Avia B-534

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avia B-534
Avia B534.jpg
Avia B-534
Описание
Националност Чехословакия
Тип изтребител
Конструктор Франтишек Новотни
Производител Avia
Първи полет 25 май 1933 г.
В експлоатация от 1935 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 8.20 m
Размах на крилете 9.40 m
Площ на крилете 23.56 m2
Височина 3.10 m
Тегло (празен) 1460 kg
Тегло (пълен) 2120 kg
Двигател 1 х Hispano-Suiza HS 12Ybrs
Мощност 1 х 850 h. p.
Максимална
скорост
405 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
600 km
Таван на полета 10 600 m
Скороподемност 15 m/s
Въоръжение
Оръдие 4 x 7.92-mm картечници VZ.30
Бомби 4 x 20-kg
или 6 x 10-kg

Avia B-534 (Авиа Б-534) е чехословашки изтребител-биплан, разработен в началото на 1930-те години във фирмата Avia. Оказал се сравнително успешен за времето си самолет, той влиза на въоръжение както в чехословашките въоръжени сили, така и в армиите на други страни, една от които е България. Използван първоначално по оригиналното си предназначение като изтребител, в началото на 1940-те г. се оказва, че конструкцията вече е остаряла и впоследствие бива използван като разузнавателен и щурмови самолет.

Създаване[редактиране | edit source]

Avia B-534 е развитие на конструкцията на изтребителя Avia B-34, разработен през 1931 г. Веднага след създаването на този изтребител, конструкторът му Франтишек Новотни с екипа си започва разработки на негова база, с цел подобряване на качествата му. До Avia B-534 се стига след конструирането на четири други прототипа:

  • Avia B-134 — Предвиден за двигател с въздушно охлаждане Walter-Mistral 14Kbs; този прототип остава недовършен, тъй като се преминава към следващия вариант.
  • Avia B-234 — Прототип с двигател Avia R-29. Машината е готова през лятото на 1932 г., но не лети заради неизправности в двигателя.
  • Avia B-334 — Вариант за двигател Jaguar Major на фирмата Armstrong Siddeley; останал само на хартия.
  • Avia B-434 — Прототип с двигател с водно охлаждане Hispano-Suiza HS-12Xbrs, но в същото време фирмата Avia влиза в преговори за закупуването на лиценз на многоцелевия двигател HS-12Ydrs, за който и двигател е създаден Avia B-534.

За първия прототип на Avia В-534 е използвана готовата конструкция на Avia В-234, на която с известни доработки е монтиран двигател HS-12Ydrs. Първият прототип излита на 25 май 1933 г., а на 5 септември с. г. полита и вторият прототип, който е с променен въздухозаборник на масления радиатор и закрита кабина.

След изпитания и демонстрации, някои от които извън страната, през втората половина на 1934 г. чехословашкото министерство на отбраната поръчва 24 машини, като впоследствие поръчката е увеличена на 147. Като лицензирани подизпълнители са включени и фирмите Letov и Aero Vodochody, а серийното производство започва през февруари 1935 г.

Модификации[редактиране | edit source]

  • Avia В-534–І (Avia В-534 І серия) — Първи вариант на изтребителя. Това са машините с фабрични номера от 2 до 101. Въпреки че за база е използван вторият прототип, машините от първата серия са с открити кабини. Витлата на двигателите са дървени, въоръжението се състои от 2 х 7.92-mm картечници VZ.30.
  • Avia В-534–II (Avia В-534 II серия) — Въоръжението е усилено с още две 7.62-mm картечници VZ.30, поради което под пилотската кабина се появяват големите ламаринени обтекатели, под които са картечниците. Фабричните номера на машините от тази серия са от 102 до 147.
  • Avia В-534–III — Третата серия на изтребителя. Отличава се от предишните две по единствения въздухозаборник към компресора. Фабрични номера от 148 до 153.
  • Avia В-534–IV — Четвърта и най-масова серия с фабрични номера 174 — 445. Тези машини са с метално витло и закрита кабина, като получават и бомбодържатели за 4 х 20-кг или 6 х 10-кг бомби. Максималната им скорост достига до 405 км/ч, но при максимална полетна маса (пълно въоръжение и гориво), тя не достига повече от 370 км/ч.

Оператори[редактиране | edit source]

  • 1878 България
  • Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия
  • Flag of Greece (1822-1978).svg Гърция — Шест самолета, закупени през 1937 г.
  • 1867 Румъния — Няколко машини от този тип получени от Германия.
  • 1938 Словакия — Около 70 самолета, останали на нейна територия след отделянето на държавата от Чехословакия.
  • 1923 СССР — Няколко самолета, основно трофеи.
  • 1940 Унгария
  • 1941 Хърватско — Няколко самолета, получени от германците след капитулацията на Югославия[1].
  • Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
  • Flag of the Kingdom of Yugoslavia.svg Югославия — 14 самолета, закупени през 1934 г.[2]

Бойна биография[редактиране | edit source]

Гърция и Югославия[редактиране | edit source]

Гръцките и югославските Avia B-534 са използвани в Итало-гръцката война, Операция Марита и Операция Ауфмарш 25, които довеждат до окупирането на двете държави от силите на Оста. Повечето машини са изгубени, а тези които оцеляват, попадат като трофеи у победителите.

Словакия[редактиране | edit source]

След окупацията и превръщането на Чехия в протекторат Бохемия и Моравия от Нацистка Германия и образуването на Словашката държава, всички самолети, останали на словашка територия, влизат в състава на ВВС на Словакия. Още на 23 - 24 март около 70 машини Avia B-534 участват в пограничните сражения срещу унгарската армия в хода на т. нар. Малка война. По-късно, през юли 1941 г., когато голяма част от словашките ВВС са изпратени на Източния фронт в подкрепа на немците, основната част от словашките Avia B-534 също се озовават там, където част от тях са използвани и срещу партизаните в Украйна. На Източния фронт излизат наяве недостатъците на машината — освен ниска скорост и слабо въоръжение, горивните резервоари са необезопасени срещу пожар при прострелване със запалителен боеприпас, а пилотът няма никаква бронева защита. Вследствие на това през 1942 г. са изтеглени от фронта и заменени с Ме-109Е.

Най-малко два самолета от този тип вземат участие и в Словашкото национално въстание, изпълнявайки разузнавателни полети и атакувайки унгарски части. С такъв самолет е свален унгарски Ju 52/3m.

Германия[редактиране | edit source]

Трофейните Avia B-534 са зачислени в състава на JG71 и са използвани основно като тренировъчни самолети. С тях са обучавани и пилотите, които се е предвиждало да служат на строящият се в момента самолетоносач „Граф Цепелин“, който така и не е достроен.

Avia B-534 в България[редактиране | edit source]

През лятото на 1939 г. българското правителство закупува от протектората Бохемия и Моравия известен брой самолети, сред които са и 78 изтребителя Avia B-534. В българските ВВС тези самолети получават името „Доган“. Първоначално с тях е въоръжен 2-и изтребителен орляк, базиран на летище Марино поле край Карлово, като от тези машини има в състава на още 4 изтребителни ята от смесените орляци, базирани на летищата в Божурище, Горна Оряховица, Ямбол и Граф Игнатиево. По-късно, през втората половина на 1943 г., „Доган“-ите са прехвърлени в състава на 2-и щурмови полк, сформирайки 2-и щурмови орляк „Доган“, тъй като след първите сблъсъци с англо-американската авиация става ясно, че са безнадеждно остарели като изтребители.

Първи бойни полети[редактиране | edit source]

Първите данни за бойно използване на българските Avia B-534 датират от 1940 г., когато е в ход италианското нахлуване в Гърция. По това време самолетите от Граф Игнатиево дават бойни дежурства и преследват нарушители на въздушното пространство над южната граница. При един от тези полети подофицер Никола Бонев атакува стратегическия мост при гара Бук, за което е получена протестна нота от гръцкото правителство и е проведено разследване. Самолетите „Доган“ летят на прехват и на югославски самолети нарушили българското въздушно пространство през март 1941 г., по време на нападението на Германия над Югославия.

