Curtiss P-40 Warhawk

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
P-40 Warhawk/Tomahawk/Kittyhawk
Curtiss P-40 Warhawk USAF.JPG
Описание
Тип изтребител
Конструктор Донован Бърлин
Производител Curtiss-Wright Corporation
Произведен от 1939—1944
Произведени бройки 13 738
Единична цена 44 892 долара (1944 г.)[1]
Първи полет 14 октомври 1938
Използван от ВВС на САЩ
В експлоатация от 1940
В експлоатация до 1958, (Бразилия)

Curtiss P-40 Warhawk (Къртис П-40 Уорхок) е американски боен самолет, използван като изтребител и изтребител-бомбардировач, разработен и произвеждан от фирмата Curtiss-Wright Corporation. Познат под имената Warhawk, Tomahawk (Томахок) и Kittyhawk (Китихок), този самолет е един от малкото, воювали практически на всички театри на бойните действия през Втората световна война.

Създаване[редактиране | edit source]

Curtiss P-40 е развитие чрез дълбока модернизация на конструкцията на изтребителя Curtiss P-36 Hawk. P-36 Hawk се появява през 1935 г. и въпреки че първоначално не е приет добре от USAAC, по-късно са поръчани над 200 самолета за САЩ, като самолетът отбелязва и голям експортен успех.

Още след приемането на Р-36 на въоръжение, неговият конструктор Донован Бърлин (Donovan Berlin) започва опити за подобряване летателните данни на машината, усъвършенствайки аеродинамиката на самолета, но те не довеждат до съществен успех. Тогава е взето решение двигателят с въздушно охлаждане Pratt & Whitney R-1830 на Р-36 да бъде заменен с V-образен редови двигател с течно охлаждане, който има по-малко напречно сечение. Избран е новия двигател на фирмата Allison V-1710-11, оборудван с турбокомпресор и в резултат през 1937 г. се появява прототипът XP-37. XP-37 показва скорост от 547 km/h и USAAC поръчва 13 машини, обозначени като YP-37, за провеждане на изпитания.

Прототипът ХР-40

Същевременно са проведени и изпитания в аеродинамичен тунел на макет с двигател с едностепенен механичен компресор привеждан в действие от вала на двигателя. Според тях скоростта на новата машина би-била още по-висока и един сериен Р-36А е преоборудван с двигател Allison V-1710-19, получавайки обозначението ХР-40. ХР-40 излита за първи път на 14 октомври 1938 г., но показва доста по-ниска скорост от разчетната (481 km/h срещу 560 km/h). Направени са промени в аеродинамиката на машината и ХР-40 е изпратен на конкурс за нов изтребител на USAAC. Там негови конкуренти са ХР-37 и YP-43 Lancer; като статични макети участват и ХР-38 и ХР-39. След проведените изпитания ХР-40 е признат за победител, въпреки че показва по-ниска скорост от изискваната (526 km/h срещу 580 km/h), а на 27 април 1939 г. фирмата Curtiss получава поръчка за производството на 254 машини. Поръчката е на стойност 12.9 млн. долара[2] и е най-голямата поръчка за изтребители в САЩ след Първата световна война[3]. Самолетът отново е модернизиран; оборудван е с новия двигател Allison V-1710-33, с което постига максимална скорост от 589 km/h и е пуснат в серийно производство под обозначение Р-40. По традиция във фирмата Curtiss му е дадено „ястребовото“ име Warhawk (на английски: Warhawk — „Боен ястреб“; от Hawk — Хоук, Хок „ястреб“).

Изтребителят Р-40 отстъпва в много отношения на европейските си съвременници от този период (Messerschmitt Bf 109, Supermarine Spitfire и др.). Приемането му на въоръжение се обуславя от това, че той е проектиран по-скоро като изтребител-бомбардировач и щурмови самолет, а не като маневрен изтребител, тъй като американските стратези на този етап не смятат, че им е нужен изтребител за завоюване на превъзходство във въздуха. По тази причина самолетът притежава повишена устойчивост на бойни повреди и голяма далечина на полета. Друга причина за приемането му на въоръжение е, че е създаден на базата на добре познатия и вече усвоен в серийно производство Р-36, което облекчава неговото внедряване в производство и понижава цената му.

Модификации. Развитие на самолета[редактиране | edit source]

  • P-40 (фирмено обозначение Hawk 81A) — Базов вариант на изтребителя. Произведени 200 самолета през 1940 г. Въоръжение 2 х 12.7-мм картечници и 2 х 7.62-мм картечници.
Tomahawk Mk.I
  • Tomahawk Mk.I (Hawk 81A-1) — Малко след производството на първите серийни машини, Франция поръчва 140 самолета. Изтребителите са без картечници и радиооборудване, които трябва да бъдат монтирани във Франция. Скалите на уредите са в метрична система, а седалката е приспособена за използване с френски гръбен парашут. Поради капитулацията на Франция през юни 1940 г., тези самолети са предадени на Англия. Там са въоръжени със 7.7-мм картечници, като е добавена още по една в полукрилата (на част от машините и едната 12.7-мм картечница е заменена със 7.7-мм). В Англия изтребителите получават обозначението Tomahawk Mk.I (Томахок Мк.І).
  • P-40A — Един Р-40, оборудван с аерофотокамера за въздушно разузнаване.
  • P-40B (Hawk 81B) — Добавена е още по една 7.62-мм картечница в крилата, самолетът е брониран допълнително, масата му нараства. Първи полет 13 март 1941 г., произведени 131 машини за USAAC.
  • Tomahawk Mk.IIA (Hawk 81А-2) — Експортен вариант на Р-40В със 7.7-мм английски картечници. Произведени за RAF 110 машини (от тях 23 попадат в СССР и един в Канада).
  • P-40C (Hawk 81B) — Вариант на Р-40В със протектирани (самозапушващи се при прострелване) горивни резервоари.
  • Tomahawk Mk.IIB (Hawk 81А-2) — Експортен вариант на Р-40С. Произведени са над 930 машини, които отиват в Англия, Китай и СССР.
  • P-40D (Hawk 87А-2) — Вариант с двигател Allison V-1710-39 (мощност 1150 hp). Въоръжението се състои от 4 х 12.7-мм картечници, самолетът получава възможност да носи 3 х 227-кг бомби, а стартовата маса нараства до 3677 кг. Произведени 22 машини за САЩ.
  • Kittyhawk Mk.I (Hawk 87А-2) — Експортен вариант на P-40D. В Англия е обозначен като Kittyhawk (Китихок — името на местността, където братята Райт извършват първия в историята контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха). Произведени: за Англия 560 машини, за Канада — 24, за Турция — 17.
  • P-40E (Hawk 87В-2) — Развитие на P-40D. Въоръжението е 6 х 12.7-мм картечници, стартовата маса нараства до 4013 кг. За САЩ са произведени малко над 2300 самолета.
  • Kittyhawk Mk.IA — Експортен вариант на Р-40Е за Великобритания. Произведени 1500 машини, от тях 170 са загубени при транпортирането по море. Около 900 самолета остават в Англия, останалите са разпределени в Австралия, Нова Зеландия и Канада.
P-40F
  • P-40F — През 1941 г. един P-40D е оборудван с английски двигател Rolls-Royce Merlin 28, чиято американска версия се произвежда от Packard Motor Car Company. Изпитанията са успешни и вариантът получава обозначението P-40F. За САЩ са произведени малко над 1300 самолета с двигател Merlin-Packard V-1650-1.
  • Kittyhawk Mk.II — Експортен вариант за Великобритания. Произведени 330 машини за Англия. САЩ също получават 80 самолета (обозначение Р-40Е-1), самолети от този вариант получава и Свободна Франция на Дьо Гол.
  • P-40G — 44 машини с криле на Tomahawk Mk.I. 16 от тях са изпратени в СССР. Тези, които остават в САЩ получават обозначението RP-40G (R — „Restricted from combat use“; ограничени от бойна употреба)[4].
  • P-40K — Вариант с по-мощния двигател Allison V-1710-73 (F4R) с мощност 1325 hp. Стартовата маса нараства до 4540 кг. За USAAF са произведени около 1300 машини.
  • P-40L — Олекотен вариант на P-40F с двигател Merlin-Packard V-1650-1. По-слабо брониран, с намалени въоръжение и обем на горивните резервоари, с което стартовата маса става 4131 кг. Произведени 700 самолета.
  • P-40M — Недостигът на двигатели Merlin-Packard налага връщането към двигателите Allison. В резултат се появява вариантът Р-40М, който по същество е подвариантът P-40K-20-CU с двигател Allison V-1710-81. Произведени са 616 самолета за САЩ, двайсет за Англия. По-късно 15 машини от този тип са предадени на Бразилия.
  • Kittyhawk Mk.III — Експортен вариант на Р-40М. 370 машини са за Англия, над 600 са изпратени в Австралия и Нова Зеландия. С Kittyhawk Mk.III е въоръжена и 5-а ескадрила на ВВС на Южна Африка, воюваща в състава на RAF. Обозначението Kittyhawk Mk.III е давано и на машини от варианта Р-40К.
  • P-40N-1/N-15 — Олекотен вариант на самолета. В различните подварианти е променяно въоръжението (4 х 12.7-мм картечници при N-1 и N-10). Подвариант N-6 е оборудван с аерофотоапарати за разузнаване. От тези подварианти са произведени 1977 машини за нуждите на USAAF.
  • P-40N-20/N-35 — Тези подварианти са с нов двигател Allison V-1710-99. Произведени над 3000 машини.
  • P-40N-40 — Вариант с двигател Allison V-1710-113, появил се в средата на 1944 г. Първоначално са поръчани 1000 машини, но поръчката е намалена на 220. По това време Р-40 вече значително отстъпва на новите противникови изтребители и подвариантът P-40N-40 става последната серийно строена модификация на машината.
  • Kittyhawk Mk.IV — Експортна версия на P-40N. 586 машини са предназначени за Великобритания, но първите 130 са изпратени на СССР. Kittyhawk Mk.IV получават и: Австралия (468 бр.), Бразилия (41 бр., на въоръжение до 1958 г.), Канада (35 бр.) и Нова Зеландия (172).
XP-40Q
  • P-40Q (XP-40Q) — Експериментален вариант, при който конструкцията коренно е променена с цел Р-40 да се доближи до характеристиките на новите противникови изтребители. Модернизирани са три самолета (два Р-40К и един Р-40N), но самолетът не влиза в серийно производство — данните му не са по-добри от тези на серийно произвежданите P-51 Mustang и P-47 Thunderbolt.
  • P-40R — Самолети от вариантите F и L, чиито двигатели Merlin-Packard са заменени с двигатели Allison V-1710-81. Самолетите от вариант F са обозначени като P-40R-1, а тези от L — като P-40R-2. Според документите на USAAF са извършени над 600 конверсии, но могат да бъдат потвърдени само 70 за P-40F и 53 за P-40L[5].
  • P-40T — Известен брой самолети от вариантите Е и N, преработени като учебно-тренировъчни машини с двойно управление.

Оператори[редактиране | edit source]

Флаг на Австралия Австралия
Флаг на Бразилия Бразилия
Flag of Egypt (1922–1958).svg Египет
Flag of Indonesia (bordered).svg Индонезия
Канадски Kittyhawk
Canadian Red Ensign 1921-1957.svg Канада
Flag of the Republic of China.svg Китай
Флаг на Нидерландия Нидерландия
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия
Флаг на Великобритания Великобритания
Флаг на Полша Полша
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на СССР СССР
Флаг на Турция Турция
Флаг на Финландия Финландия
Флаг на Франция Франция
Flag of South Africa 1928-1994.svg Южна Африка
Флаг на Япония Япония

Бойна биография[редактиране | edit source]

Тактико-технически характеристики[редактиране | edit source]

Тактико-технически характеристики на някои модификации на P-40 Warhawk
P-40B P-40E P-40F P-40N-5 XP-40Q
Година на производство 1940 1941 1942 1943 1944
Дължина, м 9.62 9.67 10.17 10.16 10.77
Височина, м 3.76 3.76 3.76 3.76 3.76
Размах на крилата, м 11.38 11.38 11.38 11.38 10.75
Площ на крилата, м2 21.92 21.92 21.92 21.92
Тегло празен, кг 2549 2880 2989 2906
Нормално полетно тегло, кг 3076 3760 3856 3507 4086
Двигател
мощност к. с.
Allison V-1710-33
1090
Allison V-1710-39
1150
Packard Merlin V-1650-1
1300
Allison V-1710-81
1200
Allison V-1710-121
1425
Максимална скорост, км/ч 574 582 586 608 679
Таван на полета, м 9900 8800 10 500 9450 11 880
Далечина на полета, км 1050 1100 1400 1200
Въоръжение 4 х 7.62-мм картечници 6 х 12.7-мм Browning M-2
до 907 кг бомби
6 х 12.7-мм Browning M-2
до 907 кг бомби
4 х 12.7-мм Browning M-2
до 227 кг бомби
4 х 12.7-мм Browning M-2

Източници и литература[редактиране | edit source]

  1. "Army Air Forces Statistical Digest - World War II."
  2. Война в воздухе. Curtiss P-40.Часть 1
  3. Александров, Красимир. Curtiss P-40. Самолетът с многото имена: Warhawk, Tomahawk, Kittyhawk. Клуб КРИЛЕ. Ретросалон. 4(14)/2000. стр. 6.
  4. P-40G
  5. P-40R Warhawk

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Curtiss P-40 Warhawk
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация