Digital rights management
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Съдържание |
[редактиране] Въведение
Digital rights management (DRM) е общо понятие, отнасящо се до технологиите за контрол на достъпа, използвани от издатели и притежатели на авторски права за ограничаване на неразрешеното използване на защитени произведения в цифров вид и/или устройства. Те в повечето случаи представляват софтуер, а понякога комбинация между софтуер и хардуер, които затрудняват създаването на копия от защитени произведения или пък позволяват да се проследят вече създадените такива. Те се появяват за пръв път в средата на 90-те години, за да пазят DVD видеото от нелегално копиране. През 2002-2003 г. започват да се използват по-широко и при продажба на цифрови песни чрез интернет.
От самото начало използването на DRM e доста оспорвано. Защитниците му се аргументират с необходимостта на правоносителите да предотвратят неразрешеното копиране на произведенията и произтичащите от това финансови загуби. Най-отявленият опонент на DRM е Free Software Foundation. Тя твърди,че използването на думата права е подвеждащо и предлага използването на термина Digital Restrictions Management. Най-същественото в тяхната позиция е, че правоносителите се опитват да ограничат неразрешеното използване на защитени произведения по начини непредвидени в законите, ограничават конституционните права на ползвателите и са насочени изключително за комерсиална употреба. DRM технологиите се опитват да контролират използването на цифрови произведения като предотвратяват неразрешен достъп, копиране или конвертиране (преобразуване в друг формат) на произведението от крайните потребители. Подобни методи са съществували много преди появата на електронна и дори цифрова медия. Правоносителите са имали в редица случаи бизнес и правни възражения към технологиите за копиране. Съществуват редица примери като най-известният случай е делото Betamax през 70-те години в САЩ.
Въпреки че технически контрол на размножаването и употребата не е бил използван постоянно от 70-те години насам, терминът DRM се е наложил като означение за техническите мерки за контрол на копирането. Някои наблюдатели твърдят, че определени DRM технологии дават възможност на издателите и правоносителите да ограничат не само неправомерното, но и законното ползване.
На настоящият етап от развитието си DRM сами по себе си не са в състояние ефективно да ограничат неправомерното използване на произведенията. Това е обусловено преди всичко от това, че използваните към момента устройства за възпроизвеждане (персонални компютри, MP3 плейъри, DVD плейъри и др.) се явяват много универсални и разнообразни и освен това са под контрола на крайните потребители. В тези условия да се разреши гледането или слушането и в същото време да се забрани копирането представлява трудна и противоречива задача. Ефективна техническа защита от копиране при разрешено възпроизвеждане може да бъде постигната само, когато всички устройства (компютър, плейър и др.) се намират изцяло под контрола на провоносителя.
[редактиране] Правова рамка
Доколкото DRM са слабо ефективни сами по-себе си, за тях е предвидена и правова защита в законодателството на редица страни. Правовата защита обикновено предвижда отговорност за преодоляването, унищожаването или премахването на технически средства за защита.
Закон за авторското право и сродните му права : „Обвързване на свободното използване със запазването на техническите средства за защита (загл.ново,ДВ,бр.77 от 2002 г.)
Чл.25а. (1) (нов,ДВ,бр.77 от 2002 г.; пред.чл.25а,бр.99 от 2005 г.) Използването на произведения по чл.24, ал.1 и чл.25, ал.1 не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право. (2) (нова,ДВ,бр.99 от 2005 г.) Ползватели, които искат да се възползват от разпоредбите на чл.24, ал.1, т.3, 9, 10, 12 и 13 и чл.25, ал.1, т.1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. „
„Чл.97. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Който в нарушение разпоредбите на този закон:....(5) (нова,ДВ,бр.28 от 2000 г.) На лице, което произвежда, разпространява, рекламира или внася, както и притежава с търговска цел декодиращо средство, което може да осигури достъп до кодиран сигнал на лица, извън определената от излъчващата организация аудитория, се налагат санкциите по ал.1 или 2. (6) (нова,ДВ,бр.28 от 2000 г.; изм.,бр.77 от 2002 г.; доп.,бр.99 от 2005 г.) На лице, което умишлено премахне, повреди, унищожи или разстрои или по друг начин заобиколи, без да има право на това, технически средства за защита, които използват носителите на права, закриляни от този закон, като знае или има основания да предполага, че тези средства имат именно такова предназначение, се налагат санкциите по ал.1 или 2. (7) (нова,ДВ,бр.77 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2005 г.) Санкциите по ал.1 или ал.2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, или предоставя услуги, които: 1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или 2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят технически средства за защита, или 3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита. (8) (нова,ДВ,бр.28 от 2000 г.; пред.ал.7,бр.77 от 2002 г.) Санкциите по ал.1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право: 1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право; 2. (изм.,ДВ,бр.99 от 2005 г.) разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това. (9) (нова,ДВ,бр.28 от 2000 г.; пред.ал.8,бр.77 от 2002 г.; изм.,бр.99 от 2005 г.) Информация за режима на правата по смисъла на ал.8 е информацията, позволяваща да се идентифицират обектът на авторско или сродно на него право, носителят на такова право, както и информация за условията за използване на такъв обект, а също и всякакъв номер или код, водещ до такава информация, при условие че който и да е от тези елементи на информацията фигурира върху екземплярите от обекта или се показва при неговото разгласяване.”
Най-честите обвинения към DRM са, че макар тяхното предназначение да е ограничаването на неправомерното копиране, те възпрепятстват и добросъвестното такова (fair use). Причината за това е невъзможността с технически средства автоматично да се разграничи позволеното от неправомерното копиране. Още повече, че законодателната рамка по тази тема в повечето страни е крайно различна. По този начин излишното ограничаване възможностите на потребителите предизвиква критиката на DRM от страна на правозащитниците.