Срещу Англо-американската авиация и югославските партизани[редактиране | edit source]

Истинското бойно кръщение на българските Avia B-534 става на 1 август 1943 г. На този ден 164 бомбардировача B-24 Liberator летят в хода на операция Приливна вълна от Северна Африка към Плоещ, за да бомбардират намиращите се там нефтени рафинерии, захранващи немската армия с гориво. Т. нар. „летящи крепости“ са засечени от немците над Средиземно море и когато българското командване разбира, че в посока София летят неприятелски самолети, е дадена заповед за прехващането им. В 12.25 ч. от летище Враждебна излитат 6 Avia B-534, а от Божурище още 4 (в същото време от Карлово излитат и 10 Me-109G-2 „Стрела“). Заповедта за прехват идва късно и затова от всички 20 самолета само двама пилоти на „Догани“-и (подпоручиците Димитров и Вапцаров) осъществяват визуален контакт с противника, виждайки отдалеч последните бомбардировачи, прелитащи над Дунав в северна посока.

При завръщането на бомбардировачите, българските изтребители отново излитат на прехват. В 15.00 ч. излитат 11 Avia B-534 (7 от Враждебна и 4 от Божурище) и 4 Me-109G-2. Противникът е забелязан между Враца и Монтана (тогава гр. Фердинанд), където „Доган“-ите осъществяват първата си атака. Те пикират върху бомбардировачите, стреляйки с всичките си картечници, преминават през строя им и излизат от пикиране при земята. Оказва се, че поради ниската си скорост не могат веднага да повторят атаката и започват преследване на „летящите крепости“, което продължава чак до околностите на Кюстендил, където съумяват да проведат втора атака. И при двете българските пилоти наблюдават много добри попадения от бордовите си оръжия, но се оказва, че 7.92-mm картечници не могат да причинят някакви по-сериозни повреди на тежките бомбардировачи.

След тези битки Avia B-534 са изтеглени от изтребителните части и са придадени към 2-и щурмови полк. Едно ято е придадено към Първи окупационен корпус на българската армия в Сърбия и е базирано на летище Ниш, откъдето изпълнява бойни полети срещу югославските партизани. При един от тях с огън от земята е свалена една машина, чийто пилот К. Пецев оцелява. Останалите шест самолета са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България.

След 9 септември 1944 г.[редактиране | edit source]

След включването на България във Втората световна война на страната на съюзниците в бойните действия участват 9 Avia B-534 в състава на 2/2 щурмови орляк. Орлякът разполага с 19 машини (от щатни 21), но само 9 от тях са изправни; останалите самолети са унищожени или тежко повредени при съюзническите бомбардировки на летище Карлово на 12 и 28 юни 1944 г. Един от самолетите е свален на 10 септември 1944 г. от немски изтребители Ме-109. Това се случва в района на гара Веринско, където германските самолети щурмуват военни складове с гориво, намиращи се там. В същия момент край тях прелитат шест „Доган“-а, пребазиращи се към София. Немските изтребители ги атакуват от движение, подпалвайки машината на фелдфебел-школник Тончо Веселинов, който, ранен, каца принудително.

Avia B-534 от 2/2 щурмови орляк извършват задачи по разузнаване и щурмуване на противника в района на Македония, Югоизточна Сърбия и Косово. Според бойния дневник на орляка от 10 септември до 12 ноември 1944 година са изпълнени 71 задачи със 140 полета. Атакувани са 22 батареи, унищожени са 52 автомобила, 4 танка, 62 обозни каруци, 1 жп ешелон и една гара; доставени са над 100 разузнавателни доклада. Загубите на орляка в този период са една машина, свалена от зенитната артилерия на 15 септември (пилотът, подофицер Слави Маринов, се спасява с парашут) и две повредени, също от огъня на зенитната артилерия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Krybus, Josef. The Avia B.534 (Aircraft in Profile number 152). Leatherhead, Surrey, UK: Profile Publications Ltd., 1967. ISBN B000-7K11J-M.
  2. Делчев, Иван. Битките на „Догана“. „Avia B-534“ Аеросвят, 1/1998 г.
Portal:Avia B-534
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация