Arabia Felix
Арабия Феликс (лат. Arabia Felix), в превод на български Щастлива Арабия или Честита Арабия е една от трите Арабии които различавали античните автори.
Съдържание |
Понятие [редактиране]
Под Арабия Феликс се има предвид Южна Арабия - южната страна на Арабския полуостров и в частност съвременен Йемен, страна с дълга история. В древността и античността климатът по тези земи (както примерно аналогично и в Северна Африка и Картаген в частност) е бил по-мек, което ще рече по-хладен и влажен и благоприятствал развитието на земеделието. Освен това и релефът благоприятствал плодородието на тази земя - възвишенията и терасовидните склонове в съчетание с наличието на значителни водни ресурси спомагали за развитото земеделие. Отделно от това, Щастлива Арабия била посредник-монополист в древния свят върху търговията с канела и подправки на северозапад, осигурявайки техния внос от родината им Древна Индия, като същевременно посредничела в размяната и с региона на Африканския рог, включително Древна Етиопия. По тази причина именно тя (а не Каменистата Арабия и Пустинната Арабия), заинтригувала римляните и веднага и непосредствено с налагането на империума бил организиран и предприет военен поход от Елий Гал (по разпореждане на Октавиан Август) с цел да завладее щастливите араби, обаче този поход претърпял фиаско.
История и митология [редактиране]
Понеже тази страна нямала пряка връзка със Светите земи, то тя не се споменава в Библията толкова често, въпреки че е семитската прародина - и на евреите и на арабите. Именно тук по всяка вероятност се е формирал прасемитския език, който се разполовил насетне на две - виж и юдео-арабски език. Западните семити се насочили на север от своята прародина, за да достигнат до Древен Египет и Киликия (виж и Киликийска порта) с Кипър на северозапад по крайбрежието на Червено море, а на североизток покрай Арабското море, океана и Персийския залив към Вавилон през Халдея се насочили арабските предци. Тази хипотеза се подкрепя и от митологията, понеже библейската история разказва, че Савската царица посетила Соломон (3Цар. 10:1). Отделно от това най-разпространената легенда за изчезналия кивот издава, че вероятно е отнесен накъм Честита Арабия. Древните източници издават, че в дълбока древност, местните правила (закон) на бедуинските общности (подобно и на законникът на Хамурапи) са се записвали на каменни плочи подобно на скрижалите с Десетте Божии заповеди. Отделно от това Щастлива Арабия е родината на тамяна и била много богата най-вече с благоуханни масла. В Честита Арабия се намират два от трите свещени града за мюсюлманите - Мека и Медина.
Библейския сюжет [редактиране]
Библейския разказ от и за "изхода" вероятно е бледо отражение за пътя през Камениста Арабия и покрай Пустинна Арабия, за да достигнат "богоизбраните" до Обетованата земя. Също така по всяка вероятност, антиегипетските текстове в Петокнижието са привнесени по време на редакциите по времето на Голямата асамблея на Ездра и виночерпеца на Артаксеркс - Неемия, с цел да се настроят "богоизбраните" срещу основния съперник Древен Египет и да обслужат имперските интереси на Ахеменидите.
Местните предания [редактиране]
Според местните историци имало две арабски (разбирай семитски) ветви - онези, които водят своя произход от първобитните жители на земята и онези, които считат Исмаил за техен прадядо. Южна Арабия била населена отчасти от Хус и синовете му, потомци на Хам, които населявали още и съседното приморие на Африка, и отчасти от потомците на Сим, особено Йоктан (Бит. 10:25-26) и шестте сина на Авраам от Хетура (Бит. 25:2), заедно с потомството на Исав и на Лот, населявали онези страни от Арабия, които били по-близо до Юдея. Ето защо съвременната наука счита Щастлива Арабия за семитската прародина.
Библейски исторически сведения [редактиране]
Отделно от това библейския разказ за първите хора (Сим, Хам и Яфет) и потопа предава достоверно най-древната история на приморската страна, защото именно там се срещнали потомците на семитите от юг (на евреите от запад и на арабите от изток) с останалите индоевропейски народи, които били потомци на Яфет. По-всяка вероятност именно тази част от Месопотамия е била изпърво и най-сериозно засегната от библейския потоп, още повече, че ветровете духат откъм Персийския залив и поради ниската надморска височина Тигър и Ефрат били залели цялата низина по поречието, предизвиквайки катастрофално наводнение описано в епоса за Гилгамеш и разрушавайки изцяло ирагационна система за напояване по тези места, което от своя страна довело до цялостно разрушаване на стопанството основано на земеделието и до повсеместен глад, последван от военни конфликти. [1]
Източници [редактиране]
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, стр. 141-144.