Острокозинест заек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Caprolagus)
Острокозинест заек
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Зайцови (Leporidae)
род:Caprolagus
вид:Острокозинест заек (C. hispidus)
Научно наименование
Blyth, 1845
Разпространение
Острокозинест заек в Общомедия
[ редактиране ]

Острокозинестият заек (Caprolagus hispidus), наричан още Асамски[2] или Четинест заек[3], е рядък представител индийски заек от семейство Зайцови (Leporidae). Спада към особената група древни зайци Пенталагини (Pentalagini). Този вид са най-активни на зазоряване и привечер. Ограничената налична информация върху репродукцията показва, че средно статистически имат малък брой новородени.[4]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Това са предимно дребни животни със закръглени къси уши и къси крака. Особено задните са недостатъчно развити. Сивата им или кафеникава козина е доста твърда, а у някои видове дори четинеста, затова ги наричат още четинести зайци. Опашката е кафява и около 30 mm дълга. При мъжките индивиди телесното тегло варира от 1810 до 2610 г. със средна стойност от 2248 грама. Женските тежат средно 2518 грама, включително тежко бременната женска, с тегло 3210 грама. Фронталните кости са много широки. Средната дължина на този заек е 476 mm, считано от главата до опашката. По външен вид и някои биологични особености острокозинестият заек прилича много на европейския заек-подземник, макар че не рови подземни убежища като него.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Макар зайците да са познати с отличните си способности да се размножават светкавично, този вид прави изключение. Някога те са били широко разпространени по цялата дължина на Хималаите, от Индия, до Непал и Пакистан. Днес броят им е намалял значително, най-вече заради стесняване на ареала на живеене и болести. Четинестите зайци се хранят с дървесна кора, корени на трева, филизи и семена. През 1964 г. се е смятало, че видът е изчезнал, но през 1966 г. е бил засечен негов индивид. През 2001 г. броя на зайците е към 110, но този брой трудно ще нарасне, заради странното поведение на индивидите, държани в плен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия "Живата природа: Бозайници"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]