De Lorean DMC-12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
De Lorean DMC-12
De Lorean-1.jpg
Други имена DMC
Производител DeLorean Motor Company
Модел DMC-12
Произвеждан 1981-1982
Фирма собственик Стивън Уайн
Дизайнер Джорджето Джуджаро
Характеристика
Клас спортен автомобил
Купе спортно, 2 врати
Двигател 2,849 см³ PRV ZMJ-159 V6
Мощност 150 к.с. (Европа)
130 к.с. (САЩ)
Задвижване задно
Скоростна кутия 5 степенна ръчна
3 степенна автоматична
Дължина 4,216 мм
Ширина 1,857 мм
Височина 1,140 мм (затворени врати)
1,961 мм отворени врати)
Тегло 1,230 кг

De Lorean DMC-12 е спортен автомобил, първоначално произвеждан в „Dunmurry“, предградие западно от Белфаст, Северна Ирландия от конструктора Джон Делориън и неговата компания DeLorean Motor Company, специално за американския пазар, в периода 1981-1982 г.

Колата е създадена от известният италиански дизайнер Джорджето Джуджаро.

DeLorean е единственият модел произвеждан от компанията, която планира първоначално да произеде 30,000 автомобила, но в крайна сметка са произведени само 9,000 броя[1], преди да изпадне в криза, поради кризата на автомобилният пазар в САЩ, който в тези години търпи най-големия си спад от 1930 г. насам.

DMC-12 има аеродинамичен профил, разполага с врати които се отварят като крила (познати и като тип "чайка"), изработена е от полирани панели он нераждаема стомана (небоядисани) и детайли от фибростъкло.

Модифицирана версия на колата става икона в средата на 80-те години на ХХ век, след появата си като "Машина на времето" във трилогията "Завръщане в бъдещето", на режисьора Робърт Земекис, който се превръща в тотален хит на киноекраните, донасяйки над 1,5 милиарда долара приходи[2].

Първият прототип се появява още през март 1976 г., но производството му официално започва през 1981 г. (първата DMC-12 излиза от производствената линия на 21 януари с.г.). По време на производството, няколко от характеристиките на колата търпят променени, като например вида на предният капак, джантите и интериора. Въпреки промените производството е спряно в края на 1982 година.

Въпреки, че са изминали 30 години от започването на производството, се смята че днес все още има около 6500 броя DeLorean по света (най-вече в САЩ)[3].

Американският предприемач от щата Тексас - Стивън Уайн създава отделно дружество през 1995 г. под името "DeLorean Motor Company" и скоро след това придобива търговската марка, позната със стилизираното "DMC" лого, както и останалите по опис части на фирмата основател. Компанията се намира в предградията на град Хъмбъл, Тексас, като произвежда резервни части и оригинално оборудване (OEM), възпроизвежда части "по поръчка", използвайки съществуващите идентификационен номер на превозното средство (VIN) плочки, но технически, няма произведени "нови" DeLorean, само се възстановяват оригинални автомобили[4].

История[редактиране | edit source]

DeLorean DMC-12 със затворени врати.
DeLorean DMC-12 с отворени криловидни врати.

През месец октомври 1976 г., първият прототип на DeLorean DMC-12 е завършен, от Уилям Т. Колинс, главен инженер и дизайнер (бивш главен инженер на автомобилната компания Понтиак). Първоначално, колата е планирано да бъде захранвана с ротационен двигател (наричан още Ванкелов двигател) от Ситроен (Comotor NSU Wankel), монтиран отзад. Изборът на двигател е преразгледано, когато е спряно производството на двигателите Comotor. В крайна сметка е избран френско-шведският атмосферен V6 агрегат с директно впръскване (разработен от Пежо - Рено - Волво). Също така е променено позиционирането на двигателя, като е изместен от задно в средноразположен.

Шасито е било планирано да бъде произвеждано по новата и неизпитана дотогава производствена технология, позната като Elastic Reservoir Moulding (ERM), което щяло да олекоти колата значително, което освен динамика на автомобила се предполага, че ще намалали и производствените разходи. Тази нова технология (за която DeLorean закупуват патентните права), в крайна сметка е установено, че е неподходяща.

Тези и други промени в първоначалната концепция на автомобила довеждат до значителен натиск на производственият график. Освен това се счита, че цялата кола изисква почти пълен ре-инженеринг, за което се обръщат към светилото в автомобилостроенето в тези години - Колин Чапман, основател и собственик на Лотос. Чапман заменя по-голямата част на недоказаните материали и производствени технологии с такива от Лотос. Оригиналния дизайн на Джорджето Джуджаро е оставен непокътнат, както и отличителните външни панели от неръждаема стомана и криловидните врати.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. DeLorean Motor Company FAQ's. // Delorean.com. Посетен на May 4, 2009.
  2. LA Times story- For the DeLorean, it's back to the present – retrieved July 29, 2007. // Los Angeles Times. July 28, 2007. Посетен на December 4, 2010.
  3. New build cars. // DeLorean Motor Company. Посетен на May 26, 2010.
  4. New build cars. // DeLorean Motor Company. Посетен на May 26, 2010.