[редактиране] Технологиите
[редактиране] DRM и филмовата индустрия
Един от най-ранните примери за DRM технология е Content Scrambling System (CSS) или система за разбъркване на съдържанието. Тя за първи път е приложена от DVD Forum (организацията разработила и отговаряща за DVD стандарта и всички свързани с него спецификации) в началото на 1996 г. CSS използва прост криптиращ алгоритъм и изисква от производителите на плейъри да спасват лицензионно споразумение, което изключва техническата възможност за правене на цифрови копия от DVD дискове. Windows Vista - най-новата версия на операционната система на Microsoft съдържа DRM система, наречена Protected Media Path. Тя от своя страна включва Protected Video Path или PVP. PVP се опитва да спре възпроизвеждането на съдържание, ограничено от DRM като не дава достъп на неоторизирани за това програми до сдържанието. PVP може да криптира информацията по време на трансмитирането и към монитора или графичната карта, което максимално затруднява правенето на неразрешени копия. Advanced Access Content System (AACS) е DRM система за HD DVD и Blu-Ray дискове, разработена от консорциум AACS Licensing Administrator, LLC, включващ компании като Disney, Intel, Microsoft, Matsushita (Panasonic), Warner Brothers, IBM, Toshiba и Sony. През декември 2006 г. ключът за криптиране на съдържанието престава да бъде тайна, след което е откраднат и публикуван в интернет от група недобросъвестни кракери. С това ефективно се премахва защитата и цялото съдържание, публикувано на тези дискове става достъпно. Към настоящият момент AACS, организацията, която разработва и лицензира тази технология се опитва да спре чрез правни заплахи разпространението на ключа.
Концепцията за защита на съдържанието при радио телевизионно излъчване и предаване за първи път е разработена от Fox Broadcasting през 2001 година и е известна като Broadcast Flag. Концепцията най-общо казано се базира на информация, съдържаща се в предавания по цифров път т.в. сигнал, която позволява същият да бъде записван или не от приемащото устройство. Тази концепция е подкрепена от MPAA (Асоциация на филмовите продуценти в Америка) и Federal Communications Commission (FCC) – американския аналог на СЕМ. През 2005 година върховния апелативен съд на САЩ излиза със решение против тази концепция като лайтмотивът в това решение е, че Broadcast Flag може да попречи на добросъвестното ползване \fair use). В резултат на това съдебно решение Broadcast Flag така и не се налага сред излъчващите организации. Тази концепция постига по-голям успех, когато е адаптирана и доразвита от Digital Video Broadcasting Project (DVB) – консорциум от над 250 компании от 35 страни. В DVB са включени т.в. и радио оператори, софтуерни разработчици, мрежови оператори и производители на оборудване, както и регулаторни групи, ангажирани в създаването на нови стандарти за цифрова телевизия.
Обновен вариант на Broadcast Flag е разработен през 2007 година от частни организации. Той се нарича DVB-CPCM или Digital Video Broadcasting- Content Protection and Copy Management. Спецификациите на тази система са завършени през март 2007 година и предадени на Европейската комисия. Както и предшественика си тази система се основава на контрол върху употребата на защитеното съдържание, осъществяван от правоносителите спрямо крайните потребители. Очаква се тази система да бъде одобрена от European Telecommunications Standards през тази година (2008).
[редактиране] DRM и музиката
Audio CDs
През 2002 година Bertelsmann (включваща BMG, Arista и RCA) става първата музикална мейджърска компания, която използва DRM в аудио диск. В началото това е приложено само към някои промо дискове, но по-късно почти всички дискове, издавани от компанията съдържат поне някои защитени песни. Трябва да се отбележи, че аудио дисковете със DRM защита не покриват напълно спецификациите на стандарта компактдиск (известен като „Червена книга”), поради което върху тях не се поставя логото на компактдиск. Впоследствие се оказва, че голяма част от защитените с DRM дискове имат проблеми с възпроизвеждането на някои модели плейъри, както и при компютри, работещи под операционна система Microsoft Windows.
През 2005 година Sony BMG представи нова DRM технология, която инсталира DRM софтуер върху компютъра на потребителя без същия да бъде напълно ясно уведомен за това и без неговото съгласие. Овен всичко друго този софтуер включва rootkit, създаващ сериозни пробиви във сигурността на компютъра. Когато малко по-късно това стана публично известно от Sony се опитаха да омаловажат случая, но в крайна сметка от пазара бяха изтеглени милиони компактдискове и бяха пуснати няклоко пача към програмата, които най-накрая премахнаха въпросния rootkit.
В края на миналата година Warner Music Group последваха примера на компаниите Universal Music Group и EMI и също премахнаха DRM от своите дискове.
Последната голяма компания, която държеше на тази защита, Sony BMG също я премахна. Според публикация в BusinessWeek, Sony BMG смятат да махнат досадната за потребителите DRM защита на част от песните в каталога си. Те са последните, от големите музикални компании, които правят това след доста притеснения и резерви относно поведението на пиратите.
Междувременно, малко след като EMI решиха да се лишат от DRM защитата обявиха, че този "експеримент" е бил повече от успешен и благодарение на него, те виждат "светли и слънчеви времена за музикалната индустрия". iTunes, обаче още не са махнали всички песни с DRM защитата от своя каталог, докато Napster обявиха тези дни, че до втората половина на 2008 година, те ще пуснат за продажба всичката си музика без защитата и само в mp3 формат.
