваторията Гемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет на 14 ноември 2003 г. Седна е най-далечният наблюдаван обект от Слънчевата система. За размерите на обекта се счита че са около 2/3 от тези на Плутон.

Обща информация[редактиране | edit source]

Седна е открита по време на наблюдения от телескопа Самуел Осчин в обсерваторията Паломар. Впоследствие обекта е наблюдаван от телескопи в Испания, САЩ и Хавайските острови. Космическия телескоп Спитзър не успя да регистрира обекта въпреки че беше насочен право към него, и по този начин горната граница на диаметъра на Седна беше фиксирана на 3/4 от диаметъра на Плутон.

Обектът носи името на богинята Седна от ескимоската митология за която се е вярвало че живее в дълбините на Северния ледовит океан. Преди да бъде наименуван официално, за обекта се използва означението 2003 VB12. От 28 септември 2004 Международния астрономически съюз официално приема името "Седна".

Физически харатеристики[редактиране | edit source]

Снимка на Седна. Положението ѝ е означено с кръг

Седна има изключително ексцентрична орбита, със афелий от 942 АЕ. В афелий Седна е повече от 1000 пъти по-отдалечена от Слънцето спрямо Земята и получава по-малко от една милионна част от слънчевата енергия достигаща горните слоеве на земната атмосфера. Обектът е открит на разстояние 90 АЕ от Слънцето, приближавайки своя перихелий от 76 АЕ, благодарение на което е бил открит. Седна е обектът в Слънчевата система, наблюдаван от най-голямо разстояние.

На Седна са необходими 11 487 години за да извърши една пълна орбита около Слънцето. Обектът ще достигне перихелий през 2075-2076 г. За диаметъра му се счита че е между 1180 и 1800 километра, а поради голямата му отдалеченост от Слънцето за температурата на повърхността му се счита че никога не е по-висока от 33 K.

Наблюдения от направени в Чили показват че Седна е един от най "червените" обекти в Слънчевата система, почти толкова колкото Марс. За разлика от Плутон и Харон обаче, на повърхността на Седна има много малко метанов и воден лед. Според Чадуик Трухило, червеникавият цвят се дължи на "въглеводородна мътилка", подобна на тази на 5145 Фолус.

Изследване на Хал Левинсън и Алесандро Морбидели от обсерваторията Код Азур показва, че най-вероятно ексцентричната орбита на Седна е причинена от гравитационното въздействие на близко преминаваща край Слънцето звезда през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система, вероятно формирала се в същата част от мъглявината, в която се е формирало и Слънцето. Според друга хипотеза Седна се е формирала около кафяво джудже и е била прихваната от слънчевата гравитация.

Класификация[редактиране | edit source]

Според откривателите на обекта, Седна е първият наблюдаван обект от облака на Оорт. Поради необичайната за обектите от облака близост до Слънцето в афелий обаче и поради близката си инклинация с тази на обектите от пояса на Кайпер, Седна се счита за принадлежащ към вътрешния облак на Оорт който се простира между пояса на Кайпер и сферичния основен облак. Според някои други учени обаче пояса на Кайпер би следвало да се разшири за да обхване обекти с подобна орбита.

След откриването на Седна, в пресата се появиха изявления за "десетата планета" в Слънчевата система, поради факта че първоначално огласения диаметър на обекта беше сравним с този на Плутон. Впоследствие обаче той беше ревизиран надолу и Седна се счита за планетоид. В научните среди все още не е изграден консенсус спрямо статута на обекта; според някои Плутон би следвало да бъде принизен от планета на планетоид, а според други по исторически причини Плутон и Седна, която има близък строеж с "традиционната" планета, би следвало да бъдат наричани планети.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]