Ектопрокти
| Ектопрокти | ||||||||||||
 | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
Ehrenberg, 1831 | ||||||||||||
| Ектопрокти в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ектопрокти (Ectoprocta или Bryozoa, на гръцки: bryo – „мъх“ и zoon – „животно“) са билатерални, несеметрични водни безгръбначни животни. Срещат се и с алтернативното име Мъхообразни. Те биват както единични, така и колониално живеещи екземпляри. Колониалните видове са малки (обикновено до 1 mm) индивиди, наречени зоиди. Наподобяват на корали или хидри.
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Ектопроктите имат преден край наречен полипид. Притежават лофофора, която се прибира в долния край на тялото. Долният край на тялото е обвит с кутикула и се нарича зоециум. Целомът при сладководните мъхообразни е триделен, а при морските е двуделен.
Устата е разположена между пипалата. Следва глътка, хранопровод, стомах, черво и анус. Нямат дихателна, отделителна и кръвоносна система. Дишат с цялото тяло, а целомната течност изпълнява ролята на кръвта. Отделянето става с помощта на специални клетки наречени фагоцити. Нервната система е представена от нервен ганглий, разположен между устата и ануса.
Мъхообразните са хермафродити. Половите жлези се развиват в перитонеума. Ларвата е от трихофорен тип. Колониите се формират посредством пъпкуване. Пъпките при сладководните ектопрокти се наричат статобласти.
В колониите се наблюдава морфологична и функционална диференциация. Това явление се нарича полиморфизъм. Едни от пъпките се наричат оеции и притежават размножителна функция. Другите се наричат авикуларии. Те наподобяват по форма на птича глава с мощен клюн и служат за улавяне или прогонване на животни навлизащи в колонията. Зоидите са обвити с хитин или варовик.
Произход и систематика[редактиране | редактиране на кода]
Днес на Земята са известни около 4000 вида мъхообразни. В минали геологични времена са живели много повече видове. Те се появяват още през ордовик. Произходът им все още е неясен.
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Ектопроктите са предимно морски представители, срещат се и сладководни. Населяват плитки места на водните басейни. Повечето са неподвижни, но има и малко видове, които се придвижват във водата. Живеят в желатинови тръбици върху черупки на мекотели или останки от кафяви водорасли. Образуват килими във водните басейни. Поради това често се наричат и морски плевели. Срещат се и в България. По наличието на редица фосилни видове мъхообразни се съди за наличието на нефт и други полезни изкопаеми.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.70 – 71