Бегачи

Бегачи

Carabus auratus

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) тип: Членестоноги (Arthropoda) клас: Насекоми (Insecta) разред: Бръмбари (Coleoptera) подразред: Месоядни бръмбари (Adephaga) семейство: Бегачи (Carabidae)

Научно наименование

Carabidae Latreille, 1802

Бегачи в Общомедия

[ редактиране ]

Бегачите (Carabidae) са едно от най-големите семейства бръмбари наброяващо около 38 хил. вида в целия свят, от които в България са установени 754 вида. Точният им брой варира според различните автори тъй като границите на семейството още се дискутират, а нови видове се откриват всяка година.

Повечето бегачи са активни хищници както в ларвен, така и в имагинален стадий. Обикновено имагото има дълги крачка с които се придвижва доста бързо, но при някои крайниците са къси и разширени – пригодени за копаене. Хранят се най-вече с разнообразие от други дребни членостоноги, но някои са специализирани ловци на охлюви или гъсеници, а други включват в менюто си и семена. Ловуват предимно по земята в открити и гористи местности, понякога и под кората на дърветата или в гниеща дървесина.

Етимология

Научно име

Carabidae произлиза от древногръцката дума καραβος /карабос/, използвана за различни рогати бръмбари, и наставка – idae за таксони от ранг семейство.

Българско име

Българското име произлиза от способността им да бягат бързо.

Морфология

Имаго

Повечето бегачи имат сродна, характерна форма на тялото, но някои специализирани групи се отклоняват значително от типичните бегачи. Еднородната им морфология затруднява определянето и много видове трябва да бъдат дисектирани за да бъдат определени със сигурност.

Бегачите са най-често черни на цвят с металически отблясък, нерядко обаче иризират в различни цветове, а понякога имат различно оцветени петна по тялото. Големината им варира значително от 1 – 2 mm до почти 10 cm. В България, сред най-малките представители са тези от род Trechus. Най-големи както в България, така и в цяла Европа, са Carabus gigas и Carabus scabrosus достигащи до 5 – 6 cm дължина.

Глава на бегач от род Carabus

Глава

Главата е слабо гръбо-коремно сплесната, с издаден напред устен апарат (прогнатен) с добре развити сърповидни мандибули. Очите обикновено са добре развити и изпъкнали, но са редуцирани или липсват при подземните и пещерните видове. Антенките са почти винаги нишковидни, с 11 членчета. Прикрепени са между очите и основата на мандибулите, но при Cicindelinae са по-сближени.

Преднегръб

Carabus nemoralis – Един типичен бегач

Преднегръбът на повечето бегачи има доста характерна форма на щитче с добре изразен ръб. Гладко или скулптирано. Задните ъгли често са удължени, заострени или заоблени и са важен таксономичен белег.

Елитри и криле

Елитрите покриват изцяло коремчето. Най-често са скулптирани с надлъжни бразди. Междините (между браздите) са непрекъснати или пунктирани по различен начин. Много от видовете имат сраснали елитри, редуцирани криле и не могат да летят.

Крака

Краката са дълги и приспособени за бягане. Стъпалната формула е 5-5-5. Задните кокси разделят първият коремен стернит на две (синапоморфия на Adephaga). Предните пищяли обикновено имат на върха специализиран орган за почистване на антенките с гребеновидни четинки.

Нетипични форми

Тясно специализираните видове обикновено се отклоняват от типичните за бегачите форми. Например представителите на трибус Cychrini са се специализирали в лова на охлюви. Във връзка с това, главата и гърдите им са стеснени и издължени позволявайки им да се промъкват в черупката на охлюва и да го изваждат от там.

Някои бегачи са развили умението си да копаят. Типичен пример са представителите на трибус Scaritini които имат широки и сплеснати пищяли с шиповидни израстъци отстрани помагащи им да копаят.

Бегачите от подсем. Paussinae са мирмекофили – приспособени за съжителство с мравки. Много от представителите им имат силно сплеснати антенки и крачка.

Подсем. Cicindelinae, считано за отделно семейство, също се отличава от останалите бегачи. Имат големи очи които правят главата по-широка от тесния им преднегръб. Често са ярко оцветени и имат характерни рисунъци по елитрите.

Силно сплеснатия Mormolyce phyllodes от югоизточна Азия се е приспособил за живот под кората на дърветата.

