Delphi

Delphi's-like logo

Delphi е среда за разработка и език за програмиране (езикът е известен също като Object Pascal). До 2006-та година е поддържан от Borland Corporation. След това Борланд сформират отделна компания - CodeGear, към която прехвърлят собствеността на всичките си продукти за разработка на софтуер, включително Delphi. Първоначално на Delphi е била възможна разработката само на Windows приложения, докато сега има версии за Linux. Поддържа се и .NET платформата. Основни библиотеки на езика са Visual Components Library (VCL произнасяна ВиСиЕл) и CLX (произнасяна Кликс), които съдържат широк набор от стандартни класове и подпрограми.

Първата версия на Delphi излиза през 1995 и позволява разработката на 16-битови Windows приложения. През следващата година Borland реализират Delphi 2, който позволява разработването на 32-битови приложения. През 2001 се появява версия за Linux, наречена Kylix. Delphi 8 излиза през 2003, като нововъведението при него е поддръжка на .NET. Последната версия на Delphi, произведена от Borland е Delphi 2006, която позволява разработка освен на езика Object Pascal/Delphi, така и C#. През Март 2007 излиза първата версия, реализирана от CodeGear - Delphi 2007. В тази версия фокусът отново е поставен върху разработването на Win32 приложения.

Предизвикала революция в разработването на софтуер чрез т.нар. техника RAD(Rapid Application Development), средата за програмиране Delphi става основен инструмент на много хора, занимаващи се с бази от данни, приложения за интернет и др.

Езикът на средата Delphi е първоначално наречен Object Pascal (Pascal с обектно-ориентирани разширения). Във версия 7 на Delphi, Borland променят името на езика на Delphi. Въпреки, че вече това е официалното име на езика, много хора все още използват старото му име — Object Pascal.

Delphi автоматизира процеса на разработка, давайки възможност в кратки срокове, да се създават напълно функционални и завършени програми само от един програмист. Създаването на програма започва с избора от главното меню "File" -> "New" -> "Application". След това действие програмиста разполага с проектен файл (Project1.dpr), празен потребителски прозорец (Unit1.dfm) и библиотека обслужваща потребителския прозорец (Unit1.pas). Проектния файл се редактира само от напреднали програмисти. За оформяне изгледа на потребителския прозорец, програмиста разполага с "Лента с инструменти" в горната част на екрана. В нея може да намери бутони, полета, списъци и още стотици предварително подготвени и тествани от Borland полезни компоненти. След поставянето на компонент върху потребителския прозорец, програмиста разполага с "Object Inspector" в лявата част на екрана, с който може да зададе различни характеристики (properties) на компонента, както и да напише код за изпълнение при различни събития (Events), настъпили при работа с програмата.

Hello world програма [редактиране]

Виждате колко прилича тази програма на програма на Pascal. Операторите са почти същите. Например "program". Този оператор само показва името на програмата. След това забележете че имаме "{$APPTYPE CONSOLE }". Това показва, че вида на програмата е CONSOLE. Следва оператора "uses", който декларира библиотеките с функции, които да се използват. Съществената част от кода започва с оператора Begin и свършва с оператора End. Щом се стигне до "End.", програмата свършва.

program Hello world;
 
{$APPTYPE CONSOLE }
 
uses
SysUtils;
 
Begin
{ TODO -oUser -cConsole Main : Insert code here }
WriteLn('Hello World!');
WriteLn('Press any key to exit...');
ReadKey;
End.