AIESEC

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

AIESEC (съкращение от френски на Association Internationale des Etudiants en Sciences Economiques et Commerciales) е най-голямата студентска организация в света с повече от 86,000 членове и представителства в 125 държави и територии (по данни от Октомври 2014 г.), включително и в България. AIESEC е учредена през 1948 г. в Стокхолм от студенти по икономика от седем страни (Белгия, Дания, Норвегия , Финландия, Франция, Холандия и Швеция). Към днешната дата организацията има над 1 000 000 алумни, като някои от най-известните от тях са Джак Уелш, Кофи Анан, Хелмут Кол, Тони Блеър, Миг Джагър, Александър Квашнйевски. Популярни личности от България, които в студентските си години са били членове на организацията, са Иван Искров, Трайчо Трайков, Емил Делибашев, Гати ал Джебури.[1]

В България организацията е учредена през 1990 година , а понастоящем има офиси в седем български университета.

Глобална програма за развитие на талантите[редактиране | edit source]

Идеята на професионалните стажове на AIESEC е човек да се развие професионално, да развие лидерските си умения, да опознае чужди култури, да обмени опит с нови хора. Например, студенти от България заминават на професионален стаж в някоя от останалите около 110 държави, където има офиси на AIESEC. Там те се научават да работят в непозната работна обстановка и често срещат бъдещия си работодател. Компании, които партнират на организацията във връзка с Глобалната прогарама са PWC, Microsoft, Electrolux, Google, Inbev, DHL, UBS, Alcatel и много други


История[редактиране | edit source]

Идеята за AIESEC започва през 1930 година, когато представители на различни училища от Европа разменят информация за различни програми и училища, специализирани в областта на бизнеса и икономиката. Студентите провеждат стажове в различни държави,които са по тяхна собствена инициатива, но всичко това приключва със започването на Втората Световна Война. През 1944 година, неутралните Скандинавски страни все още осъществяват размени: в Стокхолм (официално в училището по икономика в Стокхолм) двама студенти на име Ярослав Зик от Чехословакия и Станислав Калинс от Белгия основават AIESE, която предшества AIESEC.[2] Не формалната дейност „да спомогнем за развитието на приятелските взаимоотношения между страните участнички“ започва през 1946, a AIESEC е основана официално през 1948г. По това време целта е „ да разпространим разбирането за нацията, като разпространим разбирането за отделния човек“ .[2] През 1949 година, 89 студенти участват в така наречения „Конгрес на Стокхолм“, първата от многото разменни програми[3]. В края на 50-те години на 20-ти век, AIESEC достига до САЩ и осъществява контакти с Йейлския Университет и Колумбийското Бизнес Училище, за да установи дали те ще бъдат полезни за представянето на AIESEC в Съединените Американски Щати. В резултат на което са изпратени трима студенти ( Пери Уърст, Норм Барнет и Стефан Кейли) на проучвателна мисия на годишнината на Международната конференция в Кьолн в Германия през месец февруари на 1959 година. До завръщането си, тримата студенти успяват да пополяризират AIESEC в Йейл и в Колумбийското училище. През лятото на 1959 г. AIESEC\US разменят дванадесет стажантски програми. Следващата година AIESEC\US е разширена и осъществява дейност в шест други колежа, провежда повече от тридесет стажа. Също така AIESEC/US разглежда номинацията на Морис Уолф за първи Главен Секретар. Той е избран и създава първия централен щаб в Женева, Швейцария през 1960 г. Той разпространява дейността на AISEC в Гана и Нигерия и по – късно в град Яунде в Камерун през 1988, като по този начин са създадени възможности за бъдещо развитие в Африка и намиране на начини за разширяване на дейността в други континенти. Скоро AIESEC става популярна: в края на 1960година 2467 професионални стажа се декларирани, а до края на 1970 нарастват до 4232. Ключов момент за AIESEC е „Международната Тематична Програма“, която официално определя всички международни, регионални и местни семинари по конкретни теми, които за напред ще бъдат наръчник за бъдещите поколения[3]. През следващите десетилетия обсъжданите теми са за Международна търговия, Управления на образованието, Устойчиво развитие, Предприемачество и Корпоративна отговорност.

