Avia B-135

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avia B-135
Avia B-135.jpg
Avia B-135
Описание
Националност Чехословакия
Тип изтребител
Конструктор Франтишек Новотни
Производител Avia
Първи полет 20 юни 1939 г.
В експлоатация от 1943 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 8.50 m
Размах на крилете 10.85 m
Площ на крилете 17.00 m2
Тегло (празен) 2063 kg
Тегло (пълен) 2462 kg
Двигател 1 х Avia HS 12Ybrs
Мощност 1 х 860 h. p.
Максимална
скорост
550 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
940 km
Таван на полета 9500 m
Скороподемност 13.5 m/s
Въоръжение
Оръдие 2 x 7.92-mm картечници VZ.30
(1 х 20-mm оръдие, което обаче не е монтирано на серийните машини)

Avia B-135 (Авиа Б-135) е чехословашки едноместен изтребител-моноплан, конструиран в края на 1930-те години от фирмата Avia. Този самолет е разработен и строен специално за ВВС на България (тогава Въздушни на Н. В. войски), които се явяват единствен негов потребител.

Създаване[редактиране | edit source]

Изтребителят Avia B-135 е разработен на базата на създадения през 1937 — 1938 г. изтребител Avia B-35. През 1938 г. в Чехословакия пристига българска делегация с цел евентуален избор на нова авиационна техника за модернизирането на българските ВВС. Изборът на българските авиационни специалисти пада върху изтребителя-биплан Avia B-534 и бомбардировача Avia B-71 (лицензен вариант на съветския СБ). В числото на демонстрираните машини е и изтребителят Avia B-35, който прави силно впечатление на българите. Интересът към оценената като много перспективна машина е толкова голям, че е взето решение изпитанията да бъдат продължени (в това време Чехия вече е окупирана от Хитлеристка Германия и превърната в протекторат Бохемия и Моравия). Българското Министерство на войната и фирмата Avia сключват предварително споразумение, според което при успешно приключване на изпитанията, в България ще започне лицензно производство на самолета, като дори е уточнен индекса на лицензния изтребител — ДАР-11. Изпитанията продължават вече и с активно българско участие. Разработени и изпитани са голям брой варианти на конструкцията, агрегатите и оборудването, за да се стигне до прототипа Avia B-35-3, получил индекса Avia B-135. Прототипът излита за първи път на 20 юни 1939 г. След него са произведени още два с известни разлики между тях.

Българските машини[редактиране | edit source]

През 1940 г. са поръчани 12 машини, произведени през следващите две години. В строежа взимат участие и български специалисти (механици, оръжейници, дърводелци и т. н.) от Държавната самолетна фабрика в Ловеч (ДСФ — Ловеч)с оглед усвояването на производството на самолета.

Окончателното сглобяване на 12-те машини става в България, в ДСФ — Ловеч, където самолетите пристигат в разглобен вид и е осъществено под надзора на чешки специалисти. Изтребителите са готови в началото на август 1943 г., а на 28-ми същия месец са приети на въоръжение във Въздушните на Н. В. войски. Самолетите са въоръжени само с 2 х 7.92-мм картечници VZ.30, тъй като доставката на 20-мм оръдия е отложена за по-късно (оригинално изтребителите са предвидени за въоръжение от 1 х 20-мм моторно авиационно оръдие и 2 х 7.92-мм картечници).

В това време (лятото на 1943 г.) Германия започва да изпитва все по-големи трудности в попълването на бойните загуби по фронтовете, което налага мобилизирането на всички налични ресурси за производство на бойна техника, в това число и на тези в окупираните държави. В резултат на това заводите на Avia прекратяват производството и доставките на договорените с българското правителство възли, детайли, агрегати и елементи, нужни за осъществяването на лицензното производство на ДАР-11. Така българските ВВС остават само с 12-те самолета от нулевата серия, които от своя страна остават и без оръдейно въоръжение. По тази причина са квалифицирани като тренировъчни машини и са предадени на Школата за висш пилотаж в Долна Митрополия.

Оперативна история. Боят на 30 март 1944 г.[редактиране | edit source]

Самолетите Avia B-135 са използвани като учебно-тренировъчни машини, на които се изучават и отработват елементите от висшия пилотаж и прилагането им във въздушен бой.

Въпреки изключително слабото си въоръжение, на 30 март 1944 г. четири машини от този тип излитат на прехват на американски бомбардировачи, насочили се към София. Решението за този полет е взето своеволно от началникът на школата, капитан Кръстьо Атанасов, без висшестояща заповед. Излитат машини с бордови номера 3, 5, 8 и 11, пилотирани от кап. Атанасов, подпоручик Петър Манолев, фелдфебел Недко Колев и фелдфебел Йордан Фердинандов. Четирите самолета застигат последната, четвърта вълна от бомбардировачи (около 60 - 70 машини от общо ок. 450), в района северно от София. Оказва се, че в същото време всички други български изтребители, отразявали предишните три атаки са на земята за дозареждане и четирите Avia B-135 са единствените български самолети в небето над столицата. Независимо от това лековъоръжените машини извършват няколко атаки срещу „летящите крепости“. В района на Радомир двойката Атанасов — Фердинандов застига откъснал се от строя B-24 Liberator и по думите им успяват да подпалят със стрелбата си двата му десни двигателя, като вследствие на това бомбардировачът губи височина и пада на югославска територия. Фелдфебел Фердинандов докладва и за забелязани петима членове от екипажа на американската машина, спасяващи се с парашути. Бомбардировачът е записан като „вероятно свален“, капитан Атанасов получава мъмрене за своеволието си и похвала за вероятната победа. По думите на подпоручик Петър Манолев в този бой няма свален американски самолет, но неговата двойка не участва в атаката при Радомир, тъй като се връща поради изчерпване на горивото.

Машините Avia B-135 служат в българските ВВС до 1946 г., когато са поставени в края на летището и използвани за мишени при учебни стрелби.

Литература[редактиране | edit source]

Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Portal:Avia B-135
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация