DICT

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

DICT е мрежов протокол за достъп до речникова информация описан в RFC 2229. Създаден е от DICT Development Group като усъвършенстван заместник на Webster протокола. DICT използва TCP за пренос на данни и сървърът комуникира на мрежов порт 2628. Според OSI модела, DICT протоколът попада в приложния слой на комуникацията.

Описание на протокола[редактиране | edit source]

Протоколът следва модела клиент-сървър. Клиентът е програма която прави заявки (чрез команди) за информация към сървъра. Отговорът на сървъра не съдържа презентационна информация, отговорност на клиента е да представи отговора в подходящ вид когато е предназначен за прочитане от човек.

Командите и отговорите са кодирани в UTF-8.

Команди[редактиране | edit source]

Командите се състоят от командна дума следвана от нула или повече параметри отделени чрез интервали. За да е съвместим със стандарта, сървърът трябва да поддържа следните задължителни команди:

  • DEFINE <БД> <дума> — търси <дума> в базата данни <БД>
  • MATCH <БД> <стратегия> <дума> — търси съвпадения за зададената дума по определена стратегия. Различните видове речници позволяват различни стратегии. Всеки сървър трябва да поддържа поне следните две стратегии — exact и prefix, за точно съвпадение и съвпадение по префикс съответно. Сървърът може да дефинира свои собствени стратегии.
  • SHOW
    • SHOW DB — показва достъпните бази данни
    • SHOW STRAT — връща поддържаните стратегии за търсене
    • SHOW INFO <БД> — дава информация за посочената база данни — източник, лиценз,
    • SHOW SERVER — връща информация за сървъра
  • CLIENT <текст> — с тази команда клиентът може да даде информация за себе си за статистически и регистрационни цели
  • HELP — връща списък с поддържаните от сървъра команди
  • QUIT — за приключване на сесията
  • OPTION MIME — клиентът заявява, че иска (и поддържа) MIME заглавия. След като е заявил това, сървърът може да му изпрати съдържание различно от текст кодиран в UTF-8 (което е по подразбиране). Това позволява, например, прикрепянето на аудио файлове с произношението на дума и др.
  • AUTH <потребител> <низ_за_удостоверяване> — позволява клиентът да се удостовери, при което може да получи достъп до повече ресурси.

URL схема[редактиране | edit source]

Стандартът дефинира URL схема позволяваща създаването на препратки към дефиниции или списъци на думи на DICT сървър. Синтаксисът е следния:

  1. dict://<потребител>;<автентикация>@<хост>:<порт>/d:<дума>:<БД>:<номер> или
  2. dict://<потребител>;<автентикация>@<хост>:<порт>/m:<дума>:<БД>:<стратегия>:<номер>

Първият съответства на командата DEFINE, а вторият — на MATCH. <номер> указва коя дефиниция или съвпадение да върне сървърът когато са повече от една. Когато този параметър липсва, се връщат всички резултати.

DICT сървърен софтуер[редактиране | edit source]

  • dictd — създаден от DICT Development Group
  • GNU Dico — DICT сървър от GNU

DICT клиенти[редактиране | edit source]

Това са програми които могат да правят заявки към DICT сървъри:

Външни препратки[редактиране | edit source]