Орел змияр
| Орел змияр | ||||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Gmelin, 1788) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено) | ||||||||||||||||||||||
| Орел змияр в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Орелът змияр (Circaetus gallicus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина на тялото 64-10 cm
- Размах на крилете 160-180 cm
- Тегло 1,5-2 kg
- Продължителност на живота 17 g
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- C. g. gallicus
- C. g. heptneri
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Прелетна птица, в България гнезди. Храни се предимно със змии, но ловува също и гущери, жаби, птици, гризачи, мекотели.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Моногамни птици. Снася 1 яйце, дълго над 70 mm, което мътят и двамата родители в продължение на около 35-40 дни. В началото само мъжкият носи храна за малкото, но постепенно и женската започва да напуска гнездото. Малкото може да погълне много по-тежка змия от самото него, а ако не успее да я преглътне, опашката и остава да стърчи от човката му, докато не се смели постепенно предната и част и не я погълне цялата. Малкото напуска гнездото на 60-80 дневна възраст и родителите го хранят още известно време. За изхранването му родителите му донасят средно 240-270 змии. [3]
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)[4]
- Директива за птиците на ЕС – Приложение 1[5]
На територията на България е защитен от закона вид.
Фосилна летопис[редактиране | редактиране на кода]
В късно-миоценското палеонтологично находище край гр. Хаджидимово отпреди около 7 млн. г. са открити костни останки, отнесени от палеоорнитолога проф. Златозар Боев към нов неизвестен на науката вид родопски орел змияр (Circaetus rhodopensis)[6]. Той е най-древният известен представител на рода на орлите змияри. По-късно в страната бяха намерени и останките от друг фосилен вид орел змияр – старопланинският (хемуски) орел змияр, живял преди около 2,2 млн. г.[7]. Възможно е последният да е бил непосредственият предшественик на съвременния орел змияр от Евразия и Африка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Circaetus gallicus (Gmelin, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Орел змияр. Посетен на 10 март 2012
- ↑ Боев, З. 1987. Орел змияр. – Защита на природата, 11: 20.
- ↑ BirdLife International 2006. Circaetus gallicus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55
- ↑ Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5-12.
- ↑ Boev, Z. 2015. An Early Pleistocene Snake-eagle (Circaetus haemusensis sp. n. – Aves, Accipitriformes) from Varshets (NW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica. 67 (1), 2015: 127-138.