CD-RW

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

CD-RW (англ. Compact Disc-ReWritable) е вид компактдиск, позволяващ многократен запис и изтриване на данни. На български се нарича презаписваем компактдиск. Техническата спецификация на формата CD-RW е описана в стандарта Orange Book - Part III. По време на разработването си този формат се е наричал CD-E (CD-Erasable).

История[редактиране | edit source]

Първите дискове CD-RW са произведени през 1996 г. от фирмите Philips, Sony, Hewlett-Packard, Mitsubishi Chemical Corporation и Ricoh, и са съдържали до 650 MB информация. По-новите дискове съдържат около 700 МВ. По правило CD-ROM устройствата произведени преди 1997 г. не са могли да четат тези дискове, главно поради по-ниската им отражателна способност. За записа им се използват CD-RW записвачки, които могат да записват и CD-R. Всички DVD записвачки също записват CD-RW дискове.

Принцип на четене и запис[редактиране | edit source]

CD-RW дисковете, наподобяват по структура много на CD-R (виж съответната статия), но при тях записващия слой се състои от специална сплав - обикновено сребро, индий, антимон и телур (AgInSbTe). Първоначално тази сплав е поликристална и има по-висока отражателна способност. В процеса на запис слоят се загрява от лазерен лъч с висока мощност до темератури от порядъка на 500-700°С. Това води до стопяване на материала и преминаването му в аморфно състояние, а с това и намаляване на отражателната способност. Така засветените участъци, подобно на CD-R диска представляват питовете (питове са вдлъбнатинките на компактдиска), докато незасветените учасъци – ландовете (площадките между питовете).

При четене мощността на лазерния лъч е много по-малка и не разрушава записаната информация. При изтриване аморфният материал се загрява до по-ниски температури от порядъка на 200°С, при което той не се стопява, а преминава от аморфно в поликристално състояние, като отново се увеличава отражателната му способност. Поради по-малката прозрачност на този материал отражателната способност не надвишава 15-25%. Това, както и по-ниските нива на ВЧ (HF) сигналите прави CD-RW дисковете неотговарящи на стандартите за CD и CD-R - “Red Book” и “Orange Book” Part II. Това изисква много по-чувствителна оптика на четящите устройства и е причина за недобрата съвместимост на тези дискове с всички CD устройства.

Запис на CD-RW дискове[редактиране | edit source]

Както при CD-R диска и тук записът се прави на отделни сесии, като след всяка от тях може да се добавя следваща, докато се запълни целия диск. След това диска може да се изтрие напълно и е готов да се записва отново. По данни на производителите тази технология позволява до 1000 пъти презапис без загуба на данните. Изтриването става по два начина: пълно или бързо изтриване. Пълното изтриване е по-бавно, но осигурява конфиденциалност на изтритата информация. При бързото изтриване се заличават само мета данните. Така е възможно с помощта на специални програми да се възстанови “изтритата информация”. Важна разлика между CD-R и CD-RW дисковете е, че възстановеното (след изтриване) поликристално състояние на материала деградира постепенно до аморфно от само себе си и губи записаната впоследствие информация. По тази причина CD-RW дисковете не са пригодни за дълготрайно архивиране.

Както при CD-R така и при CD-RW диска е възможна технологията на запис packet writing, правеща записа (но не и изтриването) на диска подобен на външен вид на записа върху флопи-диск. За тази цел са разработени софтуерни програми като Roxio DirectCD, Nero AG InCD, Sonic Solutions Drive Letter Access. Многократния презапис по този начин е ограничен поради това че форматираните CD-RW изглежда деградират по-бързо от неформатираните (виж en:packet writing, en:DirectCD и други).

Първоначално се е смятало, че с презапиваемите дискове ще може да се работи като с големи дискети - да се добавят и трият файлове и папки по произволен начин. Разработена е съответна технология, наречена DirectCD. На по-старичките CD-RW дискове се кипреха надписи: „DirectCD Formated“. Но тази технология не заработи на практика, след неколкократно триене и записване на данни диска губеше информацията, а много често поставянето му в CD устройството водеше до забиване на компютъра. Поради което тази технология отпадна, и презаписваемите дискове се записват като обикновени мултисесийни записваеми дискове, но в един момент може да се изтрият и да се почне отначало.

Виж също[редактиране | edit source]