Днес[редактиране | edit source]

AIESEC в Естония

AIESEC определя себе си като „международна платформа за млади хора, които откриват и развиват своя лидерски потенциал“.[4] Годишно предлага „10 000 лидерски позиции и подсигурява участие в повече от 470 конференции на членовете си, които наброяват повече от 86,000 студенти“. AIESEC също така ръководи международна програма за размяна на програми, която позволява на повече от 10 000 студенти и такива, които са се дипломирали скоро да живеят и стажуват в други страни.[4] През 2008 година беше отбелязана 60-та годишнина от основаването на AIESEC. Празненствата се състояха в Лондон (през януари 2008г.), в Токио (през март 2008г.), в Будапеща (през май 2008г.), в Брюксел (през юни 2008 г.), в Бразилия (през август 2008г.), Стокхолм (през октомври 2008 г.) и в САЩ (през декември 2008г.) За да запази своето значение като променяща международните отношения, AIESEC разширява периодични организацията в нови страни, процес, които е описан в глобалния план на организацията. Страни които фигурират като „Официални разширения“ на AIESEC за февруари 2010 г. включват Алжир, Ангола, Бахрейн, Бенин, Ботсвана, Камбоджа, Етиопия, Габон, Грузия, Исландия, Ирландия[5], Монголия, Мозамбик, Катар, Саудитска Арабия, Южна Африка, Виетнам и Зимбабве.

Структура[редактиране | edit source]

AIESEC работи на четири нива: Местни комисии (LCs), Членски комисии (MCs), Мрежов растеж (GN) и AIESEC в международен план (AI). Местните комисии се ръководят от един университет (или група от близки университети), който е отговорен за функционалните възможности на ръководството на AIESEC и международните стажантски програми. Всяка страна (понякога група страни или територии в страната) има собствена национална членска комисия (MC), която координира дейността по области, като например мащабните конференции, по – големите партньорски взаимоотношения и правителствените взаимоотношения (като например издаване на визи). По принцип членовете на Членската комисия (MC) са избирани ( цялостно или от части) от Локалните комисии (LCs), като често получават стипендии или са назначавани като служители на пълен или половин работен ден. В международен план AIESEC предоставя подобна подкрепа на Членските комисии и членовете й са избирани по същия начин (цялостно или от части)

Подход[редактиране | edit source]

Както отбелязва на своя уеб сайт, AIESEC се стреми за „позитивна социална промяна“ като използва “Начина на AIESEC”[6]. Начинът на AIESEC се представя като начин за постигане на „Мир и изява на човешкия потенциал.“[6] Според AIESEC има шест основни принципа: Активизиране на лидерството, Демонстриране на почтеност, Да живееш разнообразно, Наслаждаване на участията, Стремеж към съвършенство и Устойчиво действие.[6] „Начинът по който го правим“ обяснява как може да бъде постигнато от всеки един член на AIESEC. „AIESEC предоставя на своите членове интегриран опит (Опитът на AIESEC), съставен от ръководни възможности, международни стажове и участия в глобалната научна среда.“ На индивидуално ниво AIESEC позволява на студентите да се възползват от „Опита на AIESEC” като им предоставя лидерски възможности, придобиване на бизнес умения, както и свързване към глобалната мрежа на студентите и участия в международни конференции и стаж в чужбина. Има пет основни принципа, а именно: Поемане на активна роля (главна цел: Активно поведение), Развитие на Самосъзнанието и Собственото Виждане (поемане на отговорности), Развитие на възможностите ( научаване на теории и прилагането им в практиката), Изграждане на мрежа и Предизвикателство пред мирогледа (цялостен мироглед)

Източници[редактиране | edit source]

  1. AIESEC. // AIESEC web site. 2010-05. Посетен на 2010-05-05.
  2. а б Kern, Beth. AIESEC helps interns make adjustments. // University Chronicle. 2003-10-02. Посетен на 2008-02-11.
  3. The AIESEC History. // AIESEC web site. Архив на оригинала от 2008-01-15. Посетен на 2008-02-11.
  4. а б Welcome to AIESEC. // AIESEC web site. Посетен на 2008-02-11.
  5. AIESEC Ireland Website
  6. а б в The AIESEC Way. // AIESEC web site. Архив на оригинала от 2008-01-19. Посетен на 2008-02-11.

Външни препратки[редактиране | edit source]