Dardo

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зенитно-артилерийски комплекс „Дардо“
CIWS Dardo
„Дардо“ на италианската фрегата „Сироко“
История на производството
ПроизводителBreda Meccanica Bresciana,  Италия
Година на производствоот 1976 г.
Произведенимарка на оръдието: Bofors L70
История на службата
На въоръжение в Италия
 Перу
 Венецуела
 Малайзия
 Ирак и др.
Характеристики на оръдието
Калибър, mm40
Дължина на ствола, mm/калибра2800/70
Маса на оръдието със затвора, kg6300 – 7300
Принцип на зарежданеУнитарно автоматично зареждане
Скорострелност, изстрела/минута600
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+85°
Снижение (min)-13°
Ъгъл на завъртане, °360°
Максимална далечина на стрелбата, m12,5
8,7 (по височина)
Зенитно-артилерийски комплекс „Дардо“ в Общомедия

Дардо (на английски: Dardo) е зенитно-артилерийски комплекс разработен по поръчка на ВМС на Италия. Състои на въоръжение във ВМС на Италия, а също и във ВМС на Венецуела, ВМС на Перу, ВМС на Ирак, ВМС на Малайзия, ВМС на Южна Корея. Предназначен е за противоракетна и противовъздушна отбрана на кораба. „Дардо“ има най-големият калибър от всички съществуващи ЗАК.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на комплекса започва през 1970-те години. Главен разработчик става италианската компания „Бреда меканика“, а електронната част е направена от компанията „Селения енд Елсаг“. През 1976 г. „Дардо“ е приет на въоръжение във ВМС на Италия.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Комплекс включва куполната установка Breda Compact type 70, РЛС за управление на огъня SPG-74, компютър и пулт за управление.

Артилерийската част на комплекса представлява сдвоена установка от 40-милиметрови автоматични оръдия Bofors L70, разработка на шведската фирма „Бофорс“, които се произвеждат от „Бреда меканика“ по лиценз. Оръдията действат за сметка на отката на ствола, отличават се с надеждност и точност, скорострелността им на един ствол е 30 изстрела в минута.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бакалов В. И., Слуцкий В. А. Современные малокалиберные автоматические пушки армий стран НАТО. М, 1990, 368 с.
  • Шант К. Современные боевые корабли. М, 2007. ISBN 1-84509-007-1.
  • Williams A. Rapid Fire. Shrewsbury, 2000. ISBN 1-84037-435-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dardo в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​