Cladoselache

	Cladoselache
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:	†Cladoselachiformes
семейство:	†Cladoselachidae
род:	†Cladoselache
	Научно наименование
	Cladoselache
	Cladoselache в Общомедия
	[ редактиране ]

Cladoselache са род на изчезнали акули, появили се и измрели в периода девон.

Тези примитивни акули са достигали дължина до 1,8 m и са кръстосвали океаните на Северна Америка. Известно е, че са били бързоподвижни и доста ловки хищници, поради аеродинамичното им тяло и дълбоко раздвоената опашка. Cladoselache е един от най-известните и добре изучени представители на ранните акули, което отчасти се дължи на добре запазени фосили, които са открити при Кливланд Шелф на южния бряг на езерото Ери. В допълнение към скелета, добре запазените вкаменелости включват следи от кожата, мускулни влакна, както и вътрешните органи, като бъбреци.^[1]

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Cladoselache показват комбинация от нови характеристики и такива на предците си. Имат анатомични характеристики, сходни със съвременните акули от семейството Селдови акули.

Имат аеродинамично тяло, с пет до седем хрилни отвори, както и къса, заоблена муцуна, с терминално отваряне на устата в предната част на черепа.^[1] Имат много слаба челюстната става в сравнение със съвременните акули, но го компенсират с много силни мускули, за затваряне на челюстта. Зъбите им са много заострени и с гладки ръбове, което ги прави подходящи за хващане, но не за разкъсване или дъвкане. Cladoselache следователно вероятно са хващали плячката за опашката и са я поглъщали цяла.

Яките, но леки шипове на перките са изградени от дентин и зъбен емайл.^[1] Cladoselache имат подобна на острие структура, която е позициониран в предната част на гръбните перки. Тези анатомични характеристики правят плуването лесно и бързо.

За разлика от повечето акули Cladoselache са почти изцяло лишени от люспи с изключение на малки остри люспички по краищата на перките, устата и около очите. Имат мощни килове, удължени по страничната част на опашката перка и полу-лунна опашна перка, с горен лоб приблизително със същия размер като долния.^[1] Тази комбинация помогна за бързина и ловкост, която е полезна, когато се опитват да надплуват вероятните хищници, силно бронирани 10 метра дълги панцерни риби Dunkleosteus.

Членовете на Cladoselache са хищни акули, с добре запазени фосили, разкриващи значителна информация по отношение на хранителните им навици. В червата на повечето вкаменелости от Cladoselache, са открити остатъци от съдържанието на стомаха им. Тези останки включват предимно малки костни риби, както и подобни на миксини прото-гръбначни животни. Някои от рибните остатъци са открити с опашка напред в стомаха, което показва, че Cladoselache е бърз и пъргав ловец.

Една загадка, която все още предстои да бъде решена, е начинът му на размножаване. При Cladoselache липсват на претигоподи, органи, в съвременните акули, които са отговорни за прехвърлянето на сперматозоидите по време на възпроизвеждане. Това е особена, предвид, че повечето други ранни акули доказано са имали претигоподи. Дали те са използвали вътрешно оплождане, това все още трябва да се докаже.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Род Cladoselache

Вид †Cladoselache clarkii Claypole, 1893
Вид †Cladoselache elegans Traquair, 1881
Вид †Cladoselache fyleri Pencil, 2010
Вид †Cladoselache kepleri Dean, 1909
Вид †Cladoselache magnificus Toumey, 1858
Вид †Cladoselache mirabilis Agassiz, 1843
Вид †Cladoselache newmani Toumey, 1851
Вид †Cladoselache pattersoni Newberry, 1889

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals. London, Marshall Editions, 1999. ISBN 1-84028-152-9. с. 26.

The Evolution of Sharks
Ferrari, Andrea & Ferrari, Antonella. Sharks. 2002. Firefly Books, Buffalo, NY.
Readers Digest – various authors. Sharks: Silent Hunters of the Deep. 1986, Readers Digest Publishing. Surry Hills, NSW.
Maisey, John. G. Natural History. Voracious Evolution.v 107 no.5. June 1998. pg. 38 – 41.
Monastersky, Richard. Science News. The first shark: to bite or not to bite. v.149. February 1996. pg 101. nh

[EoDP-1] а ^б ^в ^г The Marshall Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals. London, Marshall Editions, 1999. ISBN 1-84028-152-9. с. 26.

[1]