• 
  Cychrus caraboides
• 
  Scarites linearis
• 
  Heteropaussus hastatus (Paussinae)
• 
  Cicindela campestris (Cicindelinae)
• 
  Mormolyce phyllodes

Ларва

Ларва на бегач

Ларвите са камподеовидни, най-често жълто-кафяви или черни на цвят. Тялото им е повече или по-малко склеротизирано. Както имагото и те имат насочен напред устен апарат приспособен за хищния им начин на живот. Антенките са къси, с 3 – 5 членчета. Страничните прости очички обикновено са шест на брой от всяка страна, понякога са по-малко или съвсем липсват. Коремчето е с 10 сегмента, като на 9-ия има чифт урогомфи.

Поведение и начин на живот

Защита

Химическа защита

Имагото на бегачите притежава чифт пигидийни жлези в края на коремчето, отделящи защитни секреции когато бръмбарът е обезпокоен. Съставът на отделяните вещества варира значително сред различните видове – различни органични киселини, хинони, водороден пероксид и много други.

Химическата защита е достигнала най-голямо съвършенство при бръмбарите бомбардири (подсем. Brachininae). При опасност те насочват коремчето си към нападателя и изстрелват на струйки дразнеща, парлива течност съпровождано от ясно различим звук, откъдето произлиза и названието им. Изстрелването се получава чрез смесване на две неактивни съставки в силно слеротизирана камерка в края на коремчето им. Съставките взаимодействат експлозивно и биват изстрелвани под налягане навън и добиват температура до 100 °C. Подобна експлозивна защита се е развила самостоятелно и при бегачите от подсем. Paussinae.

Систематика

Семейство Бегачи включва следните подсемейства:

• Anthiinae
• Apotominae
• Brachininae
• Broscinae
• Carabinae
• Cicindelinae
• Ctenodactylinae
• Dryptinae
• Elaphrinae
• Gineminae
• Harpalinae
• Hiletinae
• Lebiinae
• Licininae
• Loricerinae
• Melaeninae
• Migadopinae
• Nebriinae
• Nototylinae
• Omophroninae
• Orthogoniinae
• Panagaeinae
• Paussinae
• Platyninae
• Promecognathinae
• Protorabinae
• Pseudomorphinae
• Psydrinae
• Pterostichinae
• Rhysodinae
• Scaritinae
• Siagoninae
• Trechinae
• Xenaroswellianinae

Източници

Цитирани източници

• A., Anichtchenko. Carabidae of the World: All Taxa // 2016. Посетен на 4 октомври 2016.
• Liddell, Henry. A Greek-English Lexicon // 1940. Посетен на 16 април 2019.
• Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971.
• Бечев, Димитър. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2015. ISBN 9789544235789. с. 107 – 108.
• Klimaszewski, Jan, Helmore, Charles. Fauna of New Zealand, vol. 37. Coleoptera – family-group review and keys to identification. Lincoln, New Zealand, Manaaki Whenua Press, 1997. ISBN 0478093128. с. 21 – 22.
• Thiele, Hans-Ulrich. Carabid Beetles in Their Environments. Springer-Verlag, 1977. ISBN 9783642811562. DOI:10.1007/978-3-642-81154-8.
• Slipinski, Adam. Australian Beetles Vol.1 – Morphology, Classification and Keys. Csiro, 2013. ISBN 9780643097292 pages=163 – 169.
• Hangay, George, Zborowski, Paul. A Guide to the Beetles of Australia. CSIRO Publishing, 2010. ISBN 9780643094871.
• Richards, O., Davies, R. Imms’ General Textbook of Entomology, vol.2 – Classification and Biology. Springer, 1977. ISBN 9789401165167. DOI:10.1007/978-94-011-6516-7.
• Guéorguiev, Vassil, Guéorguiev, Borislav. Catalogue of the ground-beetles of Bulgaria (Coleoptera: Carabidae). Pensoft, 1995. ISBN 954-642-003-4.
• Gordh, Gordon. A Dictionary of Entomology. CABI, 2011. ISBN 9780851992914. с. 162.

Външни препратки

• kaefer-der-welt.de: Carabidae – Професионални снимки на палеарктически бегачи
• carabidae.org – Основен сайт за сътрудничество на специалисти по Carabidae
• Фотоалбум на сайта на Вроцлавския университет Архив на оригинала от 2016-12-16 в Wayback Machine., дело на колеоптериста Лех Боровец (Lech Borowiec)