Делта II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Delta II)
| Делта II | |
 Делта II излита от ВВС база Кейп Каневерал. |
|
| Факти | |
|---|---|
| Функция | ракета-носител |
| Производител |  United Launch Alliance (Боинг) |
| Страна | САЩ |
| Цена на изстрелване (1987) | $36,7 милиона |
| Размери | |
| Височина | 38,2 — 39 m (125,3 — 127 ft) |
| Диаметър | 2,44 m (8 ft) |
| Маса | 151 700 — 231 870 kg (334 300 — 511 180 lb) |
| Степени | 2 или 3 |
| Капацитет | |
| Полезен товар до НЗО | 2700 — 6100 kg (5960 — 13 440 lb) |
| Товар до GTO |
900 — 2170 kg (1980 — 4790 lb) |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Неактивна |
| Космодруми | Кейп Каневерал LC-17 Ванденберг SLC-2 Запад |
| Общо изстрелвания | 151 Делта 6000: 17 Делта 7000: 128 Делта 7000H: 6 |
| Успешни | 149 Делта 6000: 17 Делта 7000: 126 Делта 7000H: 6 |
| Неуспешни | 1 (Делта 7000) |
| Частично успешни | 1 (Делта 7000) |
| Първи полет | Делта 6000: 14 февруари 1989 Делта 7000: 26 ноември 1990 Делта 7000H: 8 юли 2003 |
| Последен полет | Делта 6000: 24 юли 1992 Делта 7000: 28 октомври 2011 Делта 7000H: 10 септември 2011 |
| Бустери (серия 6000) - Castor 4A | |
| № бустери | 3, 4 или 9 |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 4783 kN (107 530 lbf) |
| Специфичен импулс | 266 сек |
| Време на работа | 56 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Бустери (серия 7000) - GEM 40 | |
| № бустери | 3, 4 или 9 |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 4929 kN (110 800 lbf) |
| Специфичен импулс | 274 сек |
| Време на работа | 64 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Бустери (7000 Heavy) - GEM 46 | |
| № бустери | 9 |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 6283 kN (141 250 lbf) |
| Специфичен импулс | 278 сек |
| Време на работа | 75 секунди |
| Гориво | твърдо |
| Първа степен - Тор/Делта XLT-C | |
| Двигатели | 1 RS-27C |
| Тяга | 1054,2 kN (237 000 lbf) |
| Специфичен импулс | 302 сек |
| Време на работа | 265 секунди |
| Гориво | Керосин/Течен кислород |
| Втора степен - Delta K | |
| Двигатели | 1 AJ-10 |
| Тяга | 43,6 kN (9800 lbf) |
| Специфичен импулс | 319 сек |
| Време на работа | 431 секунди |
| Гориво | Диазотен тетраоксид/Аерозин |
| Трета степен - PAM-D (допълнителна) | |
| Двигатели | 1 Star 48B |
| Тяга | 66,0 kN (14 837 lbf) |
| Специфичен импулс | 286 сек |
| Време на работа | 87 секунди |
| Гориво | твърдо |
Делта II е ракета-носител, разработена компанията McDonnell Douglas, по-късно прехвърлена към Боинг. Делта II е член на фамилията ракети Делта и се използва от 1989 до 2011 година. Делта II включва сериите Делта 6000 и Делта 7000, заедно с две нейни конфигурации (лекотоварна и тежкотоварна).
Съдържание |
[редактиране] История
Разработката на ракетата е забавено заради космическата совалка, но след инцидента със совалката Чалънджър работата по нея продължава. Делта II е била предназначена да извежда предимно навигационни сателити от серията GPS Block II. В края на кариерата си тя успешно е извела 149 проекта в космоса и е най-надеждната ракета със 71 последователни успешни изстрелвания, включително осем мисии до Марс:
- Марс глобъл сървейър през 1996
- Марс Патфайндър през 1996
- Марс клаймат орбитър през 1998
- Марс полар лендър през 1999
- Марс Одисей през 2001
- Марс експлорейшън ровър (Марсоход-А Спирит и Марсоход-Б Опортюнити) през 2003
- Финикс през 2007
Ракети Делта II са изстреляли и много други научни мисии до обекти в Слънчевата система, някои от които:
- НИЪР Шумейкър през 1996
- Дийп Спейс 1 през 1998
- Стардъст през 1999
- Дженезис през 2001
- КОНТУР през 2002
- Спицър през 2003
- МЕСИНДЖЪР през 2004
- Дийп Импакт през 2005
- STEREO през 2006
- Даун през 2007
- Гама-лъчев космически телескоп Ферми през 2008
- Кеплер през 2009
[редактиране] Описание
Делта II е ракета за еднократна употреба. Всяка Делта II се състои от следните компоненти:
- Степен I: резервоари с керосин и течен кислород, които биват изгаряни в двигателя Rocketdyne RS-27.
- Твърдогоривни бустери: използват се за увеличаване на тягата през първите две минути след изстрелване. Тежкотоварната версия на Делта II използва девет такива (шест се запалват при излитане, а останалите три по-късно във въздуха), а останалите модели само три или четири.
- Степен II: резервоари с токсични вещества захранват двигателя AJ-10, който може да бъде стартиран няколко пъти. Тази степен бива наричана „мозакът“ на ракетата, защото съдържа някои системи като например навигационната и телекомуникационната.
- Степен III: допълнителна степен, разработена от компанията ATK-Thiokol. Използва се за изстрелване на апарати отвъд орбитата на Земята.
- Товарен отсек: металният конус на върха на ракетата предпазва товара по време на изстрелване от земната атмосфера.
[редактиране] Конфигурации
Ракетите Делта II имат по-специализирани четирицифрени номера:[1]
- първата цифра е 6 или 7 обозначавайки сериите 6000 и 7000. Сериите 6000 са използвани за последно през 1992 година. Имат удължени резервоари на първата степен с двигател RS-27 плюс Castor IVA твърдогоривни бустери. Настоящата серия 7000 използва двигател RS-27A и GEM бустери. GEM са по-големи, направени от по-леки материали, а двигателите им LR101-NA-11 допринасят за насочването на първата степен.
- втората цифра обозначава броя на бустерите. Обикновено 9 — в такъв случай 6 стартират при излитане и работят една минута, след което се отделят, а останалите три стартират и работят до втората минута на полета. При версиите с 3 и 4 бустера, всички стартират едновременно при излитане.
- третата цифра е 2, обозначавайки двигателя на втората степен Aerojet AJ10. Само ракетите Делта от преди сериите 6000 използваха различен двигател на втората степен — TR-201.
- последната цифра обозначава наличието на трета степен. 0 означава, че няма, 5 означава степента Star 48B, а 6 степента Star 37FM.
- тежкотоварната делта има по-големи GEM-46 бустери, първоначално разработени за Делта III. Тежкотоварните Делти се обозначават по следния начин: 79xxH.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
|
|||||||||||
