BMW

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баварски моторни заводи АД
Bayerische Motoren Werke AG
Лого на Баварски моторни заводи АД  Bayerische Motoren Werke AG
Основана 1913
Седалище Мюнхен, Германия
Служители 107 079 (2007)
Продукти автомобили, мотоциклети, двигатели
Уебсайт www.bmw.com
Баварски моторни заводи АД
Bayerische Motoren Werke AG
в Общомедия

Баварски моторни заводи АД, БМВ (нем. Bayerische Motoren Werke AG/Байерише Моторен Верке, BMW), е немска компания, един от основните производители на автомобили и мотори. Компанията участва активно в моторните спортове като Формула 1, Шампионата за туристически автомобили и др. Централата на компанията е разположена в сградата BMW-Vierzylinder в Мюнхен.

История[редактиране | edit source]

Преди Втората световна война[редактиране | edit source]

BMW е компания, основана от Карл Фридрих Рап през октомври 1913 г. в Мюнхен, като първоначално се занимава с производството на двигатели на самолети. Създадената тогава бяло-синя кръгла емблема на BMW се използва и до днес. Погрешно е създадено впечатление, че емблемата представлява въртяща се перка. Всъщност бялото и синьото представляват цветовете на Бавария[1].

През 1913 г. в северната част на Мюнхен Карл Рап и Густав Ото, син на Николаус Аугуст Ото, създават две малки фирми за самолетни двигатели. Започващата Първа световна война веднага предизвиква порой от поръчки. Затова Рап и Ото решават да се обединят в един авиационен завод. Така в Мюнхен възниква компанията за самолетни двигатели, която на 21 юли 1917 г. е регистрирана под името Баварски моторни эаводи (Bayerische Motoren Werke - BMW). За директор на фабриката е назначен предприемчивият Франц-Йозеф Поп.

През 1916 г. компанията сключва договор за производство на двигатели V12 за Австро-Унгария. Нуждаейки се от финансиране, Рап получава подкрепата на Камило Кастильони и Макс Фриц и компанията е преустроена в Bayerische Motoren Werke GmbH (ООД). През 1917 г. Рап напуска и компанията е поета от австриеца Франц Йозеф Поп, като през 1918 г.е преименувана на BMW AG

След края на Първата световна война производството на самолети в Германия е забранено и BMW се преориентира към производство на влакови спирачки.

През 1923 г. BMW конструира първия си мотоциклет R32, с обем 500 cm3 и въздушно охлаждане.

През 1927 г. фирмата Fahrzeugfabrik Eisenach AG в град Айзенах започва производството на леката кола Dixi (базиран на Austin 7) по лиценз на Austin Motor Company (впоследствие станала част от Rover). Следвайки желанието си да навлезе в автомобилния бизнес, BMW закупува айзенахската фирма и така Dixi става първият автомобил на BMW. Интересно е, че след много десетилетия, през 90-те години, BMW временно става собственик на цялата фирма Rover.

В следващите години BMW разширява производството си, като произвежда 6-цилиндрови спортни коли и седани. Произвеждат 327 купе и кабрио и 328 роудстър, както и 335 - луксозен седан.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Мотоциклетите на BMW, и по-специално R12 и R75, са широко използвани от моторизираните подразделения на германската армия. BMW R75 е с кош, като и колелото на коша е задвижвано с помощта на диференциал за постигане на висока проходимост на мотоциклета. Самолетите също използват BMW 801, един от най-мощните за времето си самолетни двигатели. Над 30 000 такива двигатели са произведени до 1945 г.

Заводите на BMW са сериозно бомбардирани обекти в края на войната. Тези в Източна Германия са превзети от Съветския съюз, а заводът в Мюнхен е напълно унищожен.

Автомобили[редактиране | edit source]

От 1955 до 1962 г. голям успех имат различни модели на микроколата BMW Isetta (BMW Isetta,) като на препроектирания италиански оригинал Изета се монтират мотори BMW. Общо са произведени 161 728 такива микроколи.

Репутацията на BMW обаче се гради основно върху производството на луксозни автомобили от висок клас, които се отличават със своя спортен дух, динамичност, прецизно управление и мощни двигатели. При това моделите им са задължително или със задно предаване, или пълноприводни (4x4). Текущата моделна гама на BMW е започната да се изгражда през 60-те години на 20 век с представянето на серията 02, като текущите моделни означения са въведени през 70-те години.

BMW F 650 GS Dakar (2004)

Отделните моделни семейства се наричат „серия“ и се означават с една цифра. Първоначално е представена BMW 5 - нормален семеен седан, последвана от BMW 3 (компактен семеен автомобил) и BMW 7 (луксозен седан). Обикновено всеки модел е означен с три цифри и една или няколко букви (пример 325iX) - първата от цифрите е свързана с принадлежността на автомобила към дадена серия (в примера 3-та серия), следващите две - с обема на двигателя, а буквите показват типа на гориво и други специфики. Изключение правят автомобилите, разработвани от спортното поделение на BMW - BMW Motorsport, които са означавани с буквата M и цифра на серията, която представляват (пример BMW M3).

По-късно са въведени и моделите от сериите Z (roadster) и X (джип), чиито означения също представляват изключение от стандартното правило. Насоките в развитието на компанията са към намаляването на разхода на гориво на автомобилите и по-малко отделяне на вредни емисии, използвайки свръхмодерни технологии и иновации в автомобилостроенето.

BMW имат една от най-бързите коли (m6), която е олекотена с карбон и вдига забележителните 412,5 km/h.

Актуални моделни линии[редактиране | edit source]

Мотоциклети[редактиране | edit source]

Моделна линия[редактиране | edit source]

При мотоциклетите на BMW са актуални следните основни моделни линии:

  • Серия F:

BMW F 650 GS, BMW F 800 GS, BMW F 800 ST, BMW F 800 R, BMW F 800 S.

  • Серия G:

BMW G 450 X, BMW G 650 Xchallenge, BMW G 650 Xcountry, BMW G 650 Xmoto.

  • Серия K:

BMW K 1300 GT, BMW K 1300 R, BMW K 1300 S.

  • Серия R:

BMW R 1200 GS, BMW R 1200 GS Adventure, BMW R 1200 RT, BMW R 1200 R.

  • Серия S:

BMW S 1000 RR.

  • Серия HP2:

BMW HP2 Megamoto, BMW HP2 Sport.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Florian Triebel: Die Entstehung des BMW Logos – Historie und Mythos. In: Mobile Tradition live. Nr. 1, 2005, S. 38-41 (PDF, 756 KB).

Връзки[редактиране | edit source]