ADAC

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ADAC (а де а це), съкратено от Allgemeiner Deutscher Automobil-Club e.V. (Клуб на немските автомобилисти), е най-големият клуб на автомобилисти в Германия със седалище в Мюнхен.

През август 2005 година броят на членовете е 15 290& 614. ADAC е с годишен оборот около 1,5 милиарда евро за 2004 година. Издава списанието ADACmotorwelt.

Клубът осигурява наземен и въздушен медицински транспорт на пострадалите при пътнотранспортни произшествия. Извършва тестове за сигурност на превозни средства, обезопасяване на пътните съоръжения и много други дейности свързани с безопасността по пътищата не само в Германия, но и в много други страни в Европа. Службите за реагиране при пътнотранспортни произшествия са наричани „жълтите ангели“(die gelben Engel).

„Жълт ангел“ в действие

Структура[редактиране | редактиране на кода]

ADAC при изпълнение на въздушна спасителна операция

ADAC е най-големиият самостоятелен клуб в Германия. Състои се от 18 регионални клуба, наречени „краища“ (Gaue):

  • Берлин-Бранденбург
  • Ханза
  • Хесен-Тюринген
  • Мителрейн-Пфалц
  • Долна Саксония/Саксония-Анхалт
  • Нордбаден
  • Нордбайерн
  • Нордрайн
  • Оствестфален-Липе
  • Саарланд
  • Саксония
  • Шлезвиг-Холщайн
  • Зюдбаден
  • Зюдбайерн
  • Везер-Емс
  • Вестфален
  • Вюртемберг

На първо ниво има около 1800 местни клуба, които по правило са мото-спортни организации.

Осемчленият президентски състав на ADAC се избира ежегодишно на общо събрание. Съставът има главен президент, който играе ролята на говорител, понастоящем Петер Майер. Президентският състав заедно с председателите на регионалните клубове образуват управителен съвет. Общото събрание се образува от делегати на регионалните клубове и управителния съвет. На всеки 100 000 члена на регионален клуб се пада по един представител.

Пет наети мениджъра ръководят бизнесо-тношенията на клуба.

Клубът на ADAC в Мюнхен има собствен капитал от 713 милиона евро и 3335 работници. От вноски на членовете клуба получава 326 милиона евро. Регионалните клубове имат собствен капитал от 651 милиона евро, 2417 работници и приходи от членовете на стойност 191 милиона евро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден на 24 май 1903 година в Щутгарт като „клуб на немските мотористи“, а през 1911 година е преименуван на „Allgemeinen Deutschen Automobil-Club“ (ADAC). По време на национал-социализма се преименува на „Deutschen Automobil-Club“ (DDAC). През 1946 година клубът е наново основан в Мюнхен.

През 2003 година клуба празнува 100-годишнината си.

Центрове за безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Шлезвиг-Холщайн:
  • Кил-Бокзе
  • Бад Олдеслое
Откриване на ADAC центъра за пътна безопасност в Людебург
център за пътна безопасност в Людебург
Долна Саксония и Бремен:
  • Люненбург,[1]
  • Аурих
  • Фасберг
  • Хановер-Месе,[2]
  • Брауншвайг
  • Бремен
Бранденбург и Берлин:
  • Вернойхен
  • Линте
  • Берлин
  • Велцов
Саксония:
  • Лайпциг-Хале
  • Дрезден
  • Гьорлиц
  • Кемниц
  • Заксенринг
  • Плауен
Северен Рейн-Вестфалия:
  • Петершаген
  • Билефелд
  • Халтерн
  • Падерборн
  • Реклингхаузен
  • Зонсбек[3]
  • Рютен
  • Карст[4]
  • Гревенбройх[5](Открит през 2005, най-голямото и модерно съоръжение в Европа)
  • Олпе
  • Вайлервилст
Райнланд-Пфалц и Саарланд:
  • Нюрбургринг
  • Кобленц
  • Саарбрюкен
Хесен:
  • Касел
  • Франкенберг
  • Втцлар
  • Лаубах
  • Фулда
  • Райн-Майн / Грюндау
  • Франкфурт
  • Бенсхайм
Тюрингия:
  • Щраусфурт
  • Айзенбах
  • Гота
  • Ерфурт
  • Ваймар
  • Шлайц
Бавария:
  • Форххайм
  • Регенсбург
  • Аугсбург
  • Кемптен
Баден-Вюртемберг:
  • Хайделберг[6]
  • Хокенхаймринг[6](Открит през 2004 година, най-модерното съоръжение в писта за град при)
  • Кронау[6]
  • Карлсруе[6]
  • Баден-Баден
  • Щутгарт Золитуде-Ринг
  • Енгстинген
  • Балинген
  • Брайзах
  • Маркдорф

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Тяхното лобиране е насочено предимно около автомобилите. „Никъде не се слагат такива спирачки на шофьорите, както е в Германия“ гласи един от девизите на ADAC. През 1974 година използва мотото „свободно пътуване за свободни граждани“. Тази акция предизвиква много протести на членове, които не са съгласни с проавтомобилната политика на клуба. Трябва да се отбележи че ADAC не защитава само интересите на шофьорите, а и интересите на предприятията като автомобилната индустрия и учебните школи.

Основните приоритети при ADAC(Девиз: „Вашият партньор за вашата мобилност“) са например: екоданъците, ограниченията на скоростта по магистралите, сигурността на тунелите и фериботите.

Общественият транспорт също заема голяма част от дейността на клуба. В по-ранните години ADAC е осигурявал съоръженията по програмата Park-and-Ride („Паркирай и пътувай“) около ЖП гарите по големите градове в Германия.

Не винаги привилегия имат автомобилите: по време на обединението на Германия, ADAC взима участие в предоставянето на разположение на 2500 километра пътни алеи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ADAC Fahrsicherheitszentrum Hansa: Herzlich willkommen | ADAC Fahrsicherheitszentrum Hansa // fsz-lueneburg.de. Посетен на 24 януари 2022.
  2. ↑ Start | ADAC Fahrsicherheits-Zentrum Hannover/Laatzen // fsz-hannover.de. Посетен на 24 януари 2022.
  3. ↑ www.sicherheitstraining.biz, архив на оригинала от 20 юни 2006, https://web.archive.org/web/20060620144757/http://www.sicherheitstraining.biz/index_Sonsbeck.html, посетен на 19 февруари 2006 
  4. ↑ www.sicherheitstraining.biz, архив на оригинала от 20 юни 2006, https://web.archive.org/web/20060620144705/http://www.sicherheitstraining.biz/index_Kaarst.html, посетен на 19 февруари 2006 
  5. ↑ Fahrtraining – ADAC Fahrsicherheitszentrum Grevenbroich // fsz-grevenbroich.de. Посетен на 24 януари 2022.
  6. ↑ а б в г Fahrsicherheitstraining des ADAC für Pkw, Motorrad und Kleintransporter // adac-fsz.de. Посетен на 24 януари 2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ADAC&oldid=11741